Това мнение изрази Брадфорд Дисмюкс, ветеран от ВМФ на САЩ и автор на книгата "Съветска военноморска дипломация". Статията му е публикувана от Naval College Review, цитиран от "Российская газета".
Въпреки факта, че САЩ разглеждат Студената война като исторически успех, по-голямата част от опита, натрупан през този период, е отрицателен, пише офицерът. На първо място, това се отнася до убежденията, че съветският, а след това и руският флот е насочен към атакуващи действия. Според Дисмюкс всъщност основната задача на руския флот е отбраната.
"До средата на 1980-те години в САЩ активно се популяризира идеята, че СССР възнамерява да устрои нова 'битка за Атлантика'. Това не е вярно, което води до сериозни и скъпи последици. Да пренебрегнем тази грешка сега означава да рискуваме без рационално основание", пише пенсионираният офицер.
Ето защо, според ветерана, руските ядрени подводници са преди всичко сила на ядреното възпиране, един от ключовите му фактори. Всяка заплаха за тази част от флота ще допринесе за провокацията на конфликт, който може да доведе до катастрофални последици.
"Почти при всички възможни обстоятелства САЩ трябва да избягват заплахи срещу руските подводници с балистични ракети. Това е редкият случай, при който провалът е много по-добър от успеха. Първо, на САЩ липсва способността да предоставят съпоставим отговор на редица руски оръжия, и второ, такъв конфликт ще доведе до последствия, чийто мащаб е труден за оценка", казва Дисмюкс.
Логиката на стратегическата отбрана по време на Студената война не важи за настоящата ситуация. Само един успешен междуконтинентален удар може да застраши цели нации заради непонятни и невъзможни цели, отбелязва ветеранът.
"Древна мъдрост казва: неприятностите ще ви донесат не това, което не знаете, а това, в което сте сигурни. Това изявление трябва да подтикне САЩ и всички членове на Алианса да преразгледат стратегията за борба с руските подводници в посока на минимизиране на заплахите. Има огромна разлика между изразите "Имам сериозна уязвимост и ще се защитя" и "Имам сериозна уязвимост и противникът ми възнамерява да ме атакува". Първото все още е вярно. Второто не беше вярно по време на Студената война и е малко вероятно днес", обобщава ветеранът.