Как Съветска Русия и Полша разделят Източна Европа?

Разпадането на Руската империя води до образуването на редица нови държави върху нейните руини, най-големите и най-мощните от които са Съветска Русия и Полша. Докато целта на болшевиките е да елиминират всички антиправителствени сили, действащи в Русия, и да предотвратят по-нататъшния крах на страната, поляците виждат шанс да съберат полските национални земи в границите от 1772 г. (както съществуват преди Първото разделяне на Полша от Великите сили).

Огромните земи на Украйна, Беларус и Прибалтика лежат между двата центъра на силите и след Първата световна война и оттеглянето на германските войски от областта, Варшава и Москва влизат в свирепа борба за тях.

Докато болшевиките са под силен натиск от контрареволюционните бели армии на Антон Деникин и Александър Колчак, Полша се стреми да се възползва от хаоса на Гражданската война в Русия и да вземе колкото се може повече от земите на противника си. Според полския лидер Йозеф Пилсудски създаването на няколко малки държави в руските земи, които по един или друг начин зависят от Варшава, е идеално решение. "Русия лесно може да се превърне в сила от второстепенно ниво, неспособна сериозно да застраши новата независимост на Полша. От своя страна Полша, като най-голямата и най-мощната от новите държави, лесно би могла да си осигури сфера на влияние, простираща се от Финландия до Кавказките планини", твърди Пилсудски.

В резултат на мащабни офанзиви през 1919 и 1920 г. по-голямата част от териториите на Беларус и Украйна попадат под контрола на полските сили. Същевременно новосъздадената Латвия и каквото е останало от силите на Украинската народна република на Симон Петлюра се обявяват за съюзници на Пилсудски. Украинците, които се стремят да създадат собствена национална държава, считат за врагове както болшевиките, така и поляците. Въпреки това, след като са отблъснати от Червената армия, те решават да подкрепят Варшава, надявайки се, че последната в замяна на големите териториални отстъпки в Западна Украйна ще им върне Централна Украйна заедно с Киев. От своя страна Пилсудски се интересува от създаването на буферна държава между Полша и Съветска Русия заявявайки, че "не може да има независима Полша без независима Украйна".

На 7 май 1920 г. най-подготвената за сражения полска военна единица - 3-та армия на Едвард Ридз-Шмигли, подкрепена от части на Петлюра, превзема Киев, което е шок за съветското правителство. След като пренасочват основните сили на Деникин и Колчак и ограничават остатъците от войските на Бялата армия до Крим, болшевиките съсредоточaват всичките си усилия върху войната с Полша. Огромни резерви пристигат от Сибир и Кавказ, включително най-добрите формирования на Червената армия - 1-ва конна армия на Семьон Будьони и 25-та Чапаевска стрелкова дивизия под командването на Иван Кутяков. Почти цялата авиация е насочена към Западния фронт.

Независимо от факта, че съветската офанзива в Белорусия е в застой, ударът на юг носи поразителен успех. Към 12 юни Киев е освободен и полските войски бързо започват да се връщат на запад. За пореден път лидерите на Съветска Русия виждат искрица надежда, че тяхната донякъде забравена мечта за световна революция може да бъде възкресена. "Върху трупа на Бяла Полша лежи пътят към световния "пожар". На щик ще донесем щастие и мир на работническата класа на човечеството", пише в Заповед № 1423 от 2 юли 1920 година.

Полша моли Антантата да се включи като медиатор. Съюзниците предлагат руско-полската граница да бъде установена по "линията Кързън", кръстена на архитекта на идеята, британският външен министър Джордж Натаниъл Кързън. Преминавайки от Гродно в Беларус, през Брест-Литовск (местоположението на известната крепост) и Лвов до Карпатите, тя трябва да раздели областите с полско население от районите с неполско население (украинско, белоруско и литовско). На вълната на успехите си болшевиките обаче отхвърлят плана.

На 13 август 1920 г. войските на Западния фронт под командването на Михаил Тухачевски започват настъплението си във Варшава. Както Уинстън Чърчил пише в книгата си "Световната криза, последствията": "Изглежда, че Полша избяга сто и петдесет годишното си разделение между три военни империи, за да падне под игото на комунизма".

Интересно е, че голям брой офицери от Бялата армия, които по това време се сражават с Червената армия в Крим, вдигат тостове за победата на руснаците срещу Полша и изразяват желанието си полската столица да бъде превзета бързо. Политикът Никанор Савич, който е с командира на войските на Бялата гвардия на полуострова - Пьотър Врангел, пише: "Факт е, че и ние се чувствахме някак неудобно да участваме в борбата срещу болшевиките по време на войната с Полша. От една страна, всички празнуваха, когато бе нанесен удар срещу болшевиките, но същевременно се опасявахме, че полската победа няма да донесе освобождение на Русия, че то ще трябва да се заплати не от болшевиките, а от руския народ..."

Викът, който се чува в Червената армия, е: "Напред, герои! Към Варшава!". В действителност обаче ситуацията не е чак толкова розова. Изтощените войски напредват на предела на силите си, тилът много изостава и има недостиг на резерви и боеприпаси. Призивите за предпазливост от редица командири и предложенията за отлагане на нападението и отклоняване на войниците от града са игнорирани. Полската армия, от друга страна, получава подкрепления от други части на страната. Напредването на врага води до подем на патриотично чувство и активна мобилизация на населението за борба срещу болшевиките. Нещо повече, след отхвърлянето на плана "Кързън" от Съветска Русия, Антантата изпраща военни доставки на поляците, включително около 600 броя артилерия.

До 16 август части на полската армия под командването на Пилсудски водят контраатаки и, пробивайки съветския фронт, заплашват да заобиколят и унищожат войските на Тухачевски. В резултат на Битката при Варшава, която е известна в Полша като "Чудото над Висла", загиват 25 000 войници на Червената армия (при поляците има около 5000 мъртви и 10 000 изчезнали), а 60 000 са пленени. Освен това около 45 000 са отрязани от основните сили и се насочват в посока Източна Прусия. При преминаване на границата те са интернирани от германците. Лев Троцки определя битката като "една от най-големите катастрофи, които някога сме преживявали на военния фронт".

Преследвани от поляците, съветските войски започват отстъпление и на 12 октомври полската армия отново окупира Минск. Нито една страна няма сили да продължи войната и те скоро сядат на масата за преговори. Сега поляците отказват да приемат линията "Кързън".

В резултат на Рижкия договор, подписан на 18 март 1921 г., Полша придобива обширни територии в Западна Украйна и Западна Беларус, заедно с неполското население, живеещо там. За съжаление на Варшава възвръщането на статута на Велика сила не продължава дълго. Ръководството на Съветска Русия (която става Съветски съюз от 1922 г.) не се примирява с това и след по-малко от 20 години завзема тези земи, разделяйки Полша с нацистка Германия.

Ето кога болшевиките стават съюзници на заклетите си врагове!