През 1970-те основеният боен хеликоптер в СССР е Ми-24. Но той никога не се превръща в "летяща БМП", способна да транспортира десант. Военните рядко използват товарната кабина, а тя увеличава масата и габаритите на машината, което ограничава нейните ударни характеристики, пише "Российская газета".
Затова Централният комитет на КПСС издава постановление за създаването на хеликоптер от ново поколение. За поръчката се борят две конструкторски бюра (КБ) - "Мил" и "Камов". Последното има опит в създаването на хеликоптери с коаксиално разположение на витлата. Те са взети за основа в работата по новия образец.
През 1981 г. КБ "Камов" защитава своя проект (№ 010). До 1982 г. първият прототип е готов. На 17 юни 1982 г. В-80 излита за първи път. Хеликоптерът се пилотира от Героя на Съветския съюз Николай Бездетнов.
Готов е и вертолетът на компания "Мил" - Ми-28. Но през 1983 г. военните, заедно с правителството на СССР, избират B-80. Те отбелязват този хеликоптер като машина с по-добри летателно-технически характеристики. Превъзходството над Ми-28 е демонстрирано и от 27 изпитателни полета на В-80. През октомври 1984 г. е подписана заповед за подготовка на серийното му производство.
Anton Kuzyakin/Russian Look/Global Look Press
През септември 1985 г. е извършен вторият етап от сравнителните изпитания на В-80 и Ми-28. Комисията на министерството на отбраната взема окончателно решение за избора на В-80 като сериен ударен вертолет.
От 1990 г. до 1993 г. Ка-50, както вече се нарича хеликоптерът, преминава през два етапа на държавни изпитания. 28 август 1995 г. хеликоптерът е приет на въоръжение.
Ka-50 е двудвигателен едноместен хеликоптер с коаксиално разположение на витлата. Кабината е херметизирана и бронирана. Обезпечава защитата срещу бронебойни куршуми с калибър до 12,7 мм и осколъчни снаряди с калибър до 23 мм. Общото тегло на бронята е 350 кг.
Хеликоптерът е оборудван с автоматично 30-мм оръдие 2А42. Той има и ракетно въоръжение, освен това е в състояние да носи широк спектър бомбено въоръжение.