Изгарянето на въглища и органични вещества в Сибир е довело до климатични промени и до едно от най-големите измирания на Земята преди 250 млн. години.
Първите преки доказателства за това са предоставени от международна група изследователи, ръководена от професор Линди Елкинс-Тантон от Аризонския държавен университет. Резултатите от техните изследвания са публикувани в списание Geology.
Масовото пермско измиране е едно от най-големите бедствия на биосферата в историята на Земята, което води до измирането на 96% от всички морски видове и 73% от сухоземните гръбначни животни. Проучванията показват, че в пика на измиране Земята е подложена на изключително глобално затопляне, при което температурата на водата в екваториалната част на океана надвишава 40 градуса по Целзий. След това са нужни милиони години за възстановяване на екосистемите и видовото разнообразие, пише сайтът news.mail.ru.
Учените посочват няколко възможни причини за пермското измиране, докато най-вероятната е увеличаването на вулканичната активност в Сибир. Засега съществуват само косвени доказателства за тази хипотеза.
Екипът на Елкинс-Тантон изследвал вулканичната природа в района на сибирските трапове, които се образували преди около 252 млн. години. За 6 години са събрани повече от 450 кг проби. Те са предадени от екип от 30 учени от 8 различни страни.
В пробите са открити фрагменти от изгоряло дърво, дървени въглища и други органични материали. Микроскопични останки от дървени въглища бяха открити преди това в канадска Арктика. Предполага се, че са долетели тук от Сибир.
"Нашите изследвания показват, че магмата от сибирските трапове е захванала органичен материал", казва Елкинс-Тантон. "Това ни дава директни доказателства, че магмата изгаря големи количества въглища и органични вещества по време на изригването".
Според учените промените в биосферата по време на пермското измиране имат паралел с това, което се случва на планетата в наши дни, включително изгарянето на въглеводороди, въглища, киселинен дъжд от сяра и разрушаването на озоновия слой.