"Супа и каша, ама храната си е наша": Какво ядат обикновените съветски хора?

Мнозина хора асоциират късния СССР с безкрайни опашки за нещо, което "са пуснали", и с празните рафтове и вечните рибни консерви. Други обаче с носталгия си спомнят за все още топлия хляб в магазина, за млякото, което може да се съхранява само няколко дни, за съветските пирожки с крем и истинско масло, които са могли да си позволят дори учениците, за богатите семейни трапези. Попитахме руснаци, които са живели в тези времена, как в действителност са стояли нещата с осигуряването на хранителните продукти в техните градове.

Разнообразие от нищото

"Обикновено закуската беше каша от грис, обедът у дома – супа на прах от пакетче, а вечерта същото. Колбасите и сиренето бяха голям дефицит. Месо ядяхме един-два пъти седмично", казва Алексей Карамазов от Якутск (Сибир). "Затова пък имаше много видове макарони и варива, е-е, наистина лошокачествени". 

Повечето продукти се докарват отдалече с изключение на хляба и млякото. "Млякото бе прясно, продаваха го от големи жълти бидони. Хлябът също беше пресен – в града си имахме голям хлебозавод". А плодовете и зеленчуците са сезонни. Впрочем, казва той, в Якутск освен обикновените магазини е имало и пазар, където "можеше да се намери всичко", но на цени, недостъпни за обикновения човек.

"Не гладувахме", казва Олга Божедомова от Хабаровск (Далечния изток). "Татко беше ловец и рибар, затова на масата винаги имаше месо и риба. В магазините – невинаги, само в централните".

Семейството на Олга решава въпроса със зеленчуците и плодовете благодарение на вилата и консервира за зимата собствената си реколта. "В секциите за зеленчуци имаше картофи, моркови, цвекло, зеле, които към края на зимата бяха доста поизгнили", разказва тя.

"Татко казваше: "зелева супа и каша, ама храната си е наша", спомня си Наталия Нечаева от Перм (Урал). "В обикновените дни на трапезата ни имаше кисело зеле (приготвяхме си го сами с кофи), картофи, мама носеше от заводския стол кюфтета, защото месо не се намираше, а кренвиршите бяха рядкост".

В Перм също има пазар, където по думите на Наталия хранителните продукти са се продавали три пъти по-скъпо. В магазините пък винаги има хляб и мляко. "Настъпваше голяма радост, когато от завода даваха хранителни пакети. Към дефицитната кокошка и консервата с кондензирано мляко даваха като "допълнение" (с нагрузкой на руски) два килограма захар", разказва тя. Месото и рибата се използват в широк спектър като от тях се правят пелмени или кюфтета. "Ако намирахме майонеза или шпроти, то ги отваряхме само по празниците. Торти си правехме сами или пътувахме да си купим от Москва, където имаше всичко и то по-евтино".

Ценови пояси

В "епохата на застоя" в много градове на Съюза има дефицит на необходими стоки - от месото до автомобилите, предизвикан най-вече от неправилни сметки на плановата икономика.

Не навсякъде обаче е така.

"През 1986-1987-а живеех в Москва и вкъщи носех и кафе, и колбаси, и сирене и "Пепси", и "Фанта" за родителите ми", разказва Наталия. "Москва си живееше охолно".

В СССР съществуват така наречените категории на снабдяване: специална, първа,  втора и трета. В специалната и първата влизат Москва, Ленинград, столиците на съюзните републики и "затворените градове", а във втората - основната територията на страната. Третата обхваща районите на Далечния Север (Якутия, Чукотка, Мурманска област и други). Освен това хранителните продукти имат и "поясови цени", свързани и с разходите за транспортирането им. Един пример - пакет рафинирана захар в първия пояс е струвала 94 копейки, във втория - 1 руб. и 4 коп., а в третия - 1 руб. и 14 коп.

Не е учудващо, че жителите на други градове често пътуват до Москва и Ленинград, за да си купят колбаси, месо и сирене (...) Хората купуват дефицитните продукти с чували и куфари. Разказват се анекдоти за "колбасните влакове". "Американският президент пита Брежнев: "Вие как снабдявате с хранителни продукти толкова голяма страна?" Много просто отговаря той: докарваме всичко в Москва, а от там хората сами си го разграбват".

Наталия разказва, че семейството ѝ е имало роднини във военно градче край Владивосток (Далечния изток) и всяка година те им пращали в Перм червен хайвер и риба. А Олга си спомня, че в Хабаровск е имало истински опашки за млечни продукти. "През 1984-а, след като с родителите ми се оказаха в Прибалтика, цял месец в столовата ядох бухти със сметана, които там бяха в изобилие", казва тя.

Сладкият вкус на детството

Всички помнят, че макар шоколадът да е дефицит, със сладките неща няма особени проблеми. "Бонбони и тортички се носеха от командировките в Москва и Ленидград", разказва Олга. "А сладолед имаше винаги, разнообразен и вкусен. Помня автоматите по улиците с газирана вода, със сироп и без сироп".

"В пермските магазини имаше бонбони, произведени в Москва и в местната фабрика за шоколадови изделия", разказва Наталия. "На витрините имаше карамелени бонбони и бонбони лакта, и когато се появяваха шоколадови, ние просто бяхме щастливи. Торта "Прага" (шоколадова - бел. ред.) се носеше от Москва".

"С началото на кампанията против алкохола [1985-1987] започнаха проблемите с доставките на захар, после от магазините изчезнаха и карамелките", спомня си Алексей. "Затова пък имаше желирани бонбони по 3 копейки и сладолед по 20 копейки за 100 грама. Сега в Якутск всичко е много добре и има всичко, което трябва да се яде целогодишно, за всеки джоб и от всякакво качество. Моето субективно виждане обаче е, че сладоледът в СССР все пак беше по-вкусен".

А знаете ли кои са най-странните храни, които ядат руските царе?