Топ 5 на съветските военни самолети от Втората световна война

Як-3

От първата си поява в небето над бойните полета през 1944 г., Як-3 се превръща в истинско главоболие за немските пилоти. Най-лекият (над 2 т) изтребител от Втората световна война има впечатляващи характеристики за скорост и маневреност.

Як-3 e подобен на немските изтребители Bf 109 и Fw 190, но понякога е способен да извърши и невъзможното. В сблъсък на 16 юли 1944 г. 18 Як-3 се изправят срещу 24 германски изтребителя. В резултат съветите губят само една машина, а 15 вражески самолета са свалени.

Самолетът е похвален не само от съветските пилоти, но и от чужденците. Пилотите от френската военна ескадрила "Нормандия-Неман", които се бият в Съветския съюз срещу нацистите, предпочитат тези машини пред всички други, дори пред британските и американските, които Съветите получават по програмата "заем-наем". След войната, за да възстановят военновъздушни ѝ сили, 37 Як-3, управлявани от френски пилоти, са подарени от СССР на Франция.

Як-9

"Бих се срещу всички видове съветски изтребители, включително тези, доставяни чрез "заем-наем", но Як-9 беше най-добрият", казва асът на Луфтвафе Герхард Баркхорн. Изтребителят, от който вече са създадени 16 769 единици, се превръща в най-големият съветски изтребител в серийно производство от Втората световна война.

Основното предимство на този надежден, маневрен и лесен за управление съветски изтребител, е неговата универсалност: 15 модификации на изтребителя влизат в производство по време на Втората световна война. Сред тях са изтребител, изтребител-бомбардировач, разузнавач и самолет със специално предназначение.

Повечето от самолетите Як-9 са въоръжени с 20-мм оръдие ШВАК със 120 патрона и 12,7-мм картечница. Як-9Т ("Танк") обаче е много по-смъртоносно оръжие. Със своето 37-мм оръдие може да унищожи вражески изтребител само с един точен изстрел. Пилотът трябва да бъде истински снайперист, тъй като има само 30 патрона.

Як-9У е последната модификация на самолета с нов двигател, който му дава невероятна скорост. "Як-9У е по-добър от Як-1 и Як-3, има по-добра маневреност и максимална скорост - 724 км/час! Два Ме-262 (първият в света оперативен реактивен изтребител) нападнаха един Як-9У. Опитаха се да нападнат и нашето летище, а аз излетях. Не ги ударих, но ги държах далеч от летището", спомня си Константин Звонарев, пилот на 11-та гвардейска изтребителна авиационна дивизия.

Ла-7

В последния етап от Втората световна война, Ла-7 превъзхожда по-голямата част от съветските, американските и германските изтребители с височина на полета до 5 км. Въоръжен с две 20-мм оръдия ШВАК, той изпитва някои затруднения пред основния си конкурент - Fw 190, който има по-лоши характеристики, с изключение на скоростта на пикиране.

С Ла-7 съветското командване попълва редиците на своите най-добри гвардейски въздушни полкове. Германците реагират като изпращат своите най-добри пилоти срещу тези могъщи съветски самолети. Например, елитната германската ескадра "Ягдгешвадер", в която летят "знаменитости" като Ото Кител (267 убийства) и Валтер Новотни (258), често се пренасочва към зони на фронтовата линия, където служи Ла-7.

Лa-7 претендира и за първото "убийство на реактивен самолет". През февруари 1945 г. съветският ас Иван Кожедуб сваля немски реактивен изтребител-бомбардировач Ме-262 над река Одер.

Ил-2

Щурмовият самолет Ил-2, известен като "летящ танк" и "черна смърт", отприщва ада на земята за противника, като ефективно унищожава пехотни и танкови колони, артилерийски и зенитни батареи, депа и влакове.

Много прост по конструкция, той се произвежда лесно от съветската индустрия. С 36 183 единици Ил-2 става най-големият боен самолет за масово производство в историята.

Тези добре защитени съветски летателни апарати имат репутация, че оцеляват и в най-лошото, което врагът може да им причини. Доста често Ил-2, осеяни със стотици дупки от малокалиберни артилерийски снаряди, успешно се връщат по летищата.

"Летящият танк" обаче има и своите недостатъци. Напълно въоръжен с две 23-мм (или 37-мм) оръдия, ракети и бомби, Ил-2 тежи над 6 т. Такъв тежък самолет е твърде тромав за добри въздушни маневри. Освен това стрелците страдат от лошата защита, което води до големи загуби за тях. Статистически за всеки убит пилот загиват седем стрелци.

Ту-2

"Това беше добър, дори перфектен самолет, но дойде твърде късно. Ако беше влязъл в експлоатация една или две години по-рано, войната щеше да приключи няколко месеца по-рано. Това е мощен самолет. Пе-2 беше абсолютен боклук", казва Алексей Батиевски, пилот от 9-та щурмова авиационна дивизия на ВВС на Балтийския флот.

Въпреки че прави първия си полет през 1941 г., производството на Ту-2 е спряно след само 80 единици в полза на изтребителя Як. То е възобновено едва през 1943 г., а през следващата година масово се появява на бойните полета.

Много по-лесен за управление от основния си партньор Пе-2, Ту-2 може да носи до 3 т бомби (Пе-2 - само 1 т) и е по-добре защитен. Двете му 20-мм оръдия ШВАК и трите 12,7-мм картечници не позволяват на изтребителите Bf-109 да се доближат.

Ту-2 играе решаваща роля при разгромяването на немската група армии "Център" по време на операция "Багратион" - съветската офанзива срещу германските сили през лятото на 1944 година. Използван е и при бомбардировките над Кьонигсберг (сега Калининград) и Берлин. И накрая, той помага на Червената армия да унищожи японската армия Квантунг в Манджурия.