Руската империя посреща избухването на Първата световна война с голям ентусиазъм. Обществото вярва, че победата над Германия ще бъде бърза и безапелационна. Не е изненадващо, че мнозина се опитват да отидат на фронта, за да грабнат "парче" слава, преди боевете да приключат. Сред тях обаче има и доста такива, които все още нямат навършени 19 години.
Хиляди деца над 9 г. изоставят училищетo и отиват на война. Те бягат както от големите градове, така и от малките села, сами и на групи. Към фронта се отправят курсанти, семинаристи и обикновени ученици, които все още не са завършили обучението си. "Отново, след толкова много векове, Детският кръстоносен поход се повтаря!", възкликва писателят Корней Чуковски през 1915 г. в своето есе "Децата и войната": "Най-малкото, за което мечтаят, е да подават патрони или дори да служат като разузнавачи".
Зачисляването в армията на непълнолетни като доброволци изисква писменото съгласие на техните родители, което, разбира се, те нямат. Полицията хваща младите бегълци и ги изпраща вкъщи, откъдето те отново бягат. В действащите части такива гости не винаги са добре дошли. Те често се смятат за пречка и тежест и никой не иска да поеме отговорност за тях. Войниците се отнасят към сираците много по-добре (или преструващи се на такива), както и към селски деца от далечната пустош. Очакват се по-малко проблеми с техните родители, отколкото със семействата на тези, които бягат от градовете.
Децата, които тайно си проправят път към фронта, могат да изберат и друго - напълно законно да се присъединят към активно развиващото се и пооощрявано от държавата скаутско движение. Скаутите обаче водят дейностите си изключително в тила: те посрещат влаковете с ранени, помагат на семейства на бежанци и войници и заменят в работата им селяни, тръгнали на война. Малолетните бегълци, които мечтаят да станат герои, изобщо не се изкушават от тази служба.
Ако въпреки това детето успее да бъде прието от войниците като "син на полка", основните му задължения са носене на патрони, куриерска служба по доставка на доклади между подразделенията и помощ на ранените. Така ученици от Одеската гимназия - братята близнаци Женя и Коля (фамилията им е неизвестна), стават милосърдни братя и се грижат за ранените и болните в лазаретите.
Въпреки това децата-доброволци имат и по-опасни задачи. Те са ценни разузнавачи, изпращани от командването на територията, окупирана от врага. Те биват подозирани в шпионаж по-малко. Стига се и до участие в истински битки. 15-годишният кадет Георги Левин не само провежда успешна разузнавателна дейност и разваля немско артилерийско оръдие, но дори спасява живота на офицер, за което е награден с Георгиевския кръст.
12-годишното сибирско момче Георги Наумов служи като разузнавач, ранен е два пъти и е произведен в старши унтер-офицер за храброст. Още по-младият 11-годишен казак Владимир Владимиров тръгва на война законно: взима го баща му - корнет в казашкия полк. След смъртта му Володя участва в много разузнавателни операции и попада в плен, от който успява да избяга.
Момичетата не остават по-назад от момчетата в желанието си да отидат на война. В по-голямата си част те служат като милосърдни сестри, но има и такива, които участват в битки. През 1914 г. 14-годишната Кира Башкирова реже плитките си, взема удостоверението на братовчед си Николай Попов и пристига на фронта, където, представяйки се за мъж, постъпва в разузнаването.
Кира успява да запази тайната си дълго време, докато не попада в лазарета. Измамницата е изпратена обратно в тила, но си запазва Георгиевския кръст, получен за пленяване на вражески информатор. Момичето обаче не се успокоява. Тя отново се връща в армията като Николай Попов и отново е разкрита. След това упоритата Башкирова подава молба от свое име и слага край на войната в 30-ти Сибирски стрелкови полк, без нужда да се прикрива.
Децата ходят на война не само в Руската империя. Хиляди британски тийнейджъри лъжат за възрастта си, за да станат войници. 12-годишната Сидни Люис се бие в битката при р. Сома. Приписвайки си още 5 години, 13-годишният Джордж Майер (Джордж Махер) се записва в армията и успешно скрива истинската си възраст, докато един ден не избухва в сълзи по време на силен обстрел. Непълнолетните се сражават и от другата страна на фронта. Известен е случаят, когато, влизайки в гората, две руски деца-доброволци се натъквата на свой "колега" - петнадесетгодишен германски разузнавач, въоръжен с пушка. Изгубен и объркан, той се предава без бой.
Първата световна война лесно разбива психиката на възрастните, да не говорим за децата. Както се съобщава от т. нар. Собеже (Отдел по устройство на бежанци на всеруските земски и градски съюзи), "десет-дванадесетгодишно момче живее в атмосфера на кръв и насилие. То развива особена, патологична психика, която едва ли ще се нормализира за мирния живот след войната".
Ярък пример е историята на 14-годишния тамбовски ученик Василий Сперански. Бягайки на фронта през 1915 г., той е ранен няколко пъти и скоро се връща у дома. Василий започва да се учи зле и да се държи изключително предизвикателно. Получавайки постоянни упреци от инспектора на гимназията, той в крайна сметка е застрелян в гърба с револвер.
В края на Голямата война децата доброволци се превръщат в истински опитни войници. Това е много полезно, тъй като вече ги очаква ново изпитание: Русия е завладяна от едно от най-тежките бедствия в своята история - Гражданската война.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си