Кога болшевиките стават съюзници на заклетите си врагове

Непримирими врагове

Когато през 1917 г. болшевишката революция разцепва руското общество, страната навлиза в един от най-кървавите конфликти в историята си. Гражданската война между червени и бели – привържениците и противниците на новата власт – отнема живота на над 10 милиона души.

Взаимната ненавист между противоборстващите страни не приключва с поражението на Бялото движение в Русия. По цял свят белогвардейците създават антикомунистически организации и на драго сърце се сражават срещу СССР по време на гражданската война в Испания, Зимната война и похода на Хитлер на изток.

Съветските спецслужби също не стоят със скръстени ръце. Те много зорко следят активността на бялата емиграция, а нейните най-важни и опасни представители са залавяни и ликвидирани.

И въпреки това има епизод, когато непримиримите врагове на само намират общ език, но стават съюзници и дори приятели. И това се случва в далечния Китай.

Руският фактор

Когато в началото на 1920-те години Бялото движение в източната част на Русия е разгромено, десетки хиляди войници и офицери заедно със семействата си отстъпват към китайската територия, където навирят новия си дом. Само че там на практика те попадат от една война на друга.

От 1916 г. Китай преживява така наречена ера на милитаристите. Страната е поделена между военнополитически клики, които постоянно са в люта разпра помежду си.

Белогвардейците се оказват истински подарък за противоборстващите страни. За разлика от китайските войници, които имат много слаби бойни качества, руските са с отлична военна подготовка, висок дух и богат военен боен опит. По същество те стават елитна гвардия във въоръжените сили на различни китайски представители.

Съветският военен разузнавач Ян Берзин отбелязва, че "благодарение на издръжливостта и дисциплината си това са били ударни бойни единици, способни да победят многократно превъзхождащи ги числено противникови сили".

Общият враг

Към края на 1920-те партията Гоминдан под ръководство на Чан Кайши успява криво-ляво да обедини страната, след като получава от кликите признание за върховната си власт. Да, но възможностите на правителството в Нанкин са твърде ограничени, за да може то ефективно да контролира поведението на управляващия елит в отделните провинции.

Тъкмо поради това, когато безсмислената насилствена китаизация и недалновидната финансова политика на губернатора на провинция Синцзян, Цзин Шужен, предизвикват през 1931 г. мащабно въстание на мюсюлманите уйгури, управниците в Нанкин се оказват безсилни. Нещо повече, Чан Кайши дори подкрепя въстанието, когато научава, че Шужен е поискал военна помощ от съветския си съсед. В провинцията е изпратена 36-а кавалерийска дивизия от мюсюлмани дунгани на Националнореволюционната армия под командването на Чжунин, на когото е обещан постът губернатор след свалянето на Цзин Шужен.

Както и в другите части на Китай руските военни се оказват спасители в Синцзян. По призива на отчаялия се губернатор, чиито войски търпят тежки поражения, те сформират четири полка. Без да разполагат с достатъчно сили, за да победят въстаниците, руснаците успяват все пак да спасят режима на Шужен от неминуем крах.

Съветският съюз, който е заинтересован Синцзян да бъде слаб, се стреми да не допусне позициите на Гоминдана в района да се засилят. Той откликва на молбата на правителството на провинцията за доставки на военно снаряжение и дори осигурява средствата за издръжката на белогвардейските части. Москва обаче се въздържа на този етап от пряка интервенция.

Рамо до рамо

Колкото повече въстаниците и 36-а дивизия се придвижват навътре по територията на провинция Синцзян, толкова повече местни мюсюлмани се вливат в техните редици. Освен уйгурите против правителство воюват вече киргизи, дунгани, казахи, джунгари и други народности. Към средата на 1932-а на оръжие вече са се вдигнали около 70% от мюсюлманското население на района, а през зимата те правят опит, макар и неуспешен, да превземат столицата Урумчи.

И тъй като въстаниците са отрязали главния път от СССР към Синцзян, по който са преминавали военни пратки за армия на Шужен, падането на режима му е само въпрос на време. На 12 април 1933 г. с помощта на белогвардейски войски предприемчивият генерал Шен Шицай сваля несправилия се губернатора и след като заема мястото му, хвърля всички усилия, за да издейства от Москва пряка военна интервенция. За целта той дори няколко пъти лети до съветската столица.

В крайна сметка Шицай получава исканата помощ. През ноември 1933 г. в Синцзян влиза така наречената Алтайска доброволческа армия. За да не се демонстрира прякото участие на Съветския съюз в конфликта, съветските войници са облечени в белогвардейски униформи, макар че по навик се обръщат към командирите си с "другарю", а не с "господин".

Първо красноармейците възстановяват контрола върху главния път от СССР и завземат за целта пограничния град Чугучак. И то действат заедно с белогвардейския 2-и казашки полк. Това е първата съвместна операция на бившите непримирими врагове в тази кампания.

Следващата задача на червено-белите войски е да прогонят войските на Ма Чжунин от столицата и те я изпълняват успешно. През февруари 1934 г. въстанието е потушено окончателно. И за да не се повтори този кошмар, Шен Шицай дава на уйгурите равни права с китайците.

Необикновено съседство

В края на април 1934 г. основната част от съветските войски напуска Синцзян. В Урумчи остават военни съветници, кавалерийски полк с численост над 1000 души, артилерия и бронирани машини. Разквартируваните пак там белогвардейски части също са съкратени и от четири полка остава само един.

Оказва се, че бившите противници могат не само съвместно да воюват, но и напълно миролюбиво да съществуват. В съветския отчет, изпратен от столицата на провинцията в Москва на 26 март 1935 година, пише: "Двете групи на червените и белите живеят не само мирно, но и дружно… емигрантите не изпитват предишната ненавист към червените".

Съветският съюз заема здрави позиции в Синцзян. Активно доставя оръжие, обучава местната армия, установява търговски контакти и разширява разузнавателната мрежа. Този факт изобщо не смущава местните белогвардейци. Напротив, те сами охотно установяват връзка със съветските спецслужби. А хиляди от тях дори се споразумяват да им бъде дадена възможност да започнат всичко на чисто и да се върнат в родината си.

Шен Шицай остава верен приятел на Съветския съюз до началото на операция "Барбароса", когато решава да се възползва от тежкото положение на съюзника си и да се отърве от опеката му. Сталин не забравя това и когато през 1944 г. Гоминдан си връща някога изгубената провинция и сваля губернатора изменник, той не му оказва никаква подкрепа.