От дъното на Керченския проток е изваден бронекатер БК-73 от времето на Втората световна война (ВСВ). Той е реставриран. И сега, 77 години по-късно, преминава през места с бойна слава, както през 1943 г., когато е участвал в освобождението на Ростов на Дон, пише ТВ "Звезда".
По време на войната БК-73 е плаващ танк, който, въпреки плитката вода, може да се приближи до брега и изненадващо, почти от упор, да стреля по фашистите. Под командването на старши лейтенант Иван Запорожец БК-73 участва в битките за Ростов на Дон, Сталинград и Таманския полуостров.
Участва в Новоросийската операция, действа в Азовско и Черно море. Предприема последната си битка през ноември 1943 г. в Крим. Екипажът превозва десанта по време на Керченско-Елтигенската десантната операция на войските на Севернокавказкия фронт за освобождаване на Керч и Крим. Катерът попада на мина. Всички загиват.
"Екипаж от 12 души и 40 десантчици, които били на борда", заяви Александър Елкин, ръководител на Кримската регионална обществена организация "Историко-културен развлекателен център "Батарея 29БИС".
Бронираният танкер е открит по време на строителството на Кримския мост. Корабът е разкъсан на две. Тялото на командира на екипажа е намерено в бронираната кабина. Група ентусиасти на Руското военноисторическо общество и Музея за наследство положиха усилия за възстановяване на името на командира на БК-73 - оказва се, че това е старши лейтенант Иван Запорожец. Сега те издирват роднините му, за да им предадат информация за него и да погребат останките.
Според чертежите и оцелелите фрагменти той е пресъздаден за три години в Толятинския завод. Сега БК-73 е плаващ музей. В каютите се съхраняват оцелелите лични вещи на екипажа, оръжия и награди. На палубата се пазят котвата, цевта на тежката картечница ДШК и дори корабната камбана. Монтиран е и макет в реални размери на танка Т-28, точно същият е бил там по време на Великата отечествена война.
Сега, поради пандемията от коронавирус, музеят временно е затворен за посетители. БК-73 преминава през места с бойна слава, след което се връща в Геленджик до мястото на постоянната си база, откъдето тръгва за последния си поход през 1943 година.