ФОТОГАЛЕРИЯ: Как СССР развива икономиката си чрез ядрени експлозии

През 1965 г. СССР стартира програмата "Ядрени взривове за националната икономика", която предполага използването на най-страшното оръжие на земята за мирни цели. В нейните рамки са извършени 124 промишлени подземни ядрени експлозии, чиято цел е създаване на изкуствени водохранилища и канали за свързване на реки, търсене и разработване на находища на полезни изкопаеми. Предполага се, че при подземна детонация може да се избегне разпространението на радиация по повърхността и замърсяването на околната среда.

Съветският съюз не е единствената или дори първата страна, която използва ядрено оръжие за мирни цели. От 1957 до 1973 г. в САЩ се провежда т.нар. операция Plowshare, по време на която в страната са извършени 27 промишлени експлозии.

В допълнение към използването на ядрения арсенал на разположение на съветските военни за промишлени експлозии са разработени специални заряди с повишена "чистота", които представляват по-ниска радиационна опасност от бойните.

Първият подземен индустриален взрив в СССР се случва на 15 януари 1965 г. в заливната част на р. Чаган в Казахстан. В резултат на това възниква фуния с диаметър около 500 и дълбочина до 100 м, в която след свързването с речното корито и натрупване на пролетни води се появява изкуствен водоем. "Чудотворното езеро направи страшно впечатление не с радиацията, която все още беше доста голяма в края му, а с мрачността на водната си повърхност и безжизнената тъмна почва около него – обърнати бучки земна повърхност", спомня си ядреният физик Виктор Михайлов, който посещава водоема година след експлозията.

Такива "езера" трябва да служат като източници на вода за селското стопанство (напояване, добитък и др.). Само на цялата територия на Казахстан е планирано да се създадат над 40 такива водохранилища.

В продължение на няколко години се провежда мониторинг на нивото на радиационно замърсяване на езерото Чаган. То е обитавано от 36 вида риби (дори амазонски пирани), 150 вида растения, десетки видове мекотели, земноводни, влечуги и бозайници. 90% от тях обаче не оцеляват, докато останалите имат различни видове мутации. По-специално в езерото е уловен гигантски сладководен рак с тегло 34 кг.

В наши дни езерото Чаган е включено от правителството на Казахстан в списъка на районите, особено силно засегнати от ядрени тестове. Нивото на радиоактивни вещества във водата е стотици пъти по-високо от допустимото, което я прави неподходяща за пиене и напояване на земеделска земя. Това обаче не спира местните жители да водят добитъка си тук на водопой.

По-хубава е съдбата на друг изкуствен водоем, образуван от ядрена експлозия. Езерото с характерното название "Ядерное" в северната част на Пермския край в Предуралието като цяло не оправдава името си, тъй като радиационният фон тук е главно в нормални граници. Езерото се е превърнало в любимо място за местните рибари и гъбари.

Не всички промишлени експлозии в СССР преминават гладко - няколко пъти те завършват с изхвърлянето на радиоактивни вещества на повърхността. Най-известният от тези случаи е провалът на проекта "Глобус-1", който влиза в историята като "Ивановската Хирошима". На 19 септември 1971 г. в централната част на Русия, само на 363 км от Червения площад, неуспешен подземен взрив на брега на р. Шачи завършва с радиоактивно замърсяване на близкия район, което през следващите години води до рязко увеличение на онкологичните заболявания в съседните села на Ивановска област. Въпреки че властите частично обеззаразяват района, отстраняването на радиоактивна почва от брега на Шачи продължава до средата на 2010 година.

Въпреки всички предпазни мерки не е възможно да се избегне радиационно замърсяване на полезните изкопаеми и околната среда по време на промишлените експлозии. През 1988 г. Съветският съюз спира тяхното провеждане. Днес те са забранени по целия свят с международни договори.

С коне срещу танкове: как казаците нападат германците в конен строй!