Как Time избира Йосиф Сталин за човек на годината... и то 2 пъти?

Public domain
От "най-мразения човек" до герой, защитаващ Родината - отношението на списание "Тайм" към Йосиф Сталин се променя драстично през годините. Защо е така?

Днес съветският лидер Йосиф Сталин най-често се помни като безмилостен диктатор, който тероризира милиони хора. Затова може би е малко изненадващо да се види лицето му на емблематичната корица с червени краища на списание "Тайм" - точно там, където деветокласничката Грета Тунберг се появи през януари 2020 година. Той даже печели това място повече от веднъж, което го прави един от четиримата неамериканци, някога постигнали това. Този факт всъщност разказва за ролята, която Сталин изиграва в световната история.

1940 година и съветско-немския пакт за ненападение

Годината е 1939. Войната наближава. Хитлер току-що е превзел Чехословакия, а бъдещите съюзници - Франция, Великобритания и СССР, преговарят за многостранен отбранителен договор в опит нацистка Германия да бъде спряна.

Преговорите обаче са в застой. Франция и Великобритания се опасяват, че Сталин ще използва военната помощ като предлог за окупация на съседни държави – те не са забравили изначалната идея на комунистите за световна революция. Освен това те се чудят дали след чистките Червената армия всъщност е в състояние да се бие. Както тогава британският премиер Невил Чембърлейн пише на своя приятел: "Трябва да призная, че изпитвам най-дълбоко недоверие към Русия. Не вярвам в способността ѝ да поддържа ефективна офанзива, дори и да иска".

От своя страна Сталин подозира, че другите двама се надяват да изтласкат експанзията на Хитлер на изток, така че комунистите и нацистите да отслабят един друг, а Западна Европа да е спасена от всички беди. Той всъщност има всички основания да се съмнява в тях, тъй като и двете европейски сили току-що са предали своя съюзник Чехословакия – те стоят и бездействат докато Хитлер подкрепя фашистите в Испания, анексира Австрия и къса Версайския договор на парчета.

Именно в такива условия Сталин прави последния залог и избира пакта за ненападение с Хитлер вместо това, което изглежда като нестабилна перспектива за съюз с Великобритания и Франция. С пакта той успява да си купи време, за да се подготви за войната и, съгласно секретния протокол, премества съветските граници на запад, като анексира Прибалтика, Източна Полша и части от Румъния, които приблизително влизат в границите на бившата Руска империя. От своя страна Хитлер обезопасява Източния фронт и е свободен да води война на Запад.

Подписване на Пакта Молотов-Рибентроп; договор между Германия и СССР, подписан в Москва на 23 август 1939 г.

Двамата лидери също съживяват икономическото си сътрудничество, което рязко намалява след идването на Хитлер на власт през 1933 година. Четири дни преди договора за ненападение Москва и Берлин подписват мащабна търговска сделка, съгласно която СССР трябва да доставя на Третия райх суровини като заплащане за техните машини и фабрично оборудване. За Сталин това означава, че може да разчита на немската технология за завършване на индустриализацията на СССР, а Хитлер от своя страна получава достъп до огромни съветски запаси от суровини, за да поддържа военната си икономика.

Ако кажем, че пактът идва като шок, ще бъде твърде меко. "Тайм" го нарича "дипломатическа маневра, която буквално разрушава света", а Сталин е провъзгласен за "Човек на годината" за едноличната му "промяна на силовия баланс на Европа", като по този начин се разчиства пътя пред Германия за започване на Втората световна война.  

"С един знак на одобрение на нацистката война и с по-късните решения да стане партньор на Адолф Хитлер в агресията, Йосиф Сталин изхвърля през прозореца внимателно изгражданата репутация на съветска Русия като миролюбива държава, спазваща договорите", това пише списанието, като съжалява за решението на Сталин, след като години наред той е заставал срещу нацистите.

Европейската преса е също толкова изненадана. Британският Guardian нарича този ход "дезертиране на Русия" и предполага, че СССР и Германия може да са се споразумели да разделят Източна Европа на сфери на влияние. Във Франция вестникът Paris-soir заявява, че работниците на заводи и фабрики "търкат очите си докато четат новините" и сравняват пакта с "бомба, която се е взривила на европейския дипломатически фронт".

Междувременно съветската преса сама е в шок - след като години наред тя заклеймява Третия райх като "фашистки нашественици" и "агресори", изведнъж трябва да използва много по-умерен език като "немски войски" или "немци". Все пак повечето вестници хвалят пакта за ненападение като крачка към мира и публикуват речта на външния министър Молотов на първите си страници.

В него той обвинява Лондон и Париж в "мудност" и "небрежно" отношение към преговорите със съюза, което, той твърди, не оставя на Москва голям избор, освен да търси "други начини за гарантиране на мира и премахване на риска от война между Германия и СССР". Това, според него, е ключовото значение на договора - да се сложи край на неприязънта между двете най-големи страни в Европа и следователно да се укрепи мира.

"Тайм" обаче има собствена идея защо Сталин сключва сделка с Хитлер. "Руснаците дълго време бяха обсебени от кошмара за обединяване на капиталистически нации, които биха се обърнала срещу тях", казва списанието и добавя, че може би "този преследващ страх" е накарал Сталин "да предприеме мерки...срещу лесно нападение".

До днес историците спорят за реалните последици от пакта. Дали той засилва съветската отбрана срещу нацистите или доказва експанзионизма на Сталин? Трябваше ли Сталин да се довери на Великобритания и Франция, или той ги надхитри в собствената им игра за власт? Ще узнаем ли отговорите на тези въпроси някога със сигурност? Този дебат не винаги противопоставя Русия срещу Запада, въпреки че и двете страни имат свой собствен подход към тези събития. Американските и европейски учени често разглеждат този договор като зъл акт, който поставя началото на Втората световна война. По този начин американският автор Тимоти Снайдер твърди: "Ние не знаем как войната щеше да протече без договора... това, което знаем, е че войната, каквато се случи в действителност, с всичките си жестокости, започна с немско-съветския пакт".

Някои отиват по-далече и твърдят, че заради пакта и двамата, Сталин и Хитлер, са виновни за всички ужаси на последвалата война – в резолюцията на ЕС 2019 прозвучава следното: "войната е започнала като непосредствен резултат от прословутия нацистко-съветски договор за ненападение..., при което два тоталитарни режима, които имат еднаква цел за световно завладяване, разделиха Европа на две зони на влияние".

Руските историци яростно опровергават тази позиция, като заявяват, че пактът е само последният в серия егоистични и недалновидни политически ходове, които откриват възможност пред Хитлер. "Съюзяването с Хитлер беше сценарият, тестван първо от западните демокрации", пише Артьом Малгин от Московския държавен институт за международни отношения. Според него съветските действия са също толкова цинични, колкото и политиката за успокояване на Франция и Великобритания, но "СССР прибягва до съюзяване с Хитлер, когато е изправен пред много по-голяма военна заплаха за собствената си територия и във време, когато Германия е далеч по-добре подготвена за война".

Руският президент Владимир Путин в своята статия от 2020 г. за изданието National Interest посочва, че "за разлика от много други европейски лидери от онова време, Сталин не се опозорява чрез среща с Хитлер, който е известен сред западните държави като доста уважаван политик и е добре дошъл гост в европейските столици".

Едно е ясно обаче - последвалите събития струват скъпо на източноевропейските нации. След като Сталин анексира техните територии, той започва масови арести и депортации, за да смаже всяка съпротива, преди тя да успее да се оформи. В Полша 22 000 офицери са екзекутирани при клането в Катин и около 325 000 обикновени граждани биват изпратени в специални селища и лагери между септември 1939 г. и юни 1941 г., според оценката на международната група за права "Мемориал". В Естония са депортирани 10 000 души за същия период, а в Латвия и Литва са пленени съответно 17 000 и 17 500 души. Най-малко 30 000 граждани са депортирани от анексираните региони на Румъния.

През 1989 г. Съветският съюз осъжда тайните протоколи на пакта, като заявява, че те са незаконни и нарушават суверенитета и териториалната цялост на другите нации. През 1940 г. списание "Тайм" дава много по-строга преценка – заявено е, че чрез атаки върху съседите си, Сталин е предал социалистите по целия свят и се е приравнил с фюрера "като най-мразения човек в света".

1943 година и героичната отбрана на Сталинград

Великата Отечествена война, Сталинград

Колкото и изобличаващо да е посланието на "Тайм" за "Личността" на 1939 г., след 3 години то ще открие и другата му страна - тази на лидер с желязна воля, неуморим държавник, застанал твърдо срещу нацистките орди, които ще ги превърне "в прах".

Всъщност списанието ще направи твърдение, че Сталин е спасил не само Русия, но и целия европейски континент чрез великия стоицизъм в Сталинград.

"Ако немските легиони бяха преминали през стоманонепобедимия Сталинград и ако бяха ликвидирали нападателната сила на Русия, Хитлер щеше да бъде не само човек на годината, но и щеше да бъде безспорен господар на Европа", това пише "Тайм" докато описва най-голямата и най-кървавата битка в цялата Втора световна война"... но Йосиф Сталин го предотврати".

Всъщност тук – на изгорелите, напоени с кръв улици на Сталинград, Съветите счупват гръбнака на военната машина на Хитлер. Германия и нейните съюзници наблюдават как до 850 000 от войските им загиват там - убити в битка, ранени и пленени. Червената армия плаща обаче още по-тежка цена – 1,1 млн. жертви, включително тези, които получават сериозни наранявания и загиват на бойното поле или в плен.

Цивилните загуби също са сериозни – хиляди хора загиват от безмилостните бомбардировки, от болести и глад, или директно от ръцете на нашествениците. През 1943 г. специална държавна комисия, която разследва престъпленията на нацистите в района, съобщава, че 38 554 обикновени граждани от Сталинградска област са били умишлено убити или измъчвани до смърт от окупационните сили, докато 42 797 са загинали от обстрели, а 64 224 са отведени в Германия за робски труд. Днес историците твърдят, че действителната бройка може да е дори по-висока - според някои хора поне 235 000 цивилни са загинали както в града, така и в по-широкия регион по време на битката, въпреки че въпросът до голяма степен остава неизследван.

Все пак, след 5 месеца брутални битки, Сталин нанася на Хитлер поражение, от което фюрерът няма да се възстанови. "Тайм" твърди, че Сталин прави това с помощта на почти само своята воля и тази на руския народ.

Голяма част от армиите му вече ги няма заедно със земеделските земи и индустриите; милиони биват отведени на фронта, така че у дома мъжете секат дърва и работят в плантациите наред с жените, а често и децата. Помощта от САЩ ще дойде твърде късно, прекъсната от немските атаки по маршрутите и втори европейски фронт няма да отвори до 1944 година...

"Само Сталин знае как е успял да направи 1942 г. по-добра година за Русия от 1941", гласи статия от "Тайм" но той успява да го направи… Сталинград е удържан. Руският народ се държи".

"Великолепната воля на руския народ да се съпротивлява" е от ключово значение, но такова е и неуморното държавно управление и дипломация на Сталин, пишат от "Тайм". Докато хората му, недохранени и преработени, се сражават в битки, той разработва стратегии, подбира способни ръководители за армията и засилва морала на нацията, като обещава помощ от съюзниците, за която сам настоятелно се бори.

Последното обаче не винаги върви гладко. През есента на 1942 г., когато доставките на помощ по арктическия път биват спрени и битката за Сталинград е в разгара си, Йосиф Сталин пише писмо до московския кореспондент на AP Хенри Касиди с призив към западните лидери да "изпълняват задълженията си до край и навреме". Той също доста категорично нарича помощта на съюзниците "малко ефективна" в сравнение с "помощта, която Съветският съюз оказва на съюзниците, като поема върху себе си главната сила на германския фашист".

Така заводите и фабриките, които Сталин е изградил в своята безмилостна, разрушителна индустриализация, играят огромна роля през 1942 г., когато СССР се държи на косъм и не може да разчита достатъчно на съюзниците. Както твърди списанието, изненадващата сила на СССР през Втората световна война показва, че Сталин наистина успява да превърне Русия "в една от четирите големи индустриални сили на земята". "Тайм" дори твърди повече – че "суровите" методи на Сталин са се "изплатили" - немислимо нещо, като се имат предвид ужасните човешки загуби, дадени в името на неговите грандиозни проекти.

Сталинград без съмнение преобръща играта във Втората световна война срещу Хитлер. Вярно е, че съюзническите сили отбелязват други решаващи победи през 1942 г. - британците побеждават Германия при Ел Аламейн в Северна Африка, а американците успешно отблъскват Япония в Тихия океан. Както обаче казва "Тайм", техните постижения, "колкото и да са достойни... неизбежно бледнеят в сравнение с това, което Йосиф Сталин прави през 1942 година".  

Ето ги – 2 броя на "Тайм" и 2 истории за това, как Йосиф Сталин ужасява и смайва целия свят – първо като брутален тиранин, а след това като упорит боец, водещ нацията си към победа. Опортюнист и проницателен държавник, безмилостен диктатор и защитник на Родината, архитект на масови чистки и човекът, който стои зад индустриализацията – след 80 години светът все още обсъжда коя част от наследството му трябва да се помни.

Разказваме ви още за битката, която почти се превръща във втори Сталинград за немците!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"