Как се ражда руският спецназ

Думата "спецназ" не се нуждае от превод. Тя трайно е влязла във всички езици по света като обозначение за високоефективни подразделения със специални задачи в съвременна Русия.

Приема се, че руският спецназ се е зародил в СССР. В действителност неговата история започва малко по-рано. 

Първите спецназовци

През октомври 1915 г. поручикът от 8-и Финландски полк Леонид Пунин се запалва по идеята да сформира диверсионно-разузнавателен отряд, който да бъде в състояние "да попречи на правилното функциониране на тиловите служби на германската армия и да ги разстрои в известна степен". Идеята за неуловимото подразделение, което сее хаос и ужас в тила на врага, се възприема много добре от командването и е дадено разрешение то да бъде създадено.

Разбира се подобни формирования съществуват и по-рано. Имало е например отряд на Денис Давидов по време на войната от 1812 година. Само че именно за войниците на Пунин за първи път в историята на Русия в документи се появява формулировката "отряд със специално предназначение".   

От времето на наполеоновите войни много неща са се променили и е трудно да се направи смел кавалерийски рейд по вражеския тил, когато пред теб е дълбоката линия на фронта и редици от бодлива тел. "Спецназовците" на Пунин е трябвало да се обучат на изкуството на незабелязаното проникване през вражеските позиции и да нанесат точкови болезнени удари по врага.

Най-добрите сред най-добрите

Отрядът на Пунин, който действа на територията на съвременна Латвия, официално е наречен "Отряд от изключителна важност за щаба на Северния фронт". Той има над 300 души в редиците си. Казаците са немалък дял от състава на отряда. Именно поради това командирът Леонид Пунин получава званието "атаман", макар самият той да не е казак. Изследователят на историята на отряда отбелязва, че с това командването е искало да му помогне по-бързо да си спечели репутация сред подчинените. Плановете се оказват правилни, защото бойците се обръщат към Пунин само с това звание. 

В многонационалния отряд има руснаци, украинци, буряти и латвийци. Главните критерии за подбора са добра физическа форма и боен опит. Сред партизаните има хора, които знаят добре полски, литовски, латвийски и немски език, което е жизненоважно за дейността на териториите, окупирани от германците.

Диверсантите са въоръжени с хладно оръжие и германски винтовки, защото единственият начин да се снабдяват с патрони е да ги вземат от заловени обози и складове на врага. Отрядът няма собствени обози, защото е трябвало да се придвижва без товар. Членовете му имат най-силните и издръжливи коне.

Знамето на отряда е голямо платнище от черна коприна. От едната му страна са изобразени череп и кости с надпис отгоре им: "Ездачи, носете смърт на Германия". На другата страна на знамето е изобразен Георги Победоносец, който убива с копие змей.      

В тила на врага

Бойците на Пунин проникват на окупираната територия, "проверяват реакциите" на противника, влизат в бой и пленяват "езици". Задачата им е да разберат точното местоположение на врага, да научат какви са плановете му, да вземат важна секретна документация, да държат германците в постоянно напрежение и да ги накарат да изтеглят войски от фронтовата линия към тила.

Пунинците активно работят с местното население. Раздават пропагандни листови, вербуват латвийци, създават в тила на германците разузнавателна мрежа. 

При необходимост големият отряд се раздробява на десетки с малка численост до 25 души, които, след като са получили собствени задачи, се разпределят по вражеската територия. За унищожаването на вражеските комуникации в отряда има седем саботьори.

Освен в неголеми диверсионни операции отрядът на Пунин участва и се представя успешно в големи сражения като отбраната на Рига и кръвопролитната Митавска операция, известна още като Коледните боеве.

Поручик Леонид Пунин загива на 1 септември 1916  г. край селцето Антициемс, западно от Рига. В негова чест подразделението започва официално да се нарича "Отряд със специално предназначение на името на атаман Пунин". 

Революция

Февруарската революция и последвалият бърз разпад на руската армия изобщо не се отразяват на "дядовците" от руския спецназ. Визитата на представители на отряда при новото руско правителство в Петроград минава успешно и спецназовците получават гаранция, че подразделението и в бъдеще ще изпълнява задачите си. 

Заедно с латвийските стрелци, с които не веднъж правят съвместни операции, пунинците остават едва ли не единственото боеспособно воинско подразделение в Прибалтика. Те дори сами активно се занимават с налагането на дисциплина в частите, които са били повлияни от пропагандата.   

Вътрешните конфликти започват в отряда още през септември 1917 година. Болшевишката революция пък окончателно разделя пунинците от двете страни на барикадата. 

Част от офицерите и войниците се присъединяват към антиболшевишкото бяло движение. Самият отряд пък преминава на страната на болшевиките и преди разформирането си през февруари 1918 г. на практика е първият спецназ на Работническо-селската червена армия.

Разказваме ви още как днес се избират кандидатите за руския спецназ!