Тялото на 13-годишно момче, Андрей Юшчински, е намерено в пещера в покрайнините на Киев на 20 март 1911 г., 8 дни след изчезването му. Момчето е брутално убито. Тялото му има 47 пробивни рани и почти изцяло е източено от кръв. Ужасяващата история се разпространява бързо и се превръща в основна тема на разговори в града.
След четири месеца, на 22 юли, полицията задържа Менахем Мендел Бейлис, евреин, който работи като чиновник в тухлена фабрика.
Бейлис обаче не е убиецът на Андрей Юшчински. Няма никакви сериозни доказателства срещу него, а и той има стабилно алиби. От какво значение е това, когато обществото е решило, че въпреки всички доказателства евреите са убили невинно момче? В крайна сметка той ще прекара две години зад решетките, въпреки че е невинен.
Страх и омраза в Киев
Public domain
Публицистът Владимир Бонч-Бруевич, който е свидетел на процеса, описва Бейлис в мемоарите си: "Какво да кажа за него? Типичен евреин на средна възраст, чието лице сте виждали много пъти. Виждали сте го в аптеката, или в университета, или сред работници..." За голямо съжаление на Бейлис, през 1910-те години има вълна от антисемитска параноя, когато крайнодесните взимат контрол върху политиката.
"Крайнодесни групи, чрез пресата и с влиянието си в правителството, успешно популяризират идеята за 'ритуално убийство', извършено от евреите", пише историкът Артьом Назаров в статия, посветена на процеса срещу Бейлис. Крайната десница иска да представи убийството на Юшчински като реален пример за стария мит за това как евреите убиват християнски деца и използват кръвта им в религиозни ритуали (кръвна клевета).
Дори погребението на Андрей става форум за разпространение на антисемитска жлъч като тази: "Православни братя! Именно евреите убиха момчето, така че хванете ги, бийте ги, не им позволявайте да проливат православна кръв!"
Дясното крило има свои собствени цели за разпространяване на идеята, че Бейлис е виновен. След руската революция от 1905 г. националистическите и ултрамонархистки групи (така наречениете Черносотници) се борят срещу всички революционни движения, част от които включват евреи. "Случаят с Бейлис за тях е удобен претекст да се докаже, че евреинът - и в негово лице всички евреи - са виновни, като по този начин потушат революцията", обяснява Назаров. "Що се отнася до самия Бейлис, дори онези, които организират процеса му, са скептично настроени за участието му."
Две разследвания
От самото начало случаят е политически мотивиран и корумпиран. Както посочва съветският историк Александър Тагер, разследването по същество е контролирано от Георги Чаплински, киевски прокурор, лоялен на прословутия антисемитски министър на правосъдието Иван Шчегловитов. По този начин, въпреки противоречията между държавните свидетели и множеството външни експерти, които отхвърлят "версията за ритуала", тази версия е приета като официална.
Доказателствата срещу Бейлис могат да бъдат наречени слаби в най-добрия случай. Само няколко души свидетелстват срещу него с твърдения, че са го видели да взима момчето. Тези свидетели включват полусляп просяк, фенерджия, който променя заявленията си няколко пъти, и дъщерята на съседката на Юшчински, Вера Чеберяк, която сама е от заподозрените.
Съобщава се, че тази жена, чийто син Евгений е приятел на Юшчински, има тесни връзки с престъпния свят. Както пише Тагер, "Юшчински посещавал приятеля си често и неволно чул как Чеберяк и нейни познати обсъждат престъпни планове".
Тагер твърди, че Вера Чеберяк, заедно със съучастниците си, би могла да убие момчето от страх, че то ще ги докладва в полицията. Тагер не е единственият, който поддържа това мнение. Множество други специалисти, започвайки от Николай Красовски, независим следовател, уволнен след несъгласие с официалната "ритуална" версия, твърдят, че най-вероятните истински убийци са престъпници от кръга на Чеберяк.
Обществено възмущение
Въпреки това властите предпочитат да игнорират всички тези противоречия и да започнат процес - близо 2 години след началото на разследването. Въпреки че министърът на правосъдието знае, че доказателствата са незначителни в най-добрия случай, той казва: "Ако не го осъдим, всички ще решат, че евреите са ме подкупили, мен и цялото правителство." Всъщност Бейлис дори не е религиозен и разполага със силно алиби: той е на работа в своята фабрика - още повече по време на Шабат.
Общественото мнение, заедно със съмнителните доказателства, не са на страната на прокурорите. Бонч-Бруевич припомня, че "едва ли можеха да се намерят в целия Киев 200 души, които вярваха на слуховете [за ритуалните убийства на евреите]." Около 200 интелектуалци - писатели, художници и учени - подписват отворено писмо в подкрепа на Бейлис и осъждат идеята за кръвна клевета.
Краят
За щастие накрая правосъдието възтържествува - ако можем така да се изразим след като невинен човек прекарва 2 години зад решетките. В крайна сметка обаче той е оправдан. Въпреки най-добрите усилия на прокурора, съдебните заседатели, които се състоят главно от селяни, оправдават Менахем Мендел Бейлис, който е освободен на 28 октомври 1913 година. В отговор Бонч Бруевич пише, че "крайните десни се намират в затруднено положение... а останалата част на Киев празнува и ликува от радост." След цялото това изпитание Менахем Бейлис и семейството му предпочитат да не се задържат в Русия повече и емигрират първо в Палестина, а след това в Съединените щати, където Бейлис умира през 1934 година.