Григорий Спиридонов
Свободни източници
"Честен и храбър офицер", както го характеризира надареният военачалник Пьотър Румянцев, Григорий Спиридонов се отличава по време на Седемгодишната война срещу Прусия. Но истински се прославя през руско-турската война от 1768-1774 година.
По време на бойните действия в Егейско море руският флот, в който адмирал Спиридонов командва една от ескадрите, на 5 юли 1770 г. в Хиоския пролив, се среща с военноморските сили на турците, които ги превъзхождат по численост два пъти. Ключов момент на сражението става атаката на Спиридоновия флагман "Св. Ефстафий" срещу османския флагман "Реал Мустафа" – която в крайна сметка приключва с гибелта и на двата кораба.
Загубата на флагмана дезорганизира турския флот, който се изтегля в Чешменския залив. Битката от 5 до 7 юли става една от най-черните страници в историята на Османската империя. В резултат на атаката на руските кораби, предизвикали пожар и всеобща паника, почти целият вражески флот (15 линейни кораба, 6 фрегати, 5 галери и множество малки плавателни съдове) са или унищожени, или пленени. Загиват 11 000 турски моряци. Руснаците губят 4 брандера и 20 души.
"Слава на Бога и чест на Всеруския флот! 25 към 26 (юни по юлианския календар) неприятелският флот беше атакуван, разбит, победен, опожарен, взривен, потопихме ги и ги превърнахме в пепел и оставихме на това място престрашен позор, а сами станахме господари на целия архипелаг в името на нашата Най-милостива Императрица", докладва Спиридонов в Санкт Петербург.
Василий Чичагов
Свободни източници
Звездният час на адмирал Василий Чичагов става руско-шведската война от 1788-1790 година. Именно той проваля плановете на шведите поединично да разгромят разпръснатите из Балтийско море части на руския флот. Чичагов удържа победа в Еландското, Ревелското и Виборгското сражения, като във всяко от тях отстъпва на противника по численост. В крайна сметка в плен попадат 5000 шведски моряци, 200 офицери и дори един контраадмирал.
Но усилията на Чичагов са заличени от катастрофални поражения на руския флот под командването на Карл Хайнрик фон Насау-Зиген във Второто Роченсалско сражение от 10 юли 1790 година. Вместо победа Русия е принудена да се задоволи със сключване на мир в условия на статукво.
С Чичагов е свързан и един исторически виц. По време на обяд при императрица Екатерина II адмиралът ѝ разказвал за битките си със шведите и по време на разказите си все повече се разярявал, използвайки доста груби изрази. Като се опомнил силно се смутил и започнал да се извинява, но императрицата се престорила, че не е разбрала непристойните слова и казала: "Нищо, Василий Яковлевич, продължавайте; аз не разбирам вашите морски термини".
Фьодор Ушаков
Свободни източници
В края на XVIII в. в Руската империя има двама военни гении – непобедимият Александър Суворов на суша и също толкова непобедимият Фьодор Ушаков на вода. И двамата са новатори във военното изкуство: залагат на бързите маневри, смелото и стремително приближаване до противника и нанасянето на неочаквани и смъртоносни удари. Също като Суворов, Ушаков отделя много време на бойната подготовка на личния състав, като предполага, че ключът към успеха в боя се крие в отличното обучение и желязната дисциплина сред моряците.
Ушаков не губи нито едно морско сражение и, както сам твърди, не губи нито един свой кораб и не допуска попадането в плен на нито един от матросите си. Винаги участва във всички бойни епизоди, като се намира в най-опасните и отговорни места, държейки здраво в ръце конците за управление на флота. При това не забранява на капитаните на корабите си да проявяват лична инициатива, ако смятат използването ѝ за оправдано.
В списъка с гръмките успехи на пълководеца са победите над турския флот в Керченското сражение (1790 г.), при Калиакрия (1791 г.), както и двугодишният поход на руската ескадра срещу военноморските сили на Франция в Средиземно море през 1798-1800 година. По това време Ушаков взема със щурм смятаната за непристъпна вражеска крепост на гръцкия остров Корфу, като пленява почти 3000 французи.
През 2001 г. Фьодор Ушаков е канонизиран от Руската православна църква като свят праведен воин и днес се почита като свети покровител на Военноморския флот на Русия.
Дмитрий Сенявин
Свободни източници
Младият и надарен офицер Дмитрий Сенявин се изявява отлично под командването на Фьодор Ушаков във войните с Турция (1787-1791) и Средиземноморския поход, като става близък помощник на адмирала при щурма на Корфу. И все пак отношенията между двамата велики флотоводци не са отлични. "Не обичам Сенявин, - казва Ушаков, - но той е отличен офицер и при всички обстоятелства може с чест да бъде мой приемник в повеждането на флота".
През 1805-1807 г. по време на Наполеоновите войни Дмитрий Сенявин оглавява похода на руския Балтийски флот в Средиземно море, където ефективно превзема морските комуникации на французите между Италия и Далмация (съвременните Хърватия и Черна гора) и предизвиква силно негодувание у Бонапарт. С влизането във война срещу Османската империя флотът на Сенявин се прехвърля към новия враг. Като превземат о. Тенедос, адмиралът в течение на два месеца успешно блокира Дарданелите и неколкократно разгромява турския флот, който опитва да свали блокадата.
По време на завръщането на ескадрата в Балтийско море е сключен Тилзитският мирен договор, според който Русия се присъединява към континенталната блокада на бившия си съюзник – Англия. През 1807 г. вицеадмирал Сенявин спира в Лисабон за попълване на запасите, където попада между два огъня: от море пристанището е блокирано от британския флот, а откъм сушата към столицата на Португалия идва френската армия. Император Александър I изпраща заповед до военачалника да изпълнява всички предписания, "които негово величество император Наполеон изпраща".
Дмитрий Сенявин се отнася негативно към толкова радикалната промяна във външнополитическия курс на Руската империя и избира друг път, като се съгласява с предложението на англичаните да отведе ескадрата в Портсмът до сключването на мир между Лондон и Санкт Петербург. Когато се връща в Русия през 1809 г., той се сблъсква с недоволството на руския император и изпада в немилост, принуден години наред да оцелява с половин пенсия. Едва с идването на власт на новия император Николай I през 1825 г. вече престарелият Сенявин е назначен за командващ на Балтийския флот и става адмирал.
Павел Нахимов
Свободни източници
Името на адмирал Павел Нахимов е свързано с една от най-гръмките победи на руския флот за цялата история. На 30 ноември 1853 г. по време на Кримската война Черноморският флот под негово (тогава още вицеадмирал) командване блокира турската ескадра в залива край гр. Синоп и в течение на 4 часа напълно ги разгромява.
По съотношение загубите в Синополското сражение са на практика повторение на Чешменското: с изключение на един измъкнал се параход, са унищожени или повредени всички 15 кораба на вражеската ескадра, загиват 3000 турски моряци, а командващият Осман паша попада в плен. Руснаците губят 37 души.
Катастрофата на турците от една страна носи на Русия господство в Черно море, а от друга ускорява встъпването във война срещу нея от страна на Англия и Франция. Техните войски нахлуват в Крим и обсаждат Севастопол. Павел Нахимов оглавява отбраната на града, като прави това толкова ефективно, че заслужава огромното уважение на войниците и матросите, които го наричат "баща-благодетел". На 10 юни 1855 г. по време на една от обиколките на фронтовите укрепления той е ранен с куршум в главата и загива след два дни.