За пилот по време на Втората световна война загубата на краката му означава само едно – отписване от небето завинаги. Има обаче хора, които, попаднали в такава ситуация, тръгват срещу съдбата и търсят отново правото да управляват военен самолет.
Такъв човек във Великобритания е Дъглас Бадер, в нацистка Германия - Ханс-Улрих Рудел. В СССР има няколко от тях, най-известният от които е Алексей Маресиев.
Алексей Маресиев
TASS
На 5 април 1942 г. изтребителят Як-1 на Алексей Маресиев е свален над горите на Новгородска област. В продължение на 18 дни той си проправя път към своя щаб, ръководен от слънцето. Напълно изтощен, ял през това време само "шепа мравки и половин гущер", изтощен от постоянни халюцинации и с напълно измръзнали крака, в крайна сметка той стига до някакво село.
В болницата Маресиев развива гангрена. "Трябваше да ми отрежат краката. Те започнаха сами да ме напускат: лежа в леглото, помръдвам се и ставите се разместват", припомня си Алексей. "След като професорът дойде и ме въведе в операционната, взе стерилни ножици и просто отряза краката ми с тези ножици пред очите ми. На места, където все още имаше някаква жива тъкан, бе болезнено, но като цяло не болеше."
Алексей Маресиев не губи надежда да се върне в строя, дори когато взима патерици. Той тренира дълго и усилено, като до началото на Битката при Курск е назначен на фронта. Краката го болят силно и кървят, но Алексей внимателно прикрива това.
В началото колегите не му се доверяват, тъй като смятат, че инвалидът ще ги предаде в най-решаващия момент. Всички съмнения обаче са опровергани, когато той не само показва висока ефективност в небето, но дори спасява живота на няколко пилоти във въздушен бой.
Името на Алексей Маресиев, който е удостоен със званието Герой на Съветския съюз, става известно в цялата страна благодарение на публикацията на военния кореспондент Борис Полев "Приказка за един истински човек", разказваща за неговия подвиг. Тя не само е екранизирана, но дори става основа за операта на композитора Сергей Прокофиев, поставена в Болшой театър.
Георги Кузмин
Archive photo
На 19 ноември 1941 г. в небето над района на Брянск в самолета на Георги Кузмин попада ракета. Независимо от това, той успява да приземи обхванатия от пламъци истребител на заснежено поле. Потъващ в снега, Кузмин пълзи, докато не е прибран от местни жители. Докато се опитва да се върне към своя отряд, той бива заловен. Успява да избяга и около месец се бие в партизански отряд. Когато Георги най-накрая стига до своите войски, краката му, повредени още в онзи злополучен ден, представляват жалка гледка. Лекарите са принудени да ампутират лявото му стъпало и една трета от дясното.
Кузмин се научава да ходи със специални обувки, след което отново придобива правото да управлява самолет. Назначен е за командир на ескадрила и се бие в небето над Сталинград. Има 19 победи, с което Георги Кузмин има голям шанс да стане един от най-добрите съветски асове в историята на войната, но на 18 август 1943 г. загива във въздушна битка над Украйна.
Леонид Белоусов
TASS
През 1938 г., след пожар, започнал в резултат на тежко кацане на изтребителя И-16, пилотът Леонид Белоусов минава през 35 пластични операции, за да възстанови по някакъв начин лицето си.
Този ужасен инцидент за Белоусов не свършва само с проблеми с лицето. Още по време на войната през 1941 г. овъглените му крака дават знак за тревога - започва газова гангрена. В резултат на това и двата крайника на пилота са ампутирани, като единият над коляното.
"Прекарах 426 дни в болницата", пише Белоусов в мемоарите си "Следване на дълга". "След две трудни операции събрах сили, научих се да ходя и да 'управлявам' протезите си. Ден след ден увеличавах натоварването на краката си. Понякога ги претоварвах до кръв, но не спирах да тренирам. С възстановяването желанието да напусна болницата и да се върна в полка ставаше все по-силно."
Да се бие с немците в небето Леонид Белоусов успява едва през 1944 година. До края на войната той прави 40 бойни полета и сваля един вражески самолет.
Иван Кисельов
Archive photo
На 20 август 1944 г. при въздушна битка над Каунас Иван Кисельов загубва крака си. По някакво чудо пилотът успява да стигне до своята писта и да приземи самолета.
"Качих се на крилото и видях Кисельов в безсъзнание в пилотската кабина. На пода на кабината имаше локва кръв, а в нея отрязаният му крак в ботуш. Как Кисельов е успял с един крак да докара до летището самолета и да го приземи, все още не знам", пише командирът на полка Евгений Савицки в мемоарите си "Половин век с небето".
През май 1945 г. Кисельов, който получава протеза, настоява да бъде върнат на служба. Той достига победа в небето, докато "ловува" останалите немски самолети.
Захар Сорокин
TASS
Историята на Захар Сорокин е в много отношения подобна на историята на Алексей Маресиев. Докато защитава небето над Арктика, на 25 октомври 1941 г. той се врязва в немски самолет, в резултат на което повреденият му изтребител се разбива в тундрата.
Въздушният бой продължава на земята. На 300 м от неговия МиГ-3 се приземява сваленият от него немски двуместен Ме-110. Сорокин застрелва един немец и дори куче, но втория немец той успява да победи само след ръкопашен бой.
За 6 дни пилотът достига до своите хора, като изминава 70 км. Постоянно преследван от вълци, той пълзи, катери се, търкаля се по склоновете на хълмовете, пада между езерните храсти. На третия ден успява да застреля един хищник, а останалите прогонва със сигнални ракети. Налага му се да пие вълча кръв, за да събере сили.
В резултат на измръзване Захар Сорокин губи и двата си крака. Независимо от възраженията на лекарите и началниците, той се връща в своя полк и постига още 12 въздушни победи.
За участие в ескорта и прикритието на арктическите конвои Сорокин е награден с Ордена на Британската империя. Британският военен аташе, който връчва наградата, казва на пилота: "Докато в Русия има такива хора, тя е непобедима."