Нощи в палатката, песни на китара, картофки, приготвени на огън, - в съветските години туристическите походи са много популярно явление. Пътешествениците завладяват тайгата, плуват по бързите реки на Урал и намират приятели за цял живот.
Туристическото движение в страната възниква през 20-те години на миналия век, когато е създадено обществото за пролетарски туризъм и екскурзии. Към началото на 1930-те години то вече обединява повече от 90 туристически бази и почти милион постоянни членове. Под туризъм не се разбира пътуване до санаториум на Черно море (въпреки че, разбира се, има и такива пътувания), а проучване на местности и преодоляване на естествени препятствия: планини, реки, сняг.
Един от известните съветски педагози от 1930-те години, А. Макаренко, използва походите като подарък за колектива по случай успешната учебна година. Тази практика се радва на изключителна популярност до края на съветските времена.
В следвоенните години туризмът става масов: във всички областни центрове има туристически клубове, а в големите градове даже се създават екскурзионни бюра. Туристически секции има и във всяко предприятие, както и във всяко учебно заведение. Те предлагат туристически маршрути както в местни, така и в отдалечени региони на страната.
През септември 1965 г. в Брест се провежда първото Всесъюзно туристическо събрание и първото пътуване до места с военна слава. В продължение на няколко години повече от 3 млн. души по време на походите си издигат паметници на загиналите във Великата отечествена война и привеждат в ред гробовете им.
СССР има свой собствен стандарт за всички аспекти на живота и туризмът не е изключение. Разработени са определени маршрути, които трябва да бъдат изминати според определени нормативи. Умението за работа в екип е от особена важност, тъй като животът на всеки един от участниците в похода зависи от това. Затова в съветски времена туризмът е място, на което се намират верни приятели и спътници в живота, на които може да се разчита. А в екстремни ситуации същността на човек винаги се проявява.
Туристическите походи са приравнени със спортните занимания, а пътешествениците могат да получат спортна категория за своите постижения в туризма, както и да участват в състезания по определен вид туризъм.
Още през 1939 г. Всесъюзният комитет по физическа култура и спорт измисля знака "Турист на СССР". Той не дава никакви привилегии, но все пак се смята за престижен. За да го получи, човек трябва да положи изпит по един от четирите вида спортен туризъм: воден, пешеходен, колоездене или ски.
Всички в обществото на "Водниките" трябва да могат да плуват, да разбират устройството и видовете плавателни съдове, както и да могат да оказват първа помощ във водата. Туристите-пешеходци са длъжни да знаят техниката на рационалното изразходване на енергия и да могат да се справят с различни видове оборудване.
Велосипедистите трябва да познават различните видове трасета и устройството на колоездачния транспорт. Ски туризмът се смята за един от най-екстремните спортове в страната, затова туристът трябва да може да се предвижва в различни метеорологични условия.
Да покриват нормативи могат пътуващите със стаж, състоящ от повече от 2 пътувания. Освен това всеки турист трябва да може да разпъва палатка или да построи колиба, да може да окаже първа помощ и да се ориентира по терена.
Правилата за получаване на категория в туризма се променят от време на време. Например от средата на 50-те години на миналия век са въведени нормативи за юношите - те биват удостоени със званието "Млад турист". Те трябва да могат да кладат огън, да намират следите и да се ориентират правилно с помощта на компас.
През 1960-те години се появява званието "майстор по туризъм". То изисква 12 дълги похода през 4 региона с обща дължина 3000 км. През съветските години има само 600 такива пътешественици, но собствениците на значките "Турист на СССР" са повече от 600 000 души. На туристите се присъждат спортни категории и днес.