Каква британска и американска техника използва Червената армия?

US6 Studebaker

"Без американските 'студебекери' нямахме на какво да теглим нашата артилерия. Да, те до голяма степен ни осигуриха фронтовия транспорт", казва веднъж маршал Георги Жуков в неофициален разговор. В Съветския съюз са доставени 152 000 от тези камиони по програмата "Заем-наем", които се превръщат в истинска работна сила за Червената армия.

Тъй като СССР губи огромен брой камиони през първия период на войната, а новите пристигат твърде бавно, Studebakers са тези, които пристигат в нужния момент. Те служат като влекачи, камиони и бази за известните ракетни системи "Катюша".

Въпреки че в САЩ US6Н не са твърде популярни, в Съветския съюз те са обичани заради удобната си кабина, мощния двигател, стабилността на пътя и високата проходимост. Камионът става основа за много съветски следвоенни разработки в автомобилната индустрия.

M4A2 "Шерман"

"През 1944 г. американските танкове 'Шерман' започнаха да идват при нас. Това, според мен, е най-добрият американски танк, участвал във войната. При него и двигателят е добър, а също и бронята, и оръжията", припомня си Петър Куревин, началник на щаба на танковия батальон на 50-та гвардейска танкова бригада.

Въоръжени със 75-мм оръдие и зенитно картечно оръдие "Браунинг" (рядкост за съветските танкове), високоскоростните и маневрени "Шерман" също имат своите недостатъци. Голямата височина на танка го прави отлична мишена на бойното поле, а бронята все още е по-уязвима от тази на американските и съветските му аналози.

Повече от 4000 броя M4A2 пристигат в Съветския съюз в помощ на Червената армия. Въпреки че американските войски не стигат до столицата на Третия райх, то поне танковете им успяват. Само съветската 2-ра гвардейска танкова армия губи 209 броя "Шерман" в битките за Берлин.

Hawker Hurricane

"Хърикейн" се появяват в Съветския съюз през първите месеци на войната – в периода, когато са най-необходими заради тежките загуби на съветските ВВС, които спешно трябва да бъдат попълнени. Особено полезни са британските изтребители, които помагат за покриването на арктическите конвои на съюзниците и защитата на Москва.

В СССР, където "Хърикейн" са наречени "Гърбати", пристигат над 3000 бройки от тях. Те обаче не предизвикват голям ентусиазъм сред съветските пилоти. В края на 1941 г. тези самолети вече значително отстъпват по бойните си качества на новите модификации на основните си съперници - Messerschmitt Bf 109.

"Въоръжиха ни с 'Хърикейн'. Боклук, а не машина", припомня си Виталий Клименко, старши лейтенант на 1-ви гвардейски изтребителен авиационен полк. "МИГ е тежък на земята, но на височина е цар, а този няма нито скорост, нито маневреност. Крилото му е дебело. Нашите имат сферичен брониран гръб, а у тези – плосък, и затова лесно се пробива. Изглежда, че да има 6 картечници е добре, но боеприпасите за тях са миниатюрни. Моторите 'Мерлин-XX' не са годни за нищо. При форсиране могат да прегреят и да спрат да работят."

Willys

Командният състав на Червената армия веднага се влюбва в автомобила на американската армия "Уилис". Малък, но мощен и пъргав, той лесно и бързо се движи извън пътя. Липсата на врати дава възможност на водача и пътниците бързо да напуснат автомобила в случай на опасност, като в същото време дълбокото разположение на седалките не им позволява да изпаднат по време на возене.

На "Уилис" се возят не само генерали. Те се използват активно като артилерийски влекачи за теглене на 45-мм противотанкови и 76-мм дивизионни оръдия. Около 52 000 автомобила са изпратени в Съветския съюз. "Уилис" остават почти последните представители на техниката "Заем-наем", които все още участват в годишните Паради на победата в руските градове.

Bell P-39 Airacobra

Този американски изтребител става любимата машина на редица съветски асове, включително Александър Покришкин и Григорий Речкалов (по 65 победи всеки). Самолетът има невероятна способност за оцеляване: дори обсипан от куршуми, той може да продължи битка.

Съюзниците с радост изпращат "Аерокобра" в Съветския съюз. П-39 не е полезен за въздушни битки на голяма височина, често срещани в западните военни действия. На Източния фронт съветските и немските пилоти се бият главно на средна и ниска височина и там тези изтребители винаги се представят отлично.

В резултат на това, за цялото време на войната СССР получава 4952 броя "Аерокобра", което го прави най-масовият от всички видове самолети, доставяни на Съветския съюз по програмата "Заем-наем".

Ford GPA

Американските войници не обръщат голямо внимание на тези автомобили-амфибии. Машината е достатъчно ниска и незначително вълнение в морето позволявало проникване на вълни в корпуса. Червената армия, която се занимава основно с форсиране на реки, напротив, остава напълно доволна от "Форд" GPA.

За разлика от катерите, "Форд" GPA не изисква сложни действия за транспортиране, пускане във вода и повдигане на сушата. През април 1944 г. са формирани 11 отделни моторизирани батальона със специално предназначение, които на "Форд" се отправят на брега, окупиран от противника. Те разчистват плацдарма от мини и го защитават, докато техните войски пристигнат.

Общо Съветският съюз получава от съюзниците си около 3000 от тези коли. В Червената армия те получават наименованието "Форд-4".