Как и защо румънците воюват срещу СССР през Втората световна война?

На 22 юни 1941 г. в 3 часа и 15 минути сутринта румънската войска заедно с немците нахлуват на територията на Съветския съюз. Така за Румъния започва Втората световна война, която ще донесе на страната серия от горчиви поражения и тежки загуби, кардинална промяна на държавното устройство, но в същото време и значителни териториални придобивки.

През 1930-те години Румъния изиграва огромна роля в стратегическите планове на Третия райх: тя обладава обширна граница със Съветския съюз (която нацистите искат да използват за сблъсък и активно се подготвят), има достъп до Черно море и нефтени находища, които са жизненоважни за немската икономика. Опитите на немците обаче да привлекат румънците към военнополитическо сътрудничество са неуспешни: Букурещ провежда последователна антигерманска политика, като отказва да участва в разделението на Чехословакия, а в хода на избухващата войната се придържа към неутрална профренска позиция.

Румънците, които през 1910 г. значително разширяват границите на своята държава за сметка на отслабените си съседи, са напълно доволни от статуквото. Към 1930-те години обаче СССР, Унгария и България укрепват и развиват твърде много териториални претенции към "Велика Румъния", което не им позволява да оставят нещата такива, каквито са. Немците се възползват от тези противоречия и решават да разгромят Букурещ, след което да го завлекат в своята сфера на влияние.

Почти половина от румънските територии представляват бомба със закъснител. Въпреки активната румънизация, получена още през 1913 г. от България в резултат на Втората балканска война в Южна Добруджа, българското население там продължава да преобладава в нея през следващите години. Значителен брой унгарци пък (около 30%) живеят в Трансилвания, която е откъсната от Унгария след края на Първата световна война. Освен това Москва няма намерение да се примири със загубата на Бесарабия, която е част от състава на Руската империя от 1812 г., и която румънците, възползващи се от хаоса на Руската гражданска война, присъединяват през 1918 година.

В крайна сметка, след като съседите на Германия се присъединяват към нея, през 1940 г. те предявяват териториални претенции към Румъния, които последната е принудена да изпълни. Според съветско-германските споразумения немците не трябва да се намесват, когато Съветският съюз си връща Бесарабия през юни 1940 година. През август, по време на Втория Виенски арбитраж, Берлин и Рим открито оказват натиск върху Букурещ, като го принуждават да предаде Северна Трансилвания на Унгария (южната част е оставена на Румъния). С подкрепата на Германия и СССР България си възвръща Южна Добруджа през септември.

След като загубва до 38% от своите територии, "Велика Румъния" за миг престава да бъде "Велика". Загубата на Трансилвания е почувствана особено силно - сега унгарската територия се простира до самото сърце на страната. В региона започват румъно-унгарски сблъсъци и масово изселване на десетки хиляди румънци към историческата им родина.

Като се възползват от шока и отслабеното състояние на Румъния, заобиколена от противници, немците я канят да участва в бъдещото разделяне на Съветския съюз. Те обещават, че тогава не само ще ѝ бъдат върнати превзетите от Москва Бесарабия и Северна Буковина, но че ще ѝ бъдат дадени и огромни територии от съветска Украйна, простиращи се до Днепър.

Чрез сближаване с Германия, румънците също се надяват да преразгледат въпроса за принадлежността на Северна Трансилвания. Когато Унгария на 20 ноември 1940 г., а 3 дни по-късно и Румъния се присъединява към Тройния пакт (военен съюз между Германия, Италия и Япония), се създава парадоксална ситуация: два непримирими врага стават съюзници и започват да действат в интересите на Третия райх.

По време на кампанията от 1941 г. румънската армия е твърде слаба, за да се бори сама срещу СССР: тя няма достатъчно бронирани части, нито модерна артилерия, а основата на въоръжените сили все още е кавалерията. Освен това има много какво да се желае от бойната подготовка и морала на румънските войници. В резултат настъплението на румънците е подкрепено от 11-та и части от 14-та немска армия, което довежда числеността на общата ударна сила до 600 000 души.

На 16 юли Кишинев, столицата на Молдовската ССР, пада, а на 23 юли с превземането на Бендер цяла Бесарабия и Северна Буковина се оказват в ръцете на румънците и отново биват включени в тяхното кралство. С предвижването на немската и румънска армии на изток част от територията на Съветска Украйна е прехвърлена от Берлин под контрола на Букурещ. Одеса става столица на т.нар. Губерния Транснистрия, създадена тук.

По предложение на румънския лидер-вожд Йон Антонеску, който е високо уважаван от Хитлер, Румъния взима активно участие в Холокоста, струващ живота на 300 до 400 000 евреи. "Аз и други момчета пасяхме добитък в близост до гората, която наричаха 'Брижати'"..., припомня си местният жител на Одеска област Михаил Цуркан.

"Забелязахме, че там има някаква тълпа от хора, приближихме се и видяхме група евреи. Вероятно имаше повече от 100 от тях, и те копаеха окоп... Когато ни видяха, румънците повикаха момчетата, онези, които бяха по-възрастни, и ги попитаха: 'Кой иска да стреля с картечница?' Те самите избухнаха в смях... Ние избягахме оттам в ужас и когато видяхме, че са ги разстреляли, започнахме да плачем..." През февруари 1942 г. румънците спряха масовите разстрели на евреи, но до момента, в който страната напусна "Оста", евреите бяха ловени и изпращани в гето и концентрационни лагери.

Румънските войски достигат бреговете на Волга и Кавказ заедно с Вермахта. Немските военни ръководители имат изключително ниско мнение за румънските бойни качества. "Командването на войските, които са под френско влияние от 1918 г., остава на нивото на Първата световна война", казва фелдмаршал Ерих фон Манщайн за румънските въоръжени сили. Именно върху тях като най-слабо звено в отбраната на врага пада и основният удар на съветските войски по време на операция "Уран" срещу обкръжението на немската 6-та армия в Сталинград. Резултатът от решителната битка във Втората световна война е разгромът на 3-та и 4-та румънски армии, при който загиват 158 000 румънски войници.

По време на общото оттегляне на Вермахта, румънските войски се оттеглят към границите на родината си, а в страната нарастват антигермански и пацифистки настроения. На 23 август 1944 г., когато битки с Червената армия вече се водят в Молдова и в Североизточна Румъния, Йон Антонеску е свален в резултат на заговор, организиран от крал Михай I. Монархът обявява незабавния край на войната срещу СССР и западните съюзници, а на 31 август съветските войски влизат в Букурещ без бой. Румъния се присъединява към антихитлеристката коалиция и нейните армии взимат участие, наред с други дейности, в освобождението на Будапеща и Прага.

Войната срещу Съветския съюз струва живота на 475 000 румънски войници. С помощта на Москва условията на Втория Виенски арбитраж биват анулирани и Трансилвания е върната в състава на Румъния. Йон Антонеску е разстрелян на 17 май 1946 г. като военен престъпник.

Изненадващ е обаче фактът, че дори след като влиза в съветската сфера на влияние, Румъния продължава да употребява монархическата система в продължение на 2 години. "Цар-Комсомолец", както го наричат в Москва, Михай I дори е награден с най-високия военен орден на СССР "Победа". Едва на 30 декември 1947 г. местното комунистическо правителство принуждава краля да абдикира, премахва монархията и провъзгласява създаването на Румънската народна република.

Разказваме ви още как руските казаци воюват на страната на Хитлер и против него!