Иля Старинов е роден близо до Орьол в семейството на участъков инспектор в железопътния транспорт, разказват от "Российская газета". Един ден баща му взривява червени предупредителни фойерверки, за да уведоми машиниста на приближаващ се влак за счупена релса. Това се случва пред очите на малкия Иля и остава в душата му, а може би до известна степет определя и съдбата му.
Той завършва училището за военни железопътни техници, а след това училището за подривни действия. На 27-годишна възраст Старинов измисля компактна мина за взривяване на железопътни коловози - "адските машини от онова време" са много тежки и тромави. Боеприпасите са кръстени "влакови мини на Старинов" (ПМС) и по време на войната се превръщат в страхотно оръжие в ръцете на партизаните. В същото време Иля Григориевич създава и мина-капан за охраната на железопътните мостове, която се задейства на входа на моста, но не убива човек, а му отнема слуха.
Троянско муле
Световната слава идва при Старинов през 1936 година. Талантливият саботьор е изпратен в Испания, където под псевдонима Родолфо обучава партизаните на подривна дейност и работи самостоятелно. Най-известните му операции са експлозиите на влакове с италиански пилоти, изпратени от Мусолини в помощ на Франко, и тези с мароканската конница, където боеприпаси са взривени близо до Кордоба. Иля Григориевич прави мина от автомобилна гума и я оставя в тунела. Вагоните със снаряди в затвореното пространство се взривяват в продължение на няколко дни и запушват стратегическия маршрут за дълго време.
Мостът над река Аликанте е разрушен по следния начин: Родолфо и неговата група намират полева кухня, пълнят я с експлозиви и я оставят в средата на моста, след което я взривяват. Скоро Старинов помага на партизаните да завземат манастир близо до Мадрид, който е превърнат в крепост от бунтовниците. Диверсантът пуска муле на поляната пред манастира. Животното мирно пасе трева, а франкистите, след като понаблюдават за мулето, прибират животното, което ще е полезно за домакинството. На следващия ден пред манастира се появява ново муле – този път заредено с експлозиви. То също е отведено вътре, а по-нататък е ясно.
Личен враг на Фюрера
За работата си в Испания Старинов за първи път е предложен за титлата Герой на Съветския съюз. В Червената армия обаче има голяма чистка; офицерът, който подготвя връчването на титлата, бива разстрелян, а самият саботьор, след завръщането си от Испания, едва не последва съдбата му. Той е спасен единствено заради ходатайството на маршал Ворошилов.
Когато започва Великата отечествена война, диверсионният му талант отново е полезен. На 28 юни Старинов е назначен за началник на оперативната група по заграждане на Западния фронт. Той минира Харков и околните пътища. През ноември с радиосигнал, изпратен от Воронеж, взривява щаба на 58-а пехотна дивизия на Вермахта, заедно с командира му, генерал-лейтенант Георг фон Браун и друг немски генерал, който идва да го посети. Тук Иля Григориевич отново показва своята изобретателност: 2 мини са поставени в най-красивото имение в Харков. Първата е за стръв: немските сапьори я откриват и обезвреждават. Втората обаче не си свършва работата.
Загиналият генерал е брат на създателя на ракетите "Фау", а за инцидента е съобщено дори на фюрера. Хитлер, разказват, се вбесил: "Глупости! Кейтел, това са глупости! Ние нямаме радиофугаси, а те имат?" Кейтел потвърждава: те имат. Немците застрелват сапьора, който проверява имението, а награда от 200 000 райхмарки е обявена за главата на Старинов.
Герой без звезди
Иля Григориевич е номиниран за Златна звезда 5 пъти: 3 пъти за титлата Герой на Съветския съюз, 2 пъти за Герой на Русия. Той обаче никога не получава най-високо военно отличие – вероятно заради директността му. Той не се страхува да посочи на ръководството действията, които смята за грешни. В книгата си "Партизанска война" Старинов пише, че Третата световна война вече се води под формата на локални конфликти и с партизански методи. Професионалист в невидимите битки, той посочва опасността, криеща се в подкрепата на подобни действия от свръхдържави. Това звучи двусмислено, тъй като и СССР, и САЩ имат свои партизани, които се борят срещу режимите, които не харесват.
Въпреки това, дори и без Златните звезди, полковник Старинов, притежател на пет (!) Ордена на Червеното знаме, се радва на огромно уважение сред своите ученици и колеги. Съветските, а след това и руските саботьори го наричат Дядото на специалните части. Иля Григориевич умира на 100-годишна възраст.