"Огромното небе": как съветски пилоти спасяват берлинчани през 1966 година

В този ден военните трябва да извършат обикновена рутинна операция: да прехвърлят най-новия Як-28П от авиобаза "Финов" в Германската демократична република (ГДР), където се намира 668-и бомбардировъчен авиационен полк, на запад до базата на 35-и изтребителен авиационен полк в Цербст. Целта е укрепване на Западната група сили с най-новите свръхзвукови самолети, способни да работят на ниска височина. Други характеристики на самолета са високото съотношение тяга/тегло (самолетът може да излита от къса писта почти вертикално) и най-новото електронно оборудване, разказва "Российская газета".

В същото време, очевидно поради бързо развиващата се ситуация в условията на Студената война, самолетът има и много недостатъци в конструкцията, които довеждат до една или друга повреда.

Преди да полети за Цербст, Як-28П вече е преминал ремонт. Изглежда, че всички недостатъци са отстранени, машината се издига във въздуха. След известно време Капустин, водещият пилот на самолета, уведомява капитан Подберезкин, че се връща, и получава нареждане да следва определен курс.

Оказва се, че и двата двигателя са се повредили изведнъж. Предвид факта, че силовите установки са независими, случаят е почти невероятен. В резултат прехващачът завива рязко вдясно и започва да губи височина. Цялата трагедия на ситуацията става ясна, след като самолетът пробива долния слой облаци - Берлин се показва под него! Резервоарите за гориво са пълни, само капка от тях ще доведе до експлозия и огромен брой жертви, ако това се случи в жилищен квартал: катапултирането не е опция.

От дешифрираните по-късно разговори между Борис Капустин и Юрий Янов се разбира, че капитанът многократно е заповядвал на партньора си да се катапултира без него, но той отказал. Факт е, че при такива обстоятелства аеродинамиката на самолета ще бъде нарушена и той напълно ще загуби контрол.

Пилотите се опитват да стартират двигателите, но напразно, и в същото време търсят подходящо място за аварийно кацане. Отначало една малка гора изглежда като възможен вариант (и все още имат шанс да се катапултират), но когато се приближават, се оказва, че това е гробище, където през този ден има много хора - германците се подготвят за Великден. Тогава изборът остава езерото Штесензе. През него обаче минава язовирна стена и, за да не падне върху минаващите по нея автомобили, Капустин дърпа ръчката към себе си, препятствието е преодоляно, но в резултат на това самолетът губи контрол и пада във водата.

Машината се разбива в британския сектор на Западен Берлин, на мястото веднага пристигат военни, които започват да вадят самолета. Новостите на съветската авиационна индустрия, по онова време секретни, се оказват ценна плячка. Останките са внимателно проучени, британците проявяват особен интерес към радиолокационната станция "Орел-Д". Поради това прехвърлянето на телата на пилотите под различни предлози непрекъснато се забавя и в резултат това се случва едва на 8 април, два дни след инцидента.

Месец по-късно героичните пилоти са посмъртно наградени с ордена "Червеното знаме" и са увековечени в паметта на хората благодарение на песента "Голямото небе", която се появява скоро след това. Тя е много популярна в Съветския съюз дълги години.

Разказваме ви за още една загадъчна гибел: какво се случва на борда на подводница К-129?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.