Как съвети воюват срещу американци във Виетнам (СНИМКИ)

Лев Портер/ТАСС

Американската интервенция в Индокитай не може да остави Съветския съюз равнодушен. През март 1965 г. САЩ започват операция Rolling Thunder – редовни бомбардировки над Северен Виетнам. Месец по-късно в страната по молба на правителството на Демократична Република Виетнам започват да пристигат първите съветски зенитно-ракетни комплекси и обслужващите ги военни специалисти.

А. Гурянов/Sputnik

За целия период на войната Москва доставя в Ханой 95 ЗРК С-75, над 500 самолета, 120 вертолета, над 5000 зенитни оръдия и 2000 танка. За оказване на активна интернационална помощ в страната са изпратени над 10 000 съветски военни специалисти: от ракетчици, летци и свързочници до танкисти и медици.

Междурегионална обществена организация на ветераните от войната във Виетнам

Особена роля изиграват съветските зенитчици-ракетчици. Те се занимават не само с обучението на кадри от Виетнамската народна армия (ВНА), но и сами непосредствено участват в боевете. Немалка е заслугата им за това, че ВВС и ВМС на САЩ, които губят над 4000 самолета, така и не успяват да смачкат ПВО на страната и да сломят Северен Виетнам.

Междурегионална обществена организация на ветераните от войната във Виетнам

Рим Казаков, офицер-наводчик 274 зенитен-ракетен полк (ЗРП) на ВНА: "За чест на виетнамските другари, те успешно усвоиха повереното оръжие, оставайки неразделно близо. Наред с реалната бойна работа на разчетите регулярно провеждахме тренировки с използването на имитационна апаратура, като усвоявахме необходимия набор от фрази на виетнамски език. Психологическата бариера от първите пускове преодолявахме заедно – аз натисках бутона "Пуск", а виетнамския офицер-наводчик го натискаше след изстрелването на ракетата, видимо някога дори без да подозира за това".

Междурегионална обществена организация на ветераните от войната във Виетнам

Григорий Белов, от септември 1965 до октомври 1967 г. старши в Групата на съветските военни специалисти във Виетнам: "Ако помагайки на виетнамците в бойните действия сме казвали 'прави като мен', т.е. изучавай и усвоявай бойната техника и въоръжение така, както ги знаем и владеем ние, изпълнявай отговорностите си точно и ясно като нас, стреляй като нас, то в частта с човешките отношения беше по-сложна работа. Виетнамците – и военните, и цивилните, ни оглеждаха, изучаваха ни, опитваха се да разберат с какви цели и намерения сме отишли при тях – защото са минали малко над 10 години, откакто от Виетнам са прогонени французите. И едва когато разбраха, че им оказваме безкористна помощ, от душа и сърце, без да се щадим, че желаем на виетнамския народ само победа над агресора, те започнаха да се отнасят към нас с дълбоко уважение и, бих казал, – с любов".

Междурегионална обществена организация на ветераните от войната във Виетнам

Борис Воронов, началник щаба на Групата съветски военни специалисти от май 1967 до април 1969 г.: "По време на боевете температурата на въздуха на сянка достигаше до +40 градуса при много висока влажност. Липсата на климатици в кабините на станциите за насочване на ракетите водеше до това, че вентилаторите въртяха горещ въздух с температура от +60 градуса и не охлаждаха нито апаратурата, нито работещите там военнослужещи. Униформата на нашите военни беше: метална каска на главата и гащи. Потта се стичаше на вади по телата до земята. Под леглата операторите в кабината имаше постоянни локви пот. Имаше случаи на прегряване в тежка форма, когато човек губи боеспособност и трябва да бъде хоспитализиран".

Междурегионална обществена организация на ветераните от войната във Виетнам

Александър Аносов, в състава на групата военно-научни специалисти, изпълнява специална задача във Виетнам: "Групата се занимаваше с отбора и изучаването на трофейните образци на американска военна техника: невзривили се боеприпаси, мини и онова, което оставаше от свалените американски самолети. А такива за цялата война бяха свалени над 4000 и, разбираемо, имахме доста работа, не оставахме да скучаем. Сега групата ни понякога е наричана с неприятната дума 'трофейчики', а тогава във Виетнам ни знаеха повече като 'Дивата дивизия'. А каква ти дивизия? Ние бяхме едва няколко човека, но с нас постоянно нещо ставаше: нещо ще се взриви или пък ще се запали. Цялата пикантност на ситуацията се свеждаше до това, че се 'базирахме' в малка стаичка в сградата на посолството ни в Ханой и тези 'произведения' бяха пред очите на всички. Така че, когато мръсни, изморени и небръснати се връщахме с плячката от поредното излизане на терен, за всеки случай се стараеха да стоят по-далеч от нас".

Стъкло на Boeing B-52, поразено от СА-2

Национален музей на американскитв ВВС

Старши лейтенант Вадим Шчербаков, офицер наводчик от 88-ми дивизион на 274 ЗРП на ВНА: "Влизах в противоборство не със самолета, а с онзи, който го пилотираше... Вглеждах се в индикаторите си, буквално го гледах в лицето, дишах му във врата, усещах всичките му движения, в натура чувствах какво прави в момента в херметическата си кабинка, прелитайки над зелената джунгла, и чаках. Чаках когато нервите му ще го предадат или ще надделее наглата самоувереност. И когато това се случваше – край! Пич, мой си! Пуск! И... до нови срещи на земята (ако му провърви да се катапултира от разпадащия се самолет, ако първи стигнат неговите хора от спасителната група, а не виетнамските селяни с мотиките... нека ти провърви...). И нищо лично. Днес не ти е било ден. А може да стане и така, че да не е мой..."

Стъкло на Boeing B-52, поразено от СА-2

Национален музей на американскитв ВВС

Алексей Белов, старши полкови на група военни специалисти от 278 ЗРП на ВНА: "В един от ясните дни над землянката ни на височина от около 100 м мина палубен щурмовак-разузнавач RA-5C Vigilantes. Групата работеше в 92-ри дивизион, а аз се занимавах със съставянето на отчета-донос, излязох да се раздвижа и в това време срещнах поглед с пилота, прелитащ над главата ми с разузнавателния самолет. В тази нощ сменихме локацията си, а на следващия ден по напуснатото от нас жилище хвърлиха 5 фугасни бомби и 5 контейнера с касетъчни бомби.

Национален музей на американския ВМФ

Едуард Леканов, командир на взвод пускови установки от зенитен-ракетен комплекс "Волхов": "През юли 1966 г. стояхме край Ханой, охранявахме най-големия в Югоизточна Азия мост. На съседната батарея с виетнамски разчет повериха да направят самостоятелен пуск – и двете ракети минаха покрай целта. 'Фантом' се върна за атака. До нашата батарея се взриви напалмова бомба и няколко капки попаднаха на бедрото ми. Вероятно автоматично съм успял да погася с почва разтичащата се по крака ми горяща смола. Веднага притичаха данти ('другари' на виетнамски), обработиха раната. В батареята ни само аз пострадах, а другият разчет, който пропусна целта, изцяло загина. След този случай за много време лишиха виетнамците от самостоятелни пускове: 'Военното дело трябва да се учи по истински начин!'".

Getty Images

Изказваме благодарност на Междурегионалната обществена организация на ветераните от войната във Виетнам и председателя на президиума ѝ Николай Николаевич Колесник за предоставените материали.

Разказваме ви още как СССР помага за възстановяването на следвоенен Виетнам!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.