Владимир Ленин (1870-1924)
Борис Дмитриевич Вигильов
Преди Революцията
Въпреки че бащата на Владимир Ленин, Иля Улянов (1831-1886), е роден в шивашко семейство, той учи и работи усърдно и през 1877 г., до 46-годишна възраст придобива ранг на активен държавен съветник и правото на наследствено благородничество. Владимир е на седем години - бъдещият комунистически водач е син на благородник.
Б.Р. Бик; Sputnik
Семейството на Владимир разчита значително на доходите, които получава от притежаваните земи - всъщност Улянови живеят от работата на селяните в земята си! Наследяват някои земи от Александър Бланк, дядо на майката на Ленин, също благородник. Земите носят на семейството до 2500 рубли годишно.
Когато Владимир пораства и се сдобива с образование, той започва да преподава и превежда като работи на свободна практика. През 1899 г. пише книга "Развитието на капитализма в Русия" с издателски тираж от 2400 екземпляра. Изплатени са му 250 рубли - равни на две месечни заплати на висш държавен служител. Доходи като този са приятно допълнение към сумите, които майката на Ленин му изпраща - около 300-500 рубли три до четири пъти годишно (за наем).
До 1916 г., заедно с падането на Руската империя, нещата се усложняват. Владимир Ленин и съпругата му Надежда Крупская живеят много скромно, като от време на време получават помощ чрез парични преводи от чуждестранни комунисти.
След Революцията
Н. Смирнов
През декември 1917 г. Ленин си назначава 500 рубли заплата като секретар на Съвета на народните комисари (Совнарком), първото правителство на съветска Русия. През март 1918 г. тя е повишена до 800 рубли. Това далеч не е най-високата заплата в Совнарком - някои от комисарите (министрите) стигат до 2000 рубли. Но в следреволюционните условия, с нарастването на инфлацията, всички тези цифри нямат смисъл. Важното е, че Ленин има достъп до неограничена власт и ресурси, а не до заплатата си.
Ленин прекарва само няколко години в командването на държавата. След лятото на 1922 г. той е до голяма степен неактивен поради прогресиращата му болест и е заменен от Йосиф Сталин.
Йосиф Сталин (1879-1953)
Sputnik
Преди Революцията
На 15 години, още като ученик, Йосиф Сталин (тогава Джугашвили) се свърза с марксистки и социалдемократически ученически групи. През май 1899 г. е изгонен от Духовната семинария на основание, че не се явява на изпити. Джугашвили обаче получава учителска диплома и известно време работи като преподавател. Не знаем колко печели, но със сигурност едва свързва двата края. През декември 1899 г. той се присъединява към екипа на Тифлиската физическа обсерватория като младши специалист по наблюдение.
Public domain
През март 1901 г. полицията претърсва обсерваторията във връзка с революционните дейности на Джугашвили и той трябва да се укрие. Оттогава Сталин ръководи само революционната работа, организирайки тайни срещи и тайни комуникации между болшевиките. Следващия път, когато получава заплата, ще бъде при съветския режим.
След Революцията
В първото съветско правителство Сталин става народен комисар по въпросите на националностите. Очевидно е винаги подкрепян от правителството. Докато Сталин се сдобива с повече власт, той получава и повече привилегии, необичайни за обикновения съветски гражданин. Лични коли, дачи, лични лекари, готвачи и прислужници – всичко е уредено.
Public domain
Степан Микоян (1922-2017) е пилот и син на Анастас Микоян (1895-1978), който е министър на външната търговия при Сталин. Степан си спомня: "Преди да се оженя, живеех в бащината си къща. Храната за нас беше безплатна. До 1948 г. семейството изобщо не плащаше за храна, просто получавахме всичко, което искахме. Храната се носеше не само в апартамента, но и в дачата, където живеехме с роднините ми и където винаги имаше много приятели. Дачата, храната, обслужването - всичко беше безплатно".
За Сталин, като лидер на държавата, нещата са същите, че дори по-хубави. Той обаче не одобрява поведението на някои от най-високите си служители, когато те злоупотребяват с възможностите си. Както си спомня Степан Микоян, Сталин се вбесява, когато през 1948 г. научава, че съпругите на някои от неговите министри не плащат сметките си в правителствения шивашки магазин.
Малко след или преди това заплатите на всички партийни чиновници се повишават, но достъпът до "безплатна" храна и услуги е намален: "След 1948 г. можехме да поръчваме храна само за около 8000 на месец, всичко над тази сума трябваше да си плащаме". (по онова време 900-1200 рубли на месец се смятат за великолепна заплата) Все пак се запазват бавачките и прислужниците и възможността да се пазарува в специални магазини.
Архивна снимка
Повишението, което министрите получават, е значително. Степан Микоян си спомня, че заплатата на баща му скача от 2000 рубли на месец до 8000 рубли на месец след 1948 г., а Сталин си дава заплата от 10 000 рубли. Но Степан забелязва, че всичко това са "джобни пари" за всемогъщите първи болшевики, които трупат големи богатства от пепелта на бившата империя по време и след революцията.
Сталин, разбира се, не намалява нито един от разходите си, защото няма такива - поне според него. Има популярен анекдот, че веднъж отива в Грузия, а някои стари революционни другари го молят за малко пари. Сталин сваля шапката си и я прехвърля около екипа си по сигурността, като събира няколкостотин рубли.
Сталин, също като Ленин, е писател. Неговите "Пълни творби" са издадени в повече от 500 000 екземпляра само на руски език, а други произведения в отделни книги също са издадени и преведени на езиците на съветските републики. Всичко това му се заплаща - получава огромни възнаграждения (като се вземе предвид броят на копията).
Къде отиват всички пари? Не е известно. Нямаме достатъчно основания да вярваме на легендите за "шкафчето на Сталин", които се разпространяват след смъртта му. Това, в което можем да сме сигурни, е, че той не взима нищо от тях със себе си.