Най-грандиозният парад на Победата в световната история (СНИМКИ)

Пандемията на коронавирус наложи сериозни изменения в организацията на тържествените мероприятия в Русия в чест на 75-годишнината от Победата над нацистка Германия. Най-важната от тях е пренасянето на традиционния военен парад на Червения площад от 9 май на 24 юни. Тази дата не е избрана случайно. Точно на този ден през 1945 г. в Москва се провежда първият Парад на победата.

Идеята за организиране на "специален парад" в Москва, Парад на победителите, в който да участват представители на всички фронтове и военни редове, които са отличени в битки, е дадена от Йосиф Сталин на празничен обяд в Кремъл на 15 май 1945 година. Седмица по-късно Генералният щаб представя план за Парада на победителите и иска 2 месеца за подготовка, но получава само един.

Съветският лидер, като се позовава на възрастта си, отказва лично да води Парада на победата. Вместо това той е воден от маршал Георги Жуков и е командван от маршал Константин Рокосовски. Както пише Жуков в мемоарите си, истинската причина е в това, че Сталин просто няма време да се научи да язди кон и един път почти се наранява сериозно, като пада от чистокръвен кон по време на тренировка.

За участие в Парада са сформирани комбинирани полкове от 10 фронта, както и един полк на ВМС. В най-голямото събитие в историята на Парада на победата взимат участие 2809 офицери, включително 249 генерали, 31 115 сержанти и редници, както и 1400 музиканти от комбинирания военен оркестър. Сержантът на гвардията Александър Попов си припомня: "Всеки от нас изпитваше противоречиви чувства в сърцето си - от една страна огромните загуби, които претърпяхме в тази война, бедствията на хората в тила, защото тези, които бяха там, бяха недохранени и даже малкото останало, пращаха на фронта. В същото време, докато бях на парада, си мислех, че ако баща ми бе жив, щеше да се гордее със сина си."

Кандидатите за участие в парада трябва да отговарят на определени критерии: да са високи (по тогавашните стандарти), не по-стари от 30 години, да са проявили смелост и героизъм в боя. "Беше дадена инструкция: ръстът трябва да бъде най-малко 174 сантиметра", спомня си Алексей Кудрявцев, старшина на първа Днепърска военна флотилия. "Ръстът ми беше 173 сантиметра, но все пак ме взеха. В крайна сметка това зависеше и от много други неща. Например имах орден, имах добър списък с постижения, държах се нормално по време на службата. Имах добри характеристики."

В парада на Победата също участват и чужденци. Войници на полската армия, които воюват заедно с Червената армия от Източен Беларус до Берлин, маршируват в отделна колона. Единственият чуждестранен генерал, който получава правото, заедно със съветските командири, да ръководи един от комбинираните полкове на Червената армия по време на похода, е българският генерал-лейтенант Владимир Стойчев.

По време на Парада войниците трябва да носят Знамето на Победата, издигнато над Райхстага. Направилите това по време на самата битка за Берлин Степан Неустроев, Мелитон Кантария, Михаил Егоров и Алексей Берест са поканени в Москва за участие в тържествената церемония. Преживели многобройни рани обаче, те ходят изключително трудно. Тъй като би било абсурдно да се сменят знаменосците, те се отказват от идеята, предават знамето в музея, а героите заемат места в трибуните сред почетните гости. "Не се обидих, че няма да участвам в парада на Победата, но за себе си помислих: 'Ако става въпрос за атакуване, Неустроев ще е първи, но за парада не ставам'", припомни Степан.

Независимо от това, стотици други съветски знамена и дори 200 немски флага участват в парада на Победата. "Когато последните редици на комбинираните полкове преминаха до мавзолея, тържествената музика беше заменена с барабанено биене, под акомпанимента на което се движеше невероятна колона: съветските войници носеха превити до земята знамена на победените фашистки формирования. След като стигнаха мавзолея и застанаха с лице към него, те хвърлиха вражеските знамена в подножието му", припомня младши лейтенант Аркадий Захаров. След като парадът приключва, трофейните знамена са изпратени в музея, а ръкавиците, с които ги носят войниците, са изгорени.

В Парада на победителите участват 1850 единици военна техника, включително легендарните Т-34, ракетните артилерийски системи "Катюша" и тежките танкове ИС-2. Не трябва да се забравя и съюзническата техника, предоставена на СССР по програмата "Заем-наем". По Червения площад се движат американските военни камиони Dodge и Studebaker, както и командните автомобили на Willis. Последните стават чести гости на провеждащите се днес паради на Победата.

Парадът е помрачен от пороя в Москва на този ден. Заради него въздушната част и планираната след нея демонстрация са отменени. "Беше много тъжно, когато обявиха по радиото, че демонстрацията е отменена заради дъжда. В тежки, издути палта, с мокри крака, много от хората вече с простуда, но всички до един разочаровани, се прибраха вкъщи или по гости", пише Нина Покровская, служителка на детски интернат. Мократа униформа на Рокосовски се свива толкова силно, когато изсъхва, че става невъзможно да се свали. Налага се тя да бъде разкъсана на самия маршал, след което отново да бъде зашита. 

След 1945 година Парадите на победата в СССР са рядкост. Те се провеждат само на големи годишнини: през 1965 г., през 1985 г. и през 1990-те. От 1995 г. те започват да се провеждат в Русия ежегодно.