Как руските казаци воюват на страната на Хитлер и против него

Векове наред казачество е било и гордост, и главоболие за управниците на руската империя. Срещу определена степен на самоуправление това военно съсловие, създало се в резултат на смесването на различни етнически групи, е гарантирало защитата на границите на руската държава.  

Отлични кавалеристи, те всяват ужас у неприятеля на бойното поле, ефикасно разгонват демонстрации на площади и служат в личната охрана на царя. От друга страна свободолюбивите казаци са много чувствителни към каквото и да било посегателство на техните права и начин на живот и правителството трябва да прилага специален подход към тях. 

Крахът на самодържавието и гражданската война в Русия предизвикват болезнено разделение сред казаците и ги изправят едни срещу други от двете страни на барикадата. Не веднъж при яростни кавалерийски атаки червените казаци са се сблъсквали с бели събратя по безкрайните простори в южната част на Русия.

При все това жестоката политика на разказачване и преразпределение на земята, водена от болшевиките, принуждава голяма част от казачеството да се включи на страната на Бялото движение. След победата съветската власт не забравя това. Нейната политика цели "самата дума "казачество" да изчезне от руския език веднъж завинаги…" Казаците са лишени от самоуправление, подложени са на репресии и частично насилствено преселване. Като представители на "експлоататорските класи" на тях им е отнето правото да служат в Червената армия (изключение са червените казаци).   

"За Родината, за Сталин!"

Изострянето на международната обстановка и очевидното приближаване на голяма война в края на 1930-те години принуждава ръководството на СССР да преразгледа политиката си спрямо казаците. Започва кампания "за съветското казачество", чиято цел е казаците да станат опора на режима. Държавата внезапно рязко затопля отношението си към казачеството, подкрепя възраждането на традициите и начина на казашкия живот, привлича ги активно да участват в обществено-икономическия живот.

Най-важната промяна настъпва през 1936 г. и това е отпадането на ограничението казаци да служат в редовете на Червената армия. Част от кавалерийските формирования получават статута "казашки". Освен това от нулата се създават казашки дивизии и корпуси, в които войниците са имали правото да носят традиционните казашки шапки или папахи, широки панталони – шалвари, наметала без ръкави от вълнен плат или бурки, казашки мундири или черкески и т.н. Още на следващата година казаците, облечени в пълна официална униформа, участват в парада на Червения площад.

Кавалерийските казашки дивизии участват във всички значими битки на Великата отечествена война. Кавалеристи, въоръжени с шашки, винтовки, ръчни и станкови картечници, са били поддържани от 76-мм и 45-мм оръдия. Те не са могли да се сражават на равна нога с танковите части на противника, затова са ги използвали активно при контранастъпления, пробиви и рейдове, когато е била необходима висока скорост на придвижване и възможност врагът да бъде заобиколен по труднодостъпна територия. През 1943 г. боеспособността на кавалерийските корпуси значително е повишена, когато са им придадени полкове от противотанковата артилерия и противовъздушната отбрана. 

Не веднъж за героизма си казашки части са били отличавани от командването с присвояването на статут "гвардейски". Едно от най-легендарните формирования в Червената армия става 3-а Гвардейска кавалерийска дивизия, съставена основно от кубански казаци. От юли 1941 г. до май 1945 г. тя преминава с боеве 12 700 км по териториите на СССР, Полша и Германия, участва в битките за Москва, Варшава и Берлин.

Само че казак по време на Великата отечествена войне не означава задължително кавалерист. Девета Краснодарска пластунска дивизия воюва в пехотата и заради храбростта си сред германците става известна като дивизията на "сталинските главорези". От казаците е и най-добрият съветски танков ас (52 унищожени танка ) Дмитрий Лавриненко, както и конструкторът на стрелково оръжие Фьодор Токарев – създателя на знаменития пистолет ТТ и основната винтовка на Червената армия - СВТ.

"Срещу комунягите, чифутите и техните поддръжници"

И ако голяма част от казаците се изправят в защита на родината, то определена част не са били готови да простят на съветска власт старите обиди. Казачеството, което жадува да си разчисти сметките с болшевиките и мечтае за политическа независимост, се присъединява към германците. На окупираните територии от кубанското и донското казачество активно са се създавали казашки сотни и полицейски батальони, част от чиито задължения са били борба с партизаните, поддържане на реда и надзор на пленените красноармейци.

Заедно с настъпващия Вермахт в Русия се връщат бивши казашки лидери, които са били принудени да напуснат страната след поражението си през гражданската война. Един от тях, Пьотр Краснов излиза с възвание още през първия ден, когато започва операцията "Барбароса", 22 юни 1941 година: "Моля да се предаде на всички казаци, че тази война не е срещу Русия, а срещу комунягите, чифутите и техните поддръжници, които търгуват с руска кръв. Господ да помага на германското оръжие и Хитлер!" 

Фюрерът пък се отнася благосклонно към създаването на колаборационистки казашки организации (като Казачий стан) и воински формирования, тъй като според идеологията на Третия райх казаците са били определяни като потомци на остготите или с други думи като арийци. Немалка роля за това изиграва фактът, че казаците емигранти в Германия, които мечтаят да се разплатят с болшевиките в нова голяма война, подкрепят националсоциалистите още преди идването им на власт.  

Казашките части на Вермахта и СС далеч не винаги са се състояли само от казаци. Едно от най-важните подобни формирования, 15-и казашки кавалерийски корпус на СС, наброявал в края на войната до 25 000 души, се е състоял, освен от казаци, от съветски военнопленници, съгласили се да воюват на страната на Германия, а също и почти 5000 германски войници.  

Германците са използвали казаците основно в тила си, на Балканите, където казаците са действали срещу местните партизани и Народно-освободителната армия на Югославия. Именно оттук останки от казашки формирования си проправят път през Алпите до Австрия, като бягат от настъпващата Червена армия и се предават на англичаните.

На 28 май 1945 г. около 50 000 казаци-колаборационисти, включително бежанци от казашки области, са предадени от англичаните на съветските войски. Споразуменията от Ялтенската конференция задължават англичаните да предадат всички граждани на СССР, които са воювали против страната си. Само че британците се престарават и предават на Москва немалко казаци емигранти, които не са били съветски граждани и поради това не се могли да бъда определяни като "изменници на Родината". Висшето ръководство на казашкото колаборационистко движение е осъдено на смърт, а останалите казаци са изпратени в лагери. Последните от тях излизат на свобода през 1955 година. 

А знаете ли, че неотдавна казаците бичуваха Стивън Сегал и го приеха в своите редици?