Кое е любимото военно формирование на Сталин?

В Съветския съюз Първа конна армия винаги е възприемана като един от основните символи на победата на болшевиките в Гражданската война в Русия. За нея биват написани песни, нарисувани картини и заснети филми. Въпреки факта, че в действителност тя не е непобедима и безупречна, както се опитва да я представи съветската пропаганда, Първа конна армия наистина става по онова време най-страховитата сила в структурата на Червената армия.

За създаването на конна армия болшевиките са вдъхновени от враговете си – белите. Червените са изумени как бялата кавалерия на генерал Константин Мамонтов пробива позициите им на Южния фронт през август-септември 1919 г. и прави дръзка и ефективна атака в тила им. През ноември на базата на Първи конен корпус е създадена първата в историята на Русия конна армия, командир на която е Семьон Будьони.

Един от инициаторите за създаването на известната групировка е Йосиф Сталин, който по това време е член на Революционния военен съвет на Южния фронт. Той винаги се отнася със специално внимание и благоволение както към самата армия, така и към тези, които служат в нея. Първа конна армия е място за подготовка на кадри – тя подарява на страната 7 бъдещи маршали и много генерали.

Числеността на Първа конна армия варира в различни периоди от 14 до 19 000 души – впечатляваща цифра според стандартите на Гражданската война. Въпреки факта, че гръбнакът ѝ е съставен от кавалерийски дивизии, армията от време на време получава на свое разположение пехотни части, бронирани влакове и авиация.

Първа конна армия е изключително полезна за болшевиките, когато през ноември 1919 г. последният опит на белите да завземат Москва и да спечелят Гражданската война се проваля. Тя изиграва ключова роля в преследването и разгрома на войските на генерал Деникин, които се връщат на юг. В същото време поражение от червената конница претърпява и конницата на Мамонтов, известна с набезите си.

С бързи удари Първа конна армия поразява врага и освобождава един град след друг. На 7 януари 1920 г. е взет Таганрог, един от ключовите центрове на бялото движение в Южна Русия, а 3 дни по-късно – Ростов на Дон.

Именно в Ростов се проявяват не най-добрите качества на червената конница, които съветската пропаганда в следващите години не бърза да разпространява. Якоб Петерс, представител на ЧК в Първа кавалерия, телеграфира в Москва: "Армията на Будьони се разпада всеки ден. Случват се грабежи, пиянство, в щаба пребивават подозрителни жени". За да се възстанови дисциплината в 6-та дивизия, странични подразделения биват включени в Червената армия. Не се минава и без разстрели.

В условията на тежки февруарски студове конницата на Будьони извършва труден преход през степите на повече от 150 км. В най-голямата кавалерийска битка на Гражданската война (до 25 000 души от двете страни) край село Егорликская, армията на Будьони, недалеч от Ростов на Дон, разгромява най-важната ударна група на белите - конницата на генерал Александър Павлов.

В продължение на почти 2 пролетни месеца през 1920 година Първа кавалерийска армия се придвижва от Южна Русия до Централна Украйна, където полското настъпление е в разгара си. Тук тя отново става спасител на съветското командване. След като са освободени градовете Житомир и Бердичев, конницата на Будьони преминава в тила на 3-та полска армия на генерал Ридз-Шмигли, като в началото на юни я принуждава да напусне превзетия Киев.

По-нататъшните действия от страна на полската кампания лишават Първа кавалерийска армия от аурата на непобедимостта. Докато тя прикрива отрядите на Червената армия, отстъпващи от Варшава, през август 1920 г. тя бива разгромена от полската конница край Замошч. След като претърпява тежки загуби (които все още не са оповестени публично), конната армия по чудо успява да избяга от обкръжението и пробива на изток. В същото време отстъплението е съпроводено с еврейски погроми и жестокост към местното население.

Независимо от това, Първа кавалерийска армия завършва своя боен път положително. Кавалеристите на Будьони се използват активно за поражение на останалите в Крим войски на генерал Врангел и така наречената Революционна въстаническа армия на Украйна на Нестор Махно. Когато съпротивата срещу съветската власт в европейската част на Русия основно е потушена, Кремъл решава, че Първа кавалерийска армия се е справила със задачата си и през май 1921 г. тя е разпусната.