През 1788 г. във Флоренция руският генерал-лейтенант Иван Заборовски приема чуждестранни офицери в руска армия, за да ги вербуват за войната с Османската империя. Един ден съобщават на Заборовски, че някакъв подпоручик, родом от Корсика, чиято фамилия е Бонапарт, иска спешно лично да се срещне с него. Обикновено офицер от неговия ранг не би се занимавал с нещо подобно, но въпросният офицер е корсиканец и генералът е инструктиран да обърне специално внимание на френските офицери, идващи от този регион. Това е причината той да приеме срещата.
Свободни източници
Блед, слаб и изморен 19-годишеният подпоручик влиза в кабинета му. Той иска, дори настоява, да бъде приет на служба в руската армия със същия чин, който е имал във френската армия. Това обаче противоречи на правилата, които самата Екатерина Велика неотдавна е въвела. Заборовски е уважаван и опитен генерал. Възможно е той да направи изключение за някой френски генерал или полковник, но за неизвестен подпоручик? Невъзможно. Разочарован от отказа на Заборовски, Бонапарт набързо напусна кабинета му. Всъщност той почти изтичва, като презрително извиква: "Ще получа служба в пруската армия! Пруският цар ще ме направи капитан!"
За какво е всичко това? Какво предшества тази невероятна история?
Предисторията
Henri Félix Emmanuel Philippoteaux/Palace of Versailles
Наполеон Бонапарт напуска дома си на остров Корсика през 1779 година, малко преди да навърши 10 години, за да се запише във Военното училище в град Бриен Льо Шато в централната част на Северна Франция. Макар да прилича на несретник поради подчертания си корсикански патриотизъм, Наполеон успява да се отличи по математика, история и география и след като завършва училище през 1784 година, избира кариерата на артилерийски офицер. Приет е във Военното училище в Париж, което завършва предсрочно през 1785 г. с чин подпоручик и започва да служи във френската армия.
По-рано същата година бащата на Наполеон, Карло Бонапарт, почива и оставя голям дълг към френското правителство (бизнесът, който започна в по-късните си години, се оказва неуспешен). Наполеон, въпреки че не е най-големият син в семейството, поема отговорностите на главата на семейството. Малко след като започва истинската си военна служба, той трябва да поиска временно освобождаване, за да издържа семейството си и се връща в Корсика за първи път от години.
Наполеон е принуден да удължи уволнението си два пъти и дори след като се връща на служба през 1788 г. в същия нисък чин на подпоручик, води доста пестелив начин на живот, защото трябва да праща по-голямата част от заплатата си у дома на овдовялата си майка. Често бъдещият първи консул буквално гладува и оцелява единствено благодарение на своята неумолимост и издръжливост.
Свободни източници
Наполеон отчаяно търси начини да възобнови военната си кариера, която е в застой, и насмалко да се запише на служба в руската армия. През 1788 г. се води война между Руската империя, управлявана от Екатерина Велика, и Османската империя. Генерал-лейтенант Иван Заборовски е изпратен от Екатерина в Южна Европа, за да наеме чуждестранни офицери за служба в руската императорска армия.
Парите са основното, което може да примами европейците в руската армия - тя плаща много по-високи заплати от която и да било от европейските. Заборовски има заповед да обърне специално внимание на офицерите, идващи от Гърция, Албания и Корсика - те са с дългогодишни традиции във воденето на война с турците и са били призовани в руската армия под мотото на "войната на християните срещу неверниците".
Но малко преди това Екатерина издава заповед за приемане на чужденци в руската армия, само като им се понижи военното звание с една степен. Като се има предвид това, Наполеон би трябвало да стане прапорщик, а това е най-ниският офицерски чин в руската имперска армия. Не, амбициозният Бонапарт не би позволил това. В края на краищата той е възпитаник на Военното училище в Париж, което е завършил предсрочно! Затова той се опитва да разговаря с генерал Заборовски лично, както е описано.
Последиците
Jean-Baptiste-Édouard Detaille
Не, Наполеон не влиза в пруската армия, както обещава в изблик на смесени емоции. Той се завръща в своя полк и е повишен до лейтенант едва през 1791 година, след като вече е станала Френската революция.
След това обаче кариерата му поема рязко нагоре. Той се връща в Корсика, където влиза във френската национална гвардия и скоро е повишен в подполковник, след което е понижен в капитан, но през 1793 година, след известния му подвиг по време на обсадата на Тулон, е повишен в бригаден генерал.
През 1812 година, когато армията на Наполеон навлиза в Русия, Иван Заборовски, който е на 77 години, живее в Москва, служейки като сенатор в един от московските отдели на Управителния сенат на Руската империя. Вече старец, той не може да командва или да участва в битки, и подобно на повечето московски благородници, трябва да избяга в провинцията. Заборовски обаче доживява да види Наполеон победен и прокуден от Русия и умира през 1817 година.