В съветско време в рамките на антирелигиозната програма болшевиките срутват до тухла десетки хиляди храмове. Оцелелите са закривани или преоборудвани за съвсем други нужди. Казарми, складове, планетариуми, домове на културата и дори затвори – бивш храм може да се превърне в какво ли не, а някои от тях имат необикновена съдба.
Църквата на Богородица на Василевския остров в Санкт Петербург е построена през 1889 г. в памет на коронацията на император Александър III. Царят сам плаща част от строежа, а останалата част е от дарения на моряци. Храмът във византийски стил е строен по поръчка на Морското ведомство (централен орган на руския флот), така че го смятат едва ли не за главна морска църква на Санкт Петербург. Вероятно това и повлиява на по-нататъшната му съдба.
Още преди революцията храмът на Богородица се сдобива с особена слава. Издига се в района пристанището Галерная, местообитание на петербургските "босяци" – бедняци, неграмотни работници – бивши крепостници. В течение на една година, на границата между вековете, в този храм проповядва свещеник Георги Гапон – проповедите му са толкова популярни, че събира по 2-3 хиляди посетители и биха били дори повече, ако мястото го позволяваше. През 1905 г. Гапон събира 50-хилядна тълпа от работници на протест пред Зимния дворец. Този ден остава в историята като "Кървавата неделя".
След революцията храмът продължава да работи. Закриват го през 1932 г., като припомнят по чия поръчка е издигнат. Решено е в сградата да направят учебно-техническа станция за подготовка на водолази. И още на следващата година под купола на високия и здрав храм оборудват барокамера.
40-метровата водолазна тръба е уникална, защото става първото подобно съоръжение в СССР и второто след Англия в Европа.
На мястото на олтара правят басейн.
Що се отнася до църковните принадлежности – то те бързо биват разграбени, а фреските на стените са замазани с боя. Когато школата за подводно плаване е закрита, реставраторите откриват 10 слоя боя.
Това става през 2006 г., когато започва дългият процес по връщането на храма в Руската православна църква. Артефактите на бившата школа години наред са разпръснати из зданието, в която рядко допускат хора.
"Изкъртени стени, висящи кабели, огромен басейн, облицован с ръждиви плочки, гигантска тръба, свенливо прикрита с червен временен иконостас", така изданието на Санктпетербургската митрополия "Вода Живая" описва състоянието на храма през 2015 г., когато започва реконструкцията му.
Същевременно тръбата, увита с метална стълба, става най-голям проблем: има опасения, че конструкцията на сградата няма да издържи демонтажа и куполът ще рухне. Но в крайна сметка успешно я премахват. Храмът и до днес е в процес на реконструкция, но се четат служби в близкия параклис.