През 1982 г. Александър Зуев завършва Висшето военно авиационно училище в Армавир. Фактът, че току що завършилият млад мъж има потенциал, се доказва от това, че след полети на МиГ-23М той е един от първите в страната, който е прехвърлен на новата машина МиГ-29.
Професионалните постижения обаче вървят ръка за ръка с личните проблеми. При Зуев започват конфликти със съпругата му, дъщеря на висш офицер от ВВС. Алкохолът също е проблем. Командването обаче не мисли да го уволнява, въпреки че Зуев е подал рапорт. Самият пилот по-късно пише в мемоарите си, че причината за решението му да избяга от страната е разочарованието от съветската система, а не струпалите се в живота му трудности.
Очевидно последната капка в чашата на търпението му е разпръскването на митинга на опозицията в Тбилиси на 9 април 1989 г., когато 21 души загиват, а близо 300 са ранени. Колегите му си спомнят, че Зуев непрекъснато се интересувал от живота на Запад и говорел за това. Той дори предложил на приятеля си да отвлекат два самолета и да избягат, но последният само му казал "Ти си полудял!", пише "Российская газета".
На 20 май 1989 г. 27-годишният Александър Зуев поема дежурството в авиобазата в грузинския град Сенаки. Преди това той информира колегите си за раждането на детето му, което не е вярно: тогава жена му все още е бременна. Той застъпва на дежурство, носейки домашна торта. Тя обаче е здраво натъпкана със сънотворни от аптеката. Когато офицерите заспиват, пилотът започва да изпълнява плана си.
Първо прерязва проводниците за сигнализация и комуникация. После отива при самолетите. Часовият се опитва да го спре, последва ръкопашен бой, който завършва с престрелка. Зуев ранява войника и скача в изтребителя. Часовият губи съзнание, но успява да изстреля няколко куршума по беглеца, ранявайки го в ръката и главата. Въпреки раните, пилотът вдига МиГ-29 във въздуха, безуспешно се опитва да разстреля останалите самолети в базата, след което насочва изтребителя към Турция.
Кацайки на летището в Трабзон, той веднага казва, че е гражданин на САЩ, надявайки се на скорошна среща с персонала на консулството. Американците обаче нямат достатъчно време да се възползват от ситуацията и да изучат новата съветска техника: турците не искат да развалят отношенията си със СССР и връщат изтребителя в родината му.
Следва съдебно дело в Турция. Зуев е оправдан и му се предоставя политическо убежище в САЩ. Там пилотът пише мемоари за бягството си и става военен консултант, тествайки съветска техника. Но животът му в заветния Запад не е нито дълъг нито безоблачен. На 39-годишна възраст Зуев катастрофира със съветския тренировъчен самолет Як-52 в района на Сиатъл. Има непотвърдено мнение, че смъртта му съвсем не е била случайна.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си