От какво са боледували руските царе, царици и велики князе

Иван Никитин/Държавен музей на Русия
Руските царе са боледували по същите две причини, поради които са боледували и техните поданици – заради окръжаващата нечистотия и от собствената си необразованост.

Коремен тиф

Колкото и невероятно да изглежда, от коремен тиф или петниста треска в царска Русия боледуват всички – от бедняците до императорите. Чревната инфекция, предизвикана от бактериите от рода Salmonella, е честа гостенка в императорските резиденции. А причината е ниското равнище на развитие на канализационната инфраструктура.

Един пример: чак до 1868 г. водата за дворцовата кухня се е вземала направо от Нева, на която се намира Санкт Петербург, столицата на руската държава от 1712-а до 1918 година. Минералните филтри и бойлерите за гореща вода в Зимния дворец, резиденцията на руските императори, влизат в употреба едва през 1910-те години!

И имаме предвид само водата, която използва императорското семейство. А освен него в Зимния дворец живеят и сноват насам-натам множество слуги, лакеи, огняри и товарачи. При тях в мизерните им стаички влизат хора от простолюдието и познати, които се отнасят към хигиената много небрежно. По тези причини дворецът гъмжи от въшки, дървеници, хлебарки и разбира се мишки, които с цвърченето си будят и самите императори.

Не е учудващо, че в такива условия от тиф преболедуват Мария Александровна, съпругата на Александър II, на младини техният син Александър III и неговата дъщеря Ксения Александровна. Николай II понася много тежко тифа през есента на 1900-а и в определен момент царят толкова силно се влошава, че започва да се обсъжда въпросът кой да наследи престола.

Храносмилателното му разстройство започва на 22 октомври 1900-а и той вдига веднага температура до 39-40 градуса. Треската и силното главоболие, наред с отравянето, продължават до 12 ноември. На този фон във висшите кръгове започва да се обсъжда въпросът дали негова наследница да стане четиригодишната му дъщеря Олга Николаевна или неговото бъдещо дете, с което по това време е бременна Александра Фьодоровна. А това дете е великата княгиня Анастасия Николаевна.

Вижте още: Оцелява ли великата княгиня Анастасия при разстрела на семейство Романови?

Императорът на практика дори не е лекуван. Отначало лекарите дълго се страхуват да диагностицират болестта, а след това започват да спорят за медикаментите… След 13 ноември температура започва да спада, а на 30 ноември Николай за първи път прекарва половин час на балкона. "Времето беше слънчево, топло и тихо… Слава богу, прекарах тифа добре и през цялото време от нищо не страдах. Апетитът ми беше силен и сега с всеки изминал ден наддавам на килограми..." Николай оздравява, но само след половин година, през май-юни 1901-а, от тиф ще се разболее малката Олга.

Туберкулоза

Плювалниците, аксесоар, който често срещаме в руската класическа литература, са можели да се видят в началото на XIX в. във всяка стая на всеки дворец. И предназначението им е било не само да се изплюе слюнката от така популярното дъвчене на тютюн. В гостната на императрица Мария Александровна те са цели четири на брой – тя не само преболедува от тиф, но и страда от туберкулозна кашлица.

В императорските резиденции туберкулозата е страшна поради факта, че хората от XVIII-XIX в. не са разбирали бактериалното естество на тази болест и поради това не са умеели да се защитят от нея. Източник на заразата са могли да станат както поставените навсякъде плювалници, така и хора от простолюдието, посещаващи двореца, с открита форма на туберкулоза – едно от най-разпространените по онова време инфекциозни заболявания.

Професор Игор Зимин посочва, че през 1822 г. бъдещият император Николай Павлович (1796-1855), тогава велик княз, работи по някаква задача заедно с генерал Василий Перовски, при когото за преглед идва лекар, който кашля кръв. След тази среща великият княз, сякаш нищо не се е случило, се отправя към покоите на съпругата си. И това прави Николай, който толкова се грижи за здравето на своите близки! Трябва да приемем, че в силата на младостта си той все още не разбира колко опасна е постъпката му. През 1831 г. по време на холерната епидемия Николай, тогава вече император, ще бъде по-внимателен. 

Портрет на Екатерина I

От туберкулоза на 43 години умира Екатерина I (1684-1727). Още няколко години преди смъртта си тя страда от задух, висока температура и болка в гърдите. През април 1727 г. треската се засилва, на 5 май императрицата започва да кашля кръв, примесена с гной, а следващата нощ умира. Туберкулозата взема живота и на членове на царското семейство – на сестрата на император Петър II, Наталия (1714-1728) – на видни личности в империята като Александър Меншиков (1673-1729). Туберкулозната кашлица мъчи и императрицата Елисавета Алексеевна (1779-1826), както и съпругата на Александър I (1777-1825).

От началото на 1830-те години в двора на Николай I започва да гледат дойни магарици, чието мляко се е използва като противотуберкулозен лек. Реални средства за борба с туберкулозата обаче ще бъдат открити едва към XIX-XX век. През 1844 от туберкулоза умира дъщерята на императора -  Александра Николаевна (1825-1844), а през 1899 – братът на Николай II, Георгий Александрович (1871-1899).

Болести на пикочния мехур и бъбреците

Петър I на смъртното легло

Уролитиазата или камъни в бъбреците отнема живота на Петър Велики (1672-1725), който, както е известно, обича да похапва и е пие много. Първите проблеми с пикочоотделянето на царя се проявяват през 1721 година, а вече през 1724 г. той получава възпаление, което води до смъртта му през януари 1725-а, последвала обилни възлияния. Няколко дни преди смъртта му, в опит да облекчат страданията на императора, лекарите отварят пикочния му мехур.

Анна Йоановна (1693-1740) не води разгулен живот и не обича алкохола. Само че един ден през 1740 г. тя се оплаква от силна болка в долната част на гърба и започва да кашля кръв. На 5 октомври губи съзнание по време на обяд в двореца, а след три седмици умира. Аутопсията показва, че причина за смъртта е заболяване на бъбреците, в които са открити камъни, както и запушване на пикочния мехур.

 Александър III

От нефрит (възпаление на бъбреците) страда през последните си години и Александър III, който умира през 1896-а само на 49 години. През юли 1894 г. чиновникът Василий Кривенко го вижда на тържествена вечеря. "Съседите ми и аз самият бяхме поразени от болнавия му вид,  жълтеникавото лице и уморените очи". "Той движеше краката си не без усилия, очите му бяха мътни, а клепачите почти затворени… Бъбреците на господаря действат неудовлетворително и според лекарите това до голяма степен се дължи на заседналия му живот", пише през август 1894 г. генерал Николай Епанчин. Лекарите откриват белтък в урината на царя, което е признак за нефрит, и съобщават на цяра, че тази болест на практика е нелечима. "Нима това има значение за императора", отговаря Александър III.

Царят пренебрегва напълно препоръките на лекарите и работи нощем до изтощение, сякаш се опитва да успее да направи повече неща, а пък и на практика сън не го лови и няма апетит. Суверенът се опитва да води обичайния начин на живот. Ходи на лов и, докато ловува в Беловежската пуща на 7 септември 1894 година, настива. Предписват му топла вана (28 градуса), но императорът, който стада от висока температура, пуска студената вода и лежи известно време под нея. Припада, а от гърлото му потича кръв. След като здравословното състояние на Александър III леко се подобря, на 18 септември 1894 г. царското семейство отива на почивка в Крим, в Ливадия.

Само че и там царят не се подобрява: краката му са отекли, страда от задух и безсъние и голяма слабост. Някога могъщият цар, буквално се топи пред очите на близките си. Известният лекар Николай Веляминов упорито се опитва да помогне на императора през последните месеци от живота му, но той не изпълнява никакви предписания на докторите.

"Главата е съвсем малка, колкото юмрук, шията е тънка, а вратът на този великан не се вижда изобщо, до такава степен той е отслабнал. Палтото му виси като на закачалка, знаменитият му гръб, богатирската му гръд и въобще могъщият му торс ги няма… Всичко ми стана ясно – това беше умиращ човек", пише Веляминов. Императорът умира в Ливадия на 20 октомври. Ден преди смъртта си той намира сили в себе си да се облече, да отиде на масата, да прочете и подпише заповед до военното министерство.

Тайнствената болест на първите Романови

Четирима от царете от династията на Романови, управлявали през XVII век, страдат от болест с подобни симптоми. Става им трудно и болезнено да ходят. Пишат, че царете са имали "проблемни крачета". 

Портрет на Михаил Александрович Романов

Михаил Фьодорович (1596-1645) проявява признаци на тази болест, малко след като навършва 30 години. През лятото на 1627 г. той се оплаква на баща си: "Болестта, господарю, затруднява ходенето ми пеша, от каретата до каретата в кресло ме носят". За здравето на царя се грижат германските доктори Венделинус Сибилист и Йохан Бюлов и за това получават големи пари (до 400 руб. годишно, което е болярски доход).

През 1643 г. царят се разболява от еризипел (червен вятър), а след това от и от ангина. Лекарите обаче му поставят диагнози от рода на "стомахът, черният дроб и далакът са безсилни от много заседяване, от студени напитки и от меланхолия, сиреч от тъга". През 1645 година, когато отива на сутрешната служба, царят започва да се оплаква, че "вътрешностите му го мъчат силно" и същата нощ умира. Основната причина за смъртта според докторите е "водната болест".

Водянката (асцит) е натрупване на течност в коремната кухина, което много често да е следствие от цироза на черния дроб и протича дълго и тежко. Задължителните симптоми са отичане на краката. Освен това асцитът може да даде усложнения – появява се перитонит (възпаление на коремницата) – оттук и болките в корема; увеличението на коремната кухина предизвиква повишено кръвно налягане, а възпалението – висока температура. 

Кончината на Фьоор Алексеевич

Именно от такива симптоми се оплаква Михаил Фьодорович. Трябва да се отбележи, че неговите лекари му предписват рейнско вино с билки "за премахване на слузта". Човек трудно може да си представи нещо по-лошо от алкохола при водянка.

Разказваме ви още как в СССР спират епидемии от смъртоносни болести!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"