Майорът на военновъздушните сили (ВВС) на Канада Боб Уейд сподели своите спомени за летенето на МиГ-29УБ в подкаст на уебсайта coldwarconversations.com. Порталът The Drive публикува откъси от неговата завладяваща история.
Изданието пояснява, че ако днес МиГ-29 може да се види в почти всяка страна по света, то в началото на 1980-те този самолет постъпва на въоръжение само в съветските ВВС и силно притеснява Запада, който успява да го разгледа по-отблизо едва по време на перестройката. Съветският съюз обаче иска да се запознае с американските изтребители, пише "Российская газета".
Изглежда, някой в Москва решава, че е време за получаване на ексклузивен достъп до конкурентното оборудване. Преди да пристигнат на авиошоуто в Абътсфорд в Канада, спомня си Уейд, съветските официални лица полагат усилия да си осигурят полети на изтребителите F-15 Eagle или F/A-18 Hornet. Ако ВВС на която и да е от северноамериканските страни се съгласят, то за техните летци ще бъде осигурено място на МиГ-29. Американските военни категорично отхвърлят това предложение.
На авиошоуто в Абътсфорд отиват два МиГ-29. Когато влизат във въздушното пространство на Северна Америка, те са съпроводени от изтребители F-15 на ВВС на САЩ. След полета през Аляска съветските самолети са "предадени" на Кралските ВВС на Канада. Те трябва да заведат гостите директно на летището в Абътсфорд. По това време Уейд е командващ на силите за бързо реагиране в базата на канадските ВВС в Комокс. Той е инструктиран да съпроводи МиГ-овете, без да се приближават на по-близо от 300 м и да не се опитват да общуват със съветските летци. И двата самолета са под граждански контрол от Ванкувър.
"Никога досега не бяхме срещали МиГ-29", казва Боб Уейд. "И всички бяха много развълнувани, когато ги видяха лично." След 20-минутен полет канадският пилот забелязва, че съветските изтребители са се отклонили от курса с 40 градуса. Налага се, нарушавайки инструкциите, да се доближи до МиГ-29УБ и да обясни със знаци.
Двата МиГ-а и двата CF-18 извършват спускането към Абътсфорд плътно един до друг, през 9 км облаци. След кацането Уейд признава, че е "много впечатлен от това, което правят момчетата“.
Още в базата той научава от началника на екипажа, че от съветското посолство са се обадили, благодарили са за помощта и са ги поканили като гости на авиошоуто. Именно в този момент му е предложено и да управлява същия този МиГ-29УБ. Отначало висшето ръководство на Канада отказва, но на мероприятието присъства заместник-министърът на отбраната Мери Колинс и помага за разрешаването на проблема. Според Уейд министърът рискува кариерата си, за да му осигури място в пилотската кабина на съветския изтребител.
Той взема назаем недобре ушит костюм и шлем и получава инструкции как да стартира двигателя РД-33. Всички прибори са на кирилица, а измерванията са в километри в час, така че Уейд трябва да разчита на инстинктите си. Канадецът се надява и на помощта на пилота Валерий Меницки, който е на мястото на инструктора.
Тъй като подготовката отнема 10 минути, канадската страна се опасява, че полетът може да не е толкова добра идея. "Не се проваляй или и двамата ще си търсим работа", казва Мери Колинс на Уейд. "Тя щеше да си търси работа, защото аз щях да съм мъртъв", мисли си той.
Уейд решава да използва опита си на пилот-демонстратор на изтребителя CF-18, за да го сравни с МиГ. Меницкий казва на Уейд, че е доволен от излитането, въпреки че канадецът все още няма представа за скоростта на излитане, камо ли за горивното натоварване на реактивния самолет. "При преминаване през вертикалата след излитането, F-18 забавяше или дори намаляваше с няколко възела, но МиГ-29 все още ускоряваше, така че разбрах, че има най-добрата тяга за всякакво тегло гориво. Бях много доволен", спомня си той.
След поредното вертикално изкачване идва време да пробват изпълнение на сложна маневра, като Уейд оценява резултатите на "еквивалентни на F-18". Трудно е обаче да се прецени колко маневрира - пилотът не може да намери указателя за натоварването. Предполага, че е набрал около 7g и е установява, че има достатъчно мощност за форсаж, за да издържи завъртане. Тогава от задната седалка се чува командата "Пилот Валери" и съветският пилот отново преминава през вертикала и на височина около 900 м включва и двата дросела на празен ход, като прави "камбана".
Уейд си мисли, че на CF-18 ще са му нужни 1500 м, за да се възстанови от такава маневра. Той също е изненадан, когато забеляза, че МиГ, за разлика от Hornet, влиза в режим на форсаж веднага.
"Пилотът Боб" е следващата команда от задната седалка и сега е шансът на Уейд да изпълни "камбаната". Той е "удивен колко е лесно".
Търсейки да разбере какво би могъл да направи МиГ-29 при въздушна битка при ниска скорост, в режим на форсаж Уейд държи реактивния самолет с носа нагоре под ъгъл от около 70 градуса, като тества реакцията на руля в двете посоки. "Бях изумен, научих много от тази маневра", отбелязва Уейд. Той определя МиГ като равен на F/A-18 при ниски скорости и висок ъгъл на атака.
След това Меницкий прави 360-градусово проебръщане, чието натоварване, според Уейд, е около 8g. Канадецът се чувства "погребан в пилотската кабина", "усилено работи", "просто се опитва да не загуби съзнание".
След 15 минути той получава команда да се приземи. Уейд обръща реактивният самолет, сваля задкрилките и колесника и когато усеща, че е време, докосва земята. "Бях много впечатлен", казва пилотът.
След кацането съветската делегация полага всички усилия да попречи на Боб Уейд да говори директно с медиите. Водят го в павилиона, където го убеждават да изпие поне три чаши водка. Вдигат се тостове "за самолета", "за Уейд" и след това "за Съветския съюз". "Тези момчета пиха до дъно", казва Уейд, който прави същото. "Не помня много от случилото се след това в павилиона... Бях много пиян", признава той. Връщайки се назад, той признава, че вероятно говори за МиГ с репортерите доста положително: "Наистина им дадох добра информация".
След събитията в Абътсфорд, канадският началник на отбраната вика Уейд в Отава за спешно интервю. Тогава двама агенти на ЦРУ искат да чуят неговия разказ. В резултат на това за следващата година той води инструктажи, посветени на МиГ-29.
Три месеца след авиошоуто в Абътсфорд Берлинската стена пада и Студената война приключва за една нощ. Подобно на много страни Канада значително намалява разходите за отбрана. ВВС на страната са значително съкратени и Уейд напуска службата, за да работи като граждански пилот.
Връзката му с руските военни обаче не свършва дотук. В средата на 1990-те той получава обаждане от Лангли и му е казано, че руснаците са го избрали за полет във Фарнбъро на Су-30, задвижван от двигатели с вектор на тягата. Освен това ще му бъде платено. Ден преди да отлети за Великобритания той е информиран, че руската страна е отменила пътуването. Както признава Уейд, тогава той изпитва "едно от най-дълбоките разочарования в живота си".