Кой е руският смелчак, който помага за изграждането на ядреното оръжие на Америка?

История
ОЛЕГ ЕГОРОВ
Полковникът от САЩ Борис Паш (1900-1995) е типично американско "лошо момче" на XX век – мрази комунистите в червата си, превзема немски градове почти самостоятелно през Втората световна война, а също залавя ядрените енергийни ресурси на нацистите. Освен това той е руснак.

Хроника за войната от 1945 г. показва група американски и британски войници, усмихнати и размахващи ръце, в момента на напредването им на изток от освободена Франция към немските градове. Те принадлежат към много специфично звено - съвместния американско-британски екип на "Мисия Алсос", чиято цел е да разкрие атомните тайни на Германия преди СССР в името на американските и британските ядрени програми. "Мисия Алсос" пожънва огромен успех.

"Заловените уран, документи и учени са изключително ценни за Манхатънския проект и за бъдещата Студена война", обяснява британският историк от Втората световна война Марк Фелтън в документалния филм "На лов за Хайзенберг: Заснемане на немските атомни тайни" (HuntingHeisenberg: CapturingGermanysAtomicSecrets).  

В този документален филм можете да видите човека, който ръководи "Мисия Алсос" – нисък, но едър мъж с очила, полковник Борис Паш. "Нямаше да има Хирошима и Нагасаки, ако не беше Борис Паш", отбелязва руският историк Иван Курила от Европейския университет в Санкт Петербург. Паш със сигурност прави всичко възможно да надмине Червената армия в надпреварата за атомния проект на Германия - в крайна сметка той, първоначално Борис Пашковски, мрази червените, които му отнемат страната му.   

Паш срещу болшевиките

Въпреки че е етнически руснак, Борис Пашковски е роден на американска земя през 1900 година. Баща му, Фьодор Пашковски, е свещеник, служил в американската мисия на Руската православна църква. Борис е възпитан в традициите на православието и говори на руски и английски език. През 1913 г. Борис последва баща си, когато той се завръща в Руската империя, но успява да запази американското си гражданство, което се оказва изключително полезно.

През 1916-1917 г. баща и син се присъединяват към редиците на руската армия, която се бие срещу Германия и Австро-Унгарската империя през Втората световна война: Фьодор като военен свещеник, а 16-годишният Борис като редник-артилерист. Пашковски, предани християни и монархисти, не приемат комунистическата революция от 1917 г. и Борис служи в Бялата армия, която се опитва да предотврати поемането на контрола над Русия от болшевиките. Това обаче е напразно.

"Като напуска Русия с кораб на Червения кръст, Пашковски запомня лицата на хиляди хора, претъпкващи пристанището с надеждата да заминат. Дълги години напред тези, които ще напуснат тогава, мечтаят да се приберат и да си отмъстят", пише Олег Бейда, военен историк, специализиран в руска емиграция. След няколко години в Европа Борис се завръща в САЩ, където се отказва от славянския край на фамилното си име - от тогава нататък той е Борис Теодор Паш. Както и много бели емигранти, той става върл антикомунист.

Паш в контраразузнаването

Известно време Паш живее като обикновен гражданин - съпруга, деца, църква в неделя (православна, разбира се). Той се мести от Спрингфийлд в Чикаго, а след това в Лос Анджелис, за да работи като учител по физкултура в училищата. През 1930 г. отново се присъединява към военните - този път в американския армейски резерв. Командуването отбелязва знанията му по руски и комуникационните му умения и в случай на мобилизация се очаква той да работи в контраразузнаването. Освен това, както самият Паш по-късно ще твърди, от 1925 г. той работи с ФБР като запасен войник.

"Той никога не става официално служител на ФБР, но е възможно да е изпълнявал някои специфични задачи и да е информирал Бюрото за някои неща", предполага Иван Курила. Във всеки случай през 1940 г. Паш, който вече е капитан, влиза в активната военна част. По време на Втората световна война неговото кариерно развитие е бързо: през 1942 г. майор Паш е назначен за началник на контраразузнаването в централата на IX корпус в Сан Франциско. През 1942-1943 г. той лети навсякъде из САЩ и се бори с "вътрешните врагове", на първо място - "онези проклети комунисти".  

На тази работа той се показва като убедителен, талантлив офицер – като цитира впечатления от американски офицери, които познават Паш, Курила прави извода, че той е "натурално роден манипулатор, пропагандист и вербовчик. Изглеждаше невъзможно да го заблудиш". Независимо от това, не всички са доволни от Паш - Джордж Кистяковски, физик в Манхатънския проект, го споменава така: "Напълно див руснак, крайно десен, нещо като ентусиаст на Ку-Клукс-Клан. Той наистина беше интересен характер, този Борис Паш".  

Паш не е много учтив с учените, с които се сблъсква докато координира безопасността на ядрената програма на Америка. Той особено силно не харесва Робърт Опенхаймер, бъдещият "баща на бомбата", заради неговите леви възгледи. Паш дори го подозира в шпионство на Москва и иска уволнението му от проекта - генерал Лесли Гроувс обаче, шефът на Паш, настоява за оставането на Опенхаймер.

Паш в Европа

Въпреки че за колегите си Паш може би не е "най-милият човек", той се доказва като изключителен офицер в "Мисия Алсос" (1943-1945), която той оглавява като военен командир. Учените и войниците в нея действат смело - не само, че са първи сред съюзниците при влизането в градовете, освободени от немците, но през 1945 г. те работят зад вражеските линии, за да не позволят на СССР да завземе ядрените мощности на Германия.

Борис Паш служи за добър образец. Например, през април 1945 г. неговата група открива тайно съхранение на радиоактивен радий в град Вайда, часове преди СССР да превземе града. За съжаление, находката е незащитена (и по този начин, много опасна). Паш не желае да рискува живота на войниците си и затова слага радия в своята чанта, след което сам го закарва с колата си обратно в зоната, контролирана от съюзниците.  Радиоактивната чанта буквално стои до него и в резултат на това, както припомня един посетител на 92-годишния Паш през 90-те години на миналия век, дори 50 години след войната "той страда от болезнено изгаряне от радиация на десния му крак".

Друг пример за смелостта на Паш е описан от Олег Бейда - зад вражеските линии, вместо да чака американската армия да дойде и да превземе немския град Танхайм, Паш просто се обажда на кмета по телефона от хотела в близост до града и казва: "Аз съм полковник от армията на САЩ, имате 15 минути, за да вдигнете бялото знаме." Танхайм веднага капитулира, въпреки че Паш дори няма достатъчно хора за щурмуване - немците вярват в смелия му блъф. Не е изненадващо, че войници на Паш са изключително лоялни към своя харизматичен водач, както споделят по-късно колегите му.

Паш и тайните

Следвоенните действия на полковника не са толкова добре документирани (по-точно - все още са класифицирани). През 1948-1951 г. той работи като военен представител на ЦРУ, отговарящ за противоречивата програма PB-7. За нея се твърди, че е тясно свързана с антикомунистическата дейност в Европа, която даже включва убийства и отвличания.

"Наскоро разсекретените документи показват, че Паш е получавал огромни количества информация, която PB-7 използва, за да подкопае просъветските режими", пише Олег Бейда. Например, кратка бележка, адресирана до Паш от неговия заместник, доказва, че през 1949 г. американците замислят опит за преврат в Олбани - без успех. Мащабът на работа на PB-7 в Европа остава неизвестен за масите: през целия си живот Борис Паш твърди, че не помни нищо за програмата PB-7, също както и неговите колеги.

Той се пенсионира през 1963 г., като прекарва станалите 32 години от живота си в писане на мемоари, пътуване и понякога бегло коментира спецификата на работата си по време на изслушвания. Борис Паш умира през 1995 г. и въпреки че Съветският съюз се разпада през 1991 г., Борис Пашковски никога не успява отново да посети Русия, земята на своите предци.

А знаете ли как Русия и САЩ изпробват ядрени оръжия, когато това е забранено?