Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Хирургът Николай Склифосовски (1836-1904) лично спасява стотици войници, които оперира по време на руско-турската война (1877-1878), Балканската война (1876) и други военни конфликти. Главната му заслуга обаче е въвеждането на строги хигиенни норми в лекарската практика. Днес е трудно да се повярва, но заради недостатъчна чистота много операции са завършвали трагично и за пациентите, и за лекарите, които са могли да се заразят. Николай Пирогов е лекарят, който започва да използва антисептичните превръзки на основа на спирт и йод, но чак неговият ученик Склифосовски успява да въведе задължително използване на антисептици, а това никак не е било лесно.
В края на XIX в. лекарите са категорично против нововъведенията: бинтовете се използват повторно, инструментите просто се мият с топла вода, операциите се правят на дървени маси, в които се просмуква потта и кръвта на болния. Въвеждането на новите методи му отнема години на научна и просветителска работа: постепенно в операционните започват да използват стерилизирани инструменти, да се изгарят използваните превързочни материали, да се мият ръцете след всяка операция и дървените маси се заменят с метални.
Днес почти сме забравили болести като тиф и холера, макар че в недалечното минало те са причинявали смъртта на цели селища. На каква цена лекарите успяват да спрат тези епидемии? В търсене на ваксини много медици от древни времена са правели експерименти със себе си. Те преднамерено са се заразявали и не са позволявали да ги лекуват, за да изучат развитието на болестта и реакцията на живия организъм. Така са направени множество научни открития в областта на човешкия имунитет и вирусологията.
Основателят на руската имунологична школа Иля Мечников (1845-1916) още от ранни години обича да прави опити и да наблюдава природните явления, заради което майка му го нарича "Живак". В руската империя, а след това във Франция, той се занимава с ваксиниране срещу бяс, холера и антракс. За да провери собствените си хипотези за разпространението на бактериите, той се заразява умишлено със сифилис, тиф и си инжектира кръв от болен от малария. И всеки път се бори със смъртта. Два пъти пие вода, заразена с холера.
Съвременниците му казват, че Мечников успява да оживее при всичките тези експерименти благодарение на богатирското си здраве. До края на живота си той изучава въпроси на дълголетието и стига до извода, че човешкото здраве зависи пряко от чревната микрофлора и, колкото и странно да ни се струва, от настроението. Щастливият човек живее по-дълго, а ваксините помагат да се опазим от болестите. Ето такива, сякаш банални неща, ние знаем благодарение на Мечников.
Подвигът на този уралски хирург става известен благодарение на летеца и Героя на Съветския съюз Анна Егорова. Самолетът ѝ е свален край Варшава през 1944 г., а я спасява Синяков. През 1961 г. пред в. "Литературная газета" тя разказва за доктора, който ѝ помага да избяга от концентрационен лагер. И не само на нея. По време на Великата отечествена война Георгий Синяков (1903-1978) успява да организира бягството на много концлагеристи от край Кюстрин (днес град Костшин над Одра в Полша).
Мобилизиран още през първите дни на войната, той служи като фронтови хирург, докато през октомври 1941 г. не попада в плен край Киев. От май 1942 г. до края на войната е в лагера в Кюстрин. Според една от версиите той спасява сина на гестаповец, който се задавя с кост, и нацистите разрешават на доктора свободно да се придвижва на територията на лагера и му дават по-голяма дажба храна, която той разделя с другите затворници.
Така или иначе Синяков се възползва от положението си, за да помага на концлагеристите да избягат. За това, между другото му помага германският преводач Хелмут Чахер, който е женен за рускиня. Чахер снабдява пленниците с карти и компаси, а Синяков се грижи всеки един човек да е задраскан от списъка с живите.
Ето как е ставало всичко: Синяков констатира смъртта, пленникът е извозван с истински трупове и го изхвърлят в ров извън територията на лагера, където той "възкръсва". В началото на 1945 година, когато Червената Армия приближава лагера, там са останали около 3000 души. Синяков успява да убеди нацистите да не унищожават пленените. И досега не е известно как е могъл да направи това, но германците отстъпват без нито един изстрел. А скоро в лагера влизат съветски войски и за няколко дни той прави операции на 70 ранени танкисти. Докторът стига до Берлин и оставя подписа си на стените на Райхстага. След войната Георгий Синяков работи в градската болница в Челябинск. Той предпочита да не си спомня за онези години.
Операцията, която през септември 1986 г. правят съветски лекари, изглежда направо невероятна. В болница в Душанбе, столицата на Узбекска ССР, постъпва войникът Виталий Грабовенко, който е ранен по време на войната в Афганистан. Той има множество осколъчни рани, които успешно зашиват.
Едва на следващия ден, когато ръката му спира да се движи, на рентгена лекарите виждат странна правоъгълна сянка на мускулите на гръдния кош. Тя е доста голяма - 11 см. Обръщат се за консултации към военни и няколко души твърдо заявяват, че това е боен снаряд, при това активиран. Едно невнимателно движение и цялата болница ще загине. Подобен случай е бил регистриран само през Великата отечествена война и тогава при изваждането на граната загива цялата медицинска бригада. Въпреки това е решено да се прави операция.
Хирургът Юрий Воробьов, който е завеждащ на болницата, предлага той да оперира. Асистира му младият лекар лейтенант Александър Дорохин. Операцията се подготвя четири дни и се определят всички действия по секунди. За изваждането на снаряда е направен специален инструмент, който да го хване в мъртва хватка и да не му позволи да се взриви. Болницата е отцепена от сапьори. На крак са вдигнати медицински бригади, ако лекарите пострадат. Анестезията се прави от лекари с каски и бронежилетки. Хирургът и помощникът му слагат 30-килограмови сапьорски костюми и бронебойни шлемове за лицето. И това в 40-градусова жега! Операцията продължава 15 минути – изваденият снаряд е сложен бързо в контейнер и предаден на сапьорите. Воробьов успява не само успешно да извади бойния снаряд, но и да запази ръката на войника. За подвига си той получава орден Червено Знаме.
"Детският доктор на мира" – така в Русия и в чужбина наричат Леонид Рошал, който е роден през 1933 година. Той винаги е там, където е нужна помощ на деца: Рошал спасява живота на невръстни след земетресението в Армения (1988) и Афганистан (1998), във войната в Персийския залив (1991) и Чечения (1995). През 2002 година, когато терористи завземат сградата на Театралния център в Москва на Дубровка, той е един от малцината, получили разрешение да влязат вътре. Докторът успява да предаде на заложниците вода и медикаменти и да склони терористите да освободят осем деца.
Само две години по-късно му се налага да види един от най-страшните терористични актове в историята на Русия. На 1 септември 2004 г. в неголемия град Беслан терористи завземат училище, в което има над хиляда ученици и техни родители.
Рошал е първият, за когото терористите настояват да отиде при тях. Той пристига със самолет няколко часа след терористичната акция. В Беслан му дават телефон и той звъни 10 пъти на терориста, чието име не знае, и го уговаря поне да предаде вода на децата. На 3 септември успява да се споразумее телата на загиналите, които лежат пред училището, да бъдат изнесени. В това време в училището се чува взрив и заложниците започват да бягат от сградата, скачайки от прозорците, а специалните части започват щурм.
"Най-главното нещо, което може би съм направил в целия си живот, е, че тогава успях да спра стотици роднини на заложниците, които се бяха събрали самостоятелно да освобождават децата си. Терористите щяха да решат, че това е провокация и щеше да настъпи месомелачка!", казва по-късно Рошал.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
