Пет неочаквани неща, които са забранени в съветското училище

Израсналите в Съветския съюз знаят, че училището там е нещо повече от просто образователна институция. То строго регламентира как трябва да се облича и да изглежда всяко съветско дете, какво и как да пише, та дори и с коя ръка. Някои деца прилежно спазват тези правила, други ги мразят и яростно се втурват във война със системата. Ето някои от най-забележителните "не трябва".

1. Не трябва да пишете с лявата ръка

Ученици по време на урок, 1959 г.

Минкевич/Sputnik

До определен момент в съветските училища няма левичари или официално не би трябвало да има. Левичарите просто учили как да бъдат десничари. Смята се, че в бъдеще на левичарите ще им е трудно да работят и да воюват, тъй като както оръжията, така и всякакъв вид оборудване в производството са създадени за десничари, а други възможности няма.

На левичарите им остава единствено да се подчиняват или да започнат дълга война с учителите. "Баща ми е левичар, но са го научили да не е. Казва, че дори са го били с линия по ръцете. Когато аз започнах да пиша с лявата ръка и учителите казаха, че ще ме променят, изпратих всички по дяволите. Все още съм си левичар", спомня си потребител на социалната мрежа "Пикабу". Друг казва: "Не можаха да ме изменят. Поставяха ми даже двойки, но упоритостта ми се оказа по-силна".

Порочната практика на пренаучаване е премахната едва през 1985-1986 г., когато министерството на здравеопазването признава, че това е вредно за психическото здраве на децата, а министерството на образованието приема директива в защита на писането на левичарите.

2. Не трябва да се пише с химикалки 

Ученици в първи клас в московското училище №315, 1964 г.

Максимов/Sputnik

Съветските хора вярват, че химикалките са врагове на красивия почерк, така че те трябва да бъдат забранени, докато детето не се научи да пише красиво. Мярката е временна и обикновено се прилага само в самото начало на обучението.

"Аз съм на 48. В първи клас ни принуждаваха да пишем с писалки с пера, по-скоро дървени пръчици с държач, в които беше поставено перо; имаше мастилница, попивателна хартия. Необходимо беше да получим определен брой четворки и петици "за писане" (уроци по писане), така че учителят в индивидуален ред да ни позволи да преминем към писалка. Химикалките с топчета разрешиха към втори клас, но само в син цвят", казва Сергей.

Юлия Карабинцева също си спомня как още през 80-те години всички първокласници, преди разрешението на учителя, пишат с писалки с пера: "По-късно, когато учителят видеше красив почерк, позволяваше да се премине на химикалки".

3. Всичко е забранено, с изключение на училищната униформа

Ученици от средно училище № 1 в град Комрат, 1985 г.

И. Зенин/Sputnik

Дънки, пуловери, флорални рокли и дори цветни ленти за коса са неприемливи. Стандартизацията в съветското училище е абсолютна. Всичко трябва да е едно и също.

"Понякога тази доктрина, че никой не трябва да се откроява, да не показва своята индивидуалност, стигаше до абсурд. Например ако някой влезеше с нови маратонки, можеха да му се скарат пред целия клас или да повикат родителите му в училище. Това беше така, защото всички ученици трябваше да се чувстват равни", спомня си Олег Краснов, редактор на отдела за култура на Russia Beyond.

Работата е там, че маратонките в Съветския съюз се появяват само у неколцина – у тези, чиито родители могат да отидат в чужбина по работа или със специално разрешение. Преобладаващото мнозинство носи еднакви маратонки и обувки от съветска изработка. "Майка ми пътуваше из страните от социалистическия лагер и ми носеше неща. Това ме радваше, но се стараех да не ги нося в училище", добавя той.

4. Забранени са лакирането на нокти, гримирането и боядисването на косата 

Първокласници на урок, СССР, Москва, 1 май 1990 г.

Булдаков Олег/TASS

За това могат да ви изхвърлят от час и дори да ви подложат на публична "екзекуция" – например ако косата на момчетата е твърде дълга (което се възприема от съветските учители като хипи). Днес това може да стане предлог за съдебен процес, но в онези години се смята само за нещо "образователно" и за забавен епизод от живота в училище.

"Имате късмета да живеете днес. Директорката лично е рязала косата на баща ми три пъти. Просто отрязала парче коса пред всички (училищно събрание)", пише един учител и потребител на "Пикабу".

"Винаги съм имала пищни черни мигли и бадемови очи, но в гимназията по някаква причина започнаха да обръщат по-голямо внимание на това – учителите мислеха, че си слагам спирала. Само ако знаехте колко пъти са ме гонили от уроци в тоалетната, за да мия от очите си несъществуваща спирала", казва Юлия Шиховцева.

За лакирани нокти също гонят от класната стая с порицание, но някои следват принципите си: "Съседката ми по чин Нинка лакираше ноктите само на лявата си ръка и ги криеше в юмрука си, когато учителят се приближаваше. Не знам какъв беше смисълът в това, но вероятно беше само знак на протест", добавя Юлия.

5. Не трябва да носите обеци

Пънкари, Москва, 1987 г.

Я. Круминш/TASS

Последно, стопроцентов начин да ядосате учителя, е да дойдете на училище с обеци в ушите или на други части на тялото. Скромните, почти незабележими обеци на момичетата обикновено се прощават, но всичко останало предизвиква бурна реакция.

"През 89-та година, в зората на Перестройката, когато музикалният ъндърграунд в страната вече беше популярен и широко разпространен, се появиха ученици, които се смятаха за метъли или пънкари. Аз имах пънкар в моя клас. В училище той изглеждаше обикновен, единственото, което го издаваше, беше прическата – загладени назад коси със средна дължина, - спомня си Краснов.

"Но един ден той се появи с обеца на ухото във формата на кръст. Това беше урок по история, с историк от старата комунистическа закваска. Тя разказваше поредната история, когато очите ѝ внезапно се заковаха върху него. Тя видя кръста и започна да заеква, а след това бавно потъна в стола си, като загуби съзнание. Вярно е, че тя бързо се освести и веднага започна да крещи и да настоява да свали обецата. Момчето отказа със спокоен глас. Учителката се ядоса и го изгони от класната стая".

А сега?

Съвременните училища в Русия нямат нищо общо със силната идеологическа ориентация към всеобщо равенство, съществуваща през съветската епоха. Въпреки това обаче някои от тези забрани съществуват и до днес, просто варират от училище до училище. На места от учениците се изисква да носят единствено училищни униформи, а в някои от тях мобилните телефони и дългите коси са забранени.

"Също така не позволяваха на момчетата да имат дълга коса, а на момичетата не им беше позволено да се гримират. В 9 клас ме изгониха от час, защото реших да стана блондинка. Никакви дънки, никакви маратонки. Завърших училище през 2012 г.", пише потребителят Ketto.

В същото време, колкото по-елитно е едно училище, толкова по-строги са правилата (и има повече забрани): "В сравнително "строгото" московско училище (с платено образование) всичко това, с изключение на химикалите, все още е напълно забранено. А за да не изглежда лесен животът на децата, до седми клас те нямат право да принтират домашните си... трябва да пишат само на ръка. Така че, те не са стигнали много далеч от Съветския съюз. Само че сега това е така за 100 000 рубли ($1400) годишно".

Разберете още защо училището за деца на Лев Толстой е толкова специално!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.