На 6 юли 1936 г. на Червения площад в Москва стотици хора бързо разстилат гигантски килим, направен от филц и покриващ 9000 кв метра. Това е време на оскъдица в СССР и трябва да е имало основателна причина да се пилее толкова огромно количество добър материал за валенки. Килимът е направен за първия по рода си футболен мач, изигран край стените на Кремъл. Застанал на трибуната на мавзолея, Сталин наблюдава играта, която според първоначалните планове е трябвало да продължи само 15 минути - всички са се страхували, че тиранът може да не хареса шоуто.
Съветският Спартак
През 1936 г. футболът в СССР едва прохожда - същата година се провежда първото национално първенство. Футболът изисква сериозна финансова подкрепа от държавата. И в диктаторска държава, какъвто е бил СССР по това време, това може да се постигне само чрез спечелване на одобрението на Сталин.
През 1935 г. Николай Старостин, капитан на футболния отбор на СССР, създава спортно дружество, наречено "Спартак", в който влизат работници от гражданската индустрия. Старостин използва връзките си, за да организира футболен мач, който да се изиграе от членовете на отбора на "Спартак" (разделен на два отбора - червени и бели) като заключително събитие на годишния спортен парад, който трябва да се проведе на Червения площад.
Свободни източници
Футбол не може да се играе на павираната настилка на Червения площад, затова е поръчано да се създаде "трева"; но през деня на площада движението е интензивно и "килимът" трябва да се шие през нощта - от самите членове на клуба "Спартак", около 300 души. С обущарски игли и здрави тапицерски конци те зашиват филцовите квадратчета, за да се превърнат в гигантска морава. Всяка сутрин те търкалят "килима" и го скриват зад дърветата в близост до Универсалния магазин - ГУМ. Точно преди парада килимът е боядисан в зелено и върху него са нанесени очертанията на футболното игрище.
Футбол по време на чума
Свободни източници
Спортът е жизненоважен за Съветския съюз в идеологически смисъл - той обединява различните слоеве на обществото в общи страсти и надхвърля комунистическите идеали. По-важното е, че това е начин за физически упражнения за населението в перспективата на евентуалната война.
И така гимнастици, колоездачи, щангисти, отбори по баскетбол и волейбол, наред с други, показват своите умения в гигантския спектакъл на Червения площад. Боксьорите буквално носят 28 боксови ринга на раменете си, докато на всички тях вървят боксьорски мачове. Два камиона превозват пързалки, на които фигуристи показват изпълненията си. Млади момичета носят гигантски портрет на Сталин. Във вихъра на терора всички се опитват да покажат най-доброто, на което са способни - това е разгарът на репресиите в СССР.
Мартин Мержанов, спортен журналист, който е наблюдавал игрите, пише:
"Това беше необикновен мач, в който играчите не се блъскаха един друг, не подлагаха крака… Когато дясното крило на "червените" взе топката, играч на белите само го последва, без да се опита да вземе топката. Знаеше, че дясното крило на червените ще отведе топката до ъгловия флаг и ще подаде топката до наказателната линия, където централният нападател ще отбележи гол, без никой да го спре.
След няколко минути нападателите на белите се втурнаха към вратата на червените и топката влетя във вратата. Вратарите демонстрираха най-зрелищните спасявания..."
ТАСС
Сталин никога не е обичал футбола и не е проявявал интерес към него, но след като са изиграните пълните 15 минути, както е планирано, е дадена инструкция играта да продължи. Така играчите на "Спартак" изиграват още 15 минути, като завършват мача със зрелищен гол в горния ъгъл.
"Червените" печелят с 4:3. Присъдата на Сталин е кратка: "Добре играха". Това означава, че отговарящите за спорта вече могат да организират футболни първенства, класове, отбори, без да се опасяват, че футболът може да бъде обявен за "буржоазна игра" и да бъде заклеймен като антисъветски.