Какво се случва с психичноболните в Русия преди появата на психиатриите?

В Русия винаги е имало много душевноболни хора. Някои от тях са почитани като "благословени", свети глупаци, но не всички. Безумците например са опасни за себе си и за хората около тях, затова руското общество се опитва да разреши въпроса с тях много преди да се появи психиатрията в Руската империя.

Храмът "Свети Василий Блажени" на Червения площад, един от основните символи на Русия, всъщност е кръстен на психично болен човек. "Блажени", "юродство заради Христа", са наричани в Русия безобидни слабомислещи, които живеят от милостиня при църкви и манастири. Преди появата на научната медицина в Русия през втората половина на XVIII век, въпросът с безумците се разглежда по същия начин, както в древните общества - тоест, той е изцяло в компетенцията на религията. Дори думите, изречени от безумците, са свързани с Бога - хората са "божьи", "божевольные", "божедурные" и "божегневные".

Разбира се, не всички свети глупаци са обикновени луди - особено като се има предвид социалната роля на някои от тях. Когато св. Василий Блажени, уважаван в Москва за несъстоятелността (тоест липсата на дори минимално имущество), смелостта и живота на истински аскет, умира, самият Иван Грозни пренася ковчега му на мястото за покой. Между "светите глупаци" има и много лъжепророци и мошеници, които използват образа на "Божия глупак" за своите меркантилни цели. Съществуват обаче и реално луди хора, за които често се казва, че страдат от "черна слабост".

Смятало се, че такова състояние настъпва поради проклятие, урочасване или обсебване. Онези психично болни, които могат да бъдат полезни в селското стопанство или са безобидни и мили, биват оставени при селските общности. Над обсебените може да се проведе обред на екзорсизъм, който в православието се състои в четене на определени молитви над "обсебените", поръсване със светена вода, помазване с масло и т.н. А светските власти дълго време не предписват нищо особено по отношение на психично болни хора.

"Накъде летиш, кукувицо?"

Съвременните изследователи по темата за психичноболните в Русия, Сергей Шаляпин и Андрей Плотников, с основание отбелязват, че до XVIII век в Русия няма специално законодателство за безумците. Съветският психиатър Юрий Канабих (1872-1939), който в книгата си "История на психиатрията" (1928) пише, че Стоглавият събор през 1551 г. (един от основните политически и религиозни форуми на средновековна Русия) обсъжда въпроса за затварянето на душевноболни хора в манастири, ражда мит - няма такива въпроси в текста на решенията на "Стоглава". В него обаче се казва (въпрос 21, глава 41), че е необходимо "лъжливите пророци... които са голи и боси, а косата им е отрасла, развява се, треперят и се убиват" да бъдат гонени от дворовете. Разбира се, сред тези лъжепророци попадат и наистина луди. В древна и средновековна Русия тях в действителност ги очаква живот на заключение в манастири - в приюти, заедно с бедните и немощните, или в студени ями и подземия, даже във вериги, ако се държат агресивно.

Какво става обаче, ако богат и образован човек полудее, а лудостта му води до опасни последици? Има много такива случаи. Първо, през XVII век, когато наказанията за богохулство и оскърбление на властите са дори смърт, мнозина се опитват да оправдаят думите си с временно замъглено съзнание. През 1640 г. един старец на Троицкия манастир Боршчевски (близо до Воронеж) Авраам пише жалба на друг старец, Селивьорст. Жалбата се оказва невярна. За да се защити, Авраам твърди, че е написал съобщението "в отсъствие на ума си", в "полудяване". Авраам е измъчван и след това изпратен обратно в Боршчевския манастир, но не бива признат за луд.

Истинската лудост е достатъчна. През 1647 г. клисарят на московския манастир е изпратен за разискване, тъй като той казва, че вижда и чува ангели. През 1631 г. в Москва Заонежският селянин Дорофей Иванов, който публично обижда суверена, е хванат и отведен в държавно учреждение, но след това е пуснат под гаранция вкъщи с указание: "този човек да не е наказван, защото той е прост, не е в своя ум; наредили той да живее в същото село, където е живял и преди това, в селячеството, както и преди". Така че те знаят как да разпознаят истинската лудост и въпреки това в края на XVII век това се въвежда в законодателството.

"Статиите за нов ред" от 1669 г. въвеждат понятието "бяс" – на такива хора им е забранено да бъдат свидетели и ги освобождават от смъртното наказание за убийство. Освен това в "Статиите за нов ред" от 1676 г. "За имотите" цар Фьодор Алексеевич нарежда: ако хората, които са "глупави и глухи, слепи и неми", решат да дадат на някого свой имот, а близките му са против, техните претенции не трябва да бъдат зачетени, тъй като всеки има право "да даде именията си на някого свободно". Може да се предположи, че с този закон властите помагат на църквата да получи собственост върху имотите на хората с физически и психически увреждания, които остават на грижите на манастирите. Какво се случва с тях там?

"Той изгриза стената със зъбите си и крещя от затвора"

През 1645 г. жителят на град Кашин, Дементи Лазарев, подава молба, в която се оплаква от Мишка, неговия дворник: "той изгуби ума си и започна да бие и коли животните в ярост, и да се бие с хората, и хукна в гората, и отиде в много села, направи всякакви пакости на хората и добитъка". Когато Мишка е заключен с вериги в тъмница, той "скъсва веригата и изгризва със зъбите си половината стена, направена от дървени трупи, и крещи от затвора".

Според протоколите на разпитите самият Мишка признава, че е болен от "припадъчна болест", тоест психично болен. Мишка е бит с пръчки в Разрядния приказ (министерство на войната от XVII век) и е върнат обратно на Дементи Лазарев. Като цяло обаче, в такива случаи, когато нито земевладелците, нито съгражданите могат да контролират безумните, светските власти (Москва или местните управители) или църковните власти разпореждат затварянето на "лудите" в манастира.

Упоменатият безумец, селянинът Дорофей Иванов, който е изпратен вкъщи в Заонежие, не може да бъде задържан в селото - явно е, че той изобщо не е адекватен. Той е отправен в Кожеозерския манастир под опеката на "добър [надежден] старец", който ще следи поведението му. Те намират "малка" работа на изпратения, която да е според неговите възможности.

Свещеници, боляри и дори игумени, които губят разсъдъка си от пиянство, също биват затворени в манастира като луди. През 1695 г. във Ферапонтово Белозерския манастир постъпва бившият на този момент игумен Филип, който напълно губи ума си от пиянство: първо, той непрекъснато бие братята на своя манастир, а веднъж на път "оставя шейната си, слугите и конете, влиза в гората и се скита там през нощта, като хвърля расото си". Служители хващат игумена и го докарват в манастира.

В манастира психичноболните живеят и работят или заедно с други монаси, ако те са вменяеми; а ако те са съвсем прости, ги използват като работна ръка във фермата; накрая, напълно безумните са държани във вериги. Молитвата, спазването на монашеските правила и трудът са използвани като "лекарства". Високопоставените "безумци", особено тези, издържани от заможни роднини, разбира се, не са карани да работят. На някои от тях дори е разрешено да имат свои слуги.

Ако безумците или пияниците се оправят, те (или техните роднини, ако има такива) пишат петиции до църковните власти с потвърждение за тяхната вменяемост и след проверка, те могат да бъдат пуснати "на воля". Мнозина обаче, дори когато са на себе си, остават в същите манастири, където вече са свикнали да живеят.

Броят на психичноболните в Русия расте, тъй като и населението, и дейността им нарастват. Във втората половина на XVII век народът на Московското царство преживява няколко кризи и нещастия наведнъж; войните продължават, населението се прегъва под тежестта на данъците. Случва се разцепване на православната църква - момент на дълбока духовна криза за вярващите. Освен това има и епидемия от чума (1654-1655), слънчево затъмнение от 1654 г., поява на гигантска комета от 1680 година... От всичко това наистина човек може да се побърка.

Реформите на Петър наливат още масло в огъня. В резултат още при Петър Велики манастирите започват активно да се противопоставят на изпращането на безумци в тях, включително защото сред тях има огромен брой истински престъпници-симуланти, алкохолици и просто душевноболни. Това обаче вече е историята на имперска Русия, в която безумците започват да бъдат лекувани, а не просто изолирани от обществото.