Тази година заради пандемията от COVID-19 тържествата бяха отложени за по-късната, но също толкова значима дата. В историческия парад за Победата участват 35 000 съветски граждани и само един чуждестранен генерал. И той е българин – генерал Владимир Стойчев. Разказваме ви повече за този интересен човек, живял почти сто години (1892-1990) и участвал в най-значимите събития на XX век.
Всичко започва със семейството
Вероятно за образованието и всестранната развитост на Владимир Стойчев, както и за попадането му в кръговете на висшето общество, голяма роля изиграва неговото семейство. Родителите му са интелигентни, образовани хора; майка му е дъщеря на кмета на Сараево, а баща му е адютант на Александър Батенберг, първият княз на България. Когато Владимир е на 11 години, баща му почива и майка му решава да го изпрати във Виена. Там той постъпва във Виенската академия "Мария Терезия", където учи 7 години заедно с привилегировани представители на австрийската аристокрация, включително синове на короновани личности. Там той открива любовта си към спорта и чуждите езици – Владимир владее 9 езика, 3 от които – английски, немски и френски – знае перфектно точно заради следването във Виена.
Дипломатическа дейност
Владимир Стойчев влиза в историята не само като опитен войник, но и като дипломат, представляващ интересите на България в чужбина. През 1945-1947 г. той представлява страната във Вашингтон и ООН, а преди войната е военен аташе във Франция и Великобритания. Когато говорят за този период от неговия живот, историците споменават забавния факт от неговата биография: г-н Стойчев бил прочут с ексцентричното си поведение и като се върнал от Париж, той лично се обърнал към цар Борис III с молба да прехвърли конете си в България за обществена сметка.
Какво общо има с конете?
Както вече споменахме, във Виена Владимир Стойчев започва да проявява интерес към спорта и най-вече ездата. През 1923 г. е един от основателите на Българския олимпийски комитет, а след това два пъти представлява България на Олимпийските игри - в Париж (1924 г.) и в Амстердам (1928 г.). През 1952-1987 г. е член на Международния олимпийски комитет (МОК), през 1956-1960 г. е член на неговия изпълнителен комитет (и по това време е единственият представител от социалистическите страни). Той никога не се разделя с тези грациозни животни - и дори на 92-годишна възраст продължава да посещава хиподрума.
Как се стига до участието му в парада?
Преди да започне Втората световна война, Владимир Стойчев натрупва богат опит във военното дело, участвайки в Балканските войни 1912-1913 г. и в Първата световна война. "Когато Хитлер напада Съветския съюз, направих избора си. И не само аз! Въпреки усилията на цар Борис, когото Хитлер наричал свой брат, нито един български войник не е изпратен на Източния фронт", спомня си в интервю за "Известия" г-н Стойчев.
Той играе ключова роля при преврата от 1944 година. В нощта на 9 септември Стойчев получава заповед да завземе телеграфа и телефонните станции, а след това да достави регентите на непълнолетния цар в София, за да подпишат указ за назначаване на ново правителство. След 9 септември Стойчев влиза в Бюрото на Националния съвет на Отечествения фронт, става член на Комунистическата партия и е повишен до генерал. От този момент България се присъединява към съветската армия и помага за спечелването на войната - участието на генерал Стойчев в парада подчертава благодарността на Съветския съюз към българските герои.
Памет в Русия и България
Въпреки факта, че Владимир Стойчев умира преди 30 години, той все още се помни в България и Русия. В България интерес има и към спортното му наследство - затова не само няколко български улици, но и спортно училище към клуб ЦСКА са кръстени на него, а на 125-годишнината от рождението му беше издадена специална пощенска марка. Руснаците също обичат да проявяват уважение, като кръщават улици на определени хора, а през 2017 г. в град Жуков, Калужка област, се появи улица "Генарал Стойчев", а днес на нея се намира елитен жилищен комплекс на същото име.