Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
На 2 август 1930 г. на учения на съветските ВВС край Воронеж за първи път е извършен десант на 12 души.
По време на най-мащабните предвоенни учения в СССР – маневрите в Киевския военен окръг през 1935 г. – е организиран първият масов десант на 1188 души. Следващата година в Беларус десантчиците са още повече – около 3000.
Първите си бойни операции съветските ВВС провеждат срещу японската армия край Халхин Гол и по време на Зимната война срещу Финландия. При това десантчиците действат не само по своето предназначение (да се приземяват с парашути в тила на врага), но и се сражават като обикновени стрелкови подразделения.
На десантчиците им се налага да воюват рамо до рамо с пехотинците и в началния тежък период от немската инвазия в СССР, когато няма възможност за провеждане на въздушно-десантни операции. Такава се появява по време на мащабното контранастъпление на Червената армия край Москва през зимата на 1941-1942 година.
Над 10 000 десантчици от 4 и 5 части на въздушно-десантните корпуси са спуснати в тила на врага в района на Вязма през януари-февруари 1942 г. за обкръжаването на войските от група "Център". Но в резултат на неуспеха на общото съветско настъпление сами скоро се оказват обградени. В течение на 5 месеца десантните подразделения, съединили се с 1-ви гвардейски кавалерийски корпус на ген. Павел Белов, водят тежки боеве и, като преминават стотици километри в немския тил, стигат до своите на 24 юни 1942 година. В резултат на действията им са сковани седем вражески дивизии.
"Бригадите издържаха всички изпитания в немския тил само благодарение на един фактор – наборът в десанта беше на отбрани хора, млади патриоти-комсомолци, смели и здрави момчета", спомня си Михаил Богацки, служил в 211-та бригада на ВДВ, спусната на помощ на обкръжените в района на Вязма другари през 1942 година. "Ако на наше място имаше обикновена стрелкова дивизия, то тя в такива условия би се "счупила" за седмица... Дори сред десантчиците в определен момент настъпи частична деморализация, имаше случаи, когато командирите колективно пращаха на майната си, заедно със заповедите... но нашата готовност да умрем за Родината и фанатичната ни преданост си свършиха работата – продължавахме да се сражаваме".
Немалка роля десантчиците изиграват в Сталинградската битка. 95 процента от 37-ма гвардейска стрелкова дивизия (сформирана на базата на 1-ви въздушно-десантен корпус) загиват в боевете за тракторния завод на брега на Волга. "Това действително е гвардия. Всички са млади, високи, здрави, много от тях облечени в униформи на десантчици, с кинжали и финки на пояса. Биха се геройски. При удар с щик прехвърляха хитлеристите през себе си като чували със слама", пише в мемоарите си командващият 62-ра армия генерал Василий Чуйков.
Днепровската въздушно-десантна операция от септември 1943 г. става втората крупна операция на съветските десантчици от Втората световна война, но и последната. Причината за отказа на командването да провежда мащабен десант в бъдеще е пълният провал на този. В резултат на лошото планиране на операцията и зле проведеното разузнаване транспортните самолети са разсеяни от силен огън на немските зенитни оръдия. Десантните групи са пуснати или в Днепър, където потъват, или се оказват на голямо разстояние едни от други.
"Там бяха съсредоточени 6 дивизии и два танкови корпуса. И при тях ни пуснаха... Паднахме от небето – в боя, и загивахме в небето... Там всичко гореше, нощта се превърна в ден... Цялата бригада трябваше да бъде пусната в радиус 7-10 км, а летците я разпръснаха на 100 км – от Ржишчев до Черкаси... И вместо да действаме като бригада, на нас ни се наложи да действаме на малки отряди, които е лесно да унищожиш", спомня си младшият сержант на 3-та Гвардейска въздушно-десантна бригада Петър Неживенко. И все пак, понасяйки огромни загуби (от 3500 души) десантчиците успяват да въвлекат в боевете много немци, което силно помага на Червената армия, която по това време се готви да премине през Днепър.
Следвоенната история на съветските ВДВ е тясно свързана с личността на ген. Василий Маргелов, който оглавява този род войски в течение на 25 години (от 1954 до 1979 г.). Със старанията на "чичо Вася", както с любов и уважение го наричат десантчиците и днес, ВДВ на СССР стават едни от най-добрите военни формирования в света: значително е повишено нивото на мобилността и управлението на десантните подразделения, разработена е първата десантна машина БМД-1 и авиодесантния бронетранспортьор БТР-Д, десантните войски получават най-доброто стрелково оръжие, системи за комуникация, зенитни комплекси, плаваща бронетехника и транспортни самолети. Именно с Маргелов те се научават да десантират вътре в бронетехниката и слагат знаменитите си сини барети.
Василий Филипович Маргелов
Министерство на отбраната на Руската федерацияВисоката си ефективност съветските десантчици демонстрират и през август 1968 година по време на операция "Дунав", която слага края на периода на либерални реформи в Чехословакия, известен като "Пражката пролет". ВДВ стремително завземат летища, радиостанции, телевизии, правителството, министерството на отбраната и генералния щаб. Така те способстват влизането в страната на войските от Организацията на Варшавския договор и до голяма степен подсигуряват успеха на операцията.
Без тях не минава и контингентът на съветските войски в Афганистан. Именно десантчиците заедно със спецназа ГРУ и КГБ щурмуват двореца на неудобния за съветското правителство афгански лидер Хафизула Амин на 27 декември 1979 година. Ключова роля в операция "Западня" ("Клопка") от август 1986 г. изиграват частите на ВДВ. Те устояват на силния вражески огън при приземяване от вертолети в провинция Херат. Подразделенията успяват да преминат в контранастъпление и, като блокират база "Кокари-Шаршари", прикриват движението на основните сили. В резултат на операцията е разгромена "Западната обединена групировка" на големия полеви командир Исмаил хан.
Чеченските войни стават тежко изпитание за руските ВДВ. На 29 февруари – 1 март 2000 година 90 десантчици от 74-та гвардейска дивизия на ВДВ влизат в бой срещу 2500 чеченски бунтовници и арабски наемници в Аргунското дефиле. В резултат на сблъсъците загиват 84 военнослужещи, но и противникът понася значителни загуби: между 400 и 500 души.
Един от най-впечатляващите епизоди с участието на ВДВ в наше време е така нареченият Марш с десант към Прищина от 12 юни 1999 година. По време на насочената срещу Югославия операция "Съюзническа сила" НАТО използва не само бомбардировки, но и въвежда войските си на югославска територия. За да подкрепи сърбите и да защити геополитическите си интереси на Балканите, като едновременно подчертае ролята си в световната политика, Кремъл взема решение да заеме стратегически важното косовско летище "Слатина" преди военните подразделения на Алианса.
В резултат на нощния десант от Босна и Херцеговина парашутистите на руските миротворчески сили вземат контрола над летището едва за няколко часа преди появата на натовските войници. Командващият силите на НАТО в Европа – американският генерал Уесли Кларк, нарежда на британския генерал Майк Джаксън, който води групировките на Балканите, да "избие" руснаците от летището, но британецът отговаря, че така ще започне трета световна война и не възнамерява да го прави.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
