Как обикновена пазарска чанта почти се превърна в символ на Русия?

Какво може да е толкова удивително при покупката на костюм или боти? В днешно време търговските центрове и службите за доставки на интернет магазините са повече, отколкото музеите и театрите. За жителите на постсъветското пространство обаче всичко това е недостъпно до не много отдавна, погледнато от историческа гледна точка, – те купували това, което имало в държавните магазини, като се редели на безкрайни опашки за югославски ботуши, или на "черния пазар", където купували от нелегалните продавачи, наречени "фарцовшчики".

В края на 1980-те години СССР е "открит" за излизане, а след това е разрешена и свободната търговия. Съветските "туристи" плъзват по чужбина в купуване на всичко, което попада на пътя им, с цел да го продадат после в родината си – от презервативи и салами до червила и миксери. "Челноките", както ги наричат, превозват стоките не в тежки куфари, а в евтини огромни пазарски чанти. А след няколко години, когато СССР прекратява съществуването си и републиките се оказват в тежка икономическа криза, търговията с чуждестранни вещи става спасение за мнозина, загубили работата си.

Пазарни отношения

"Моята майка беше инженер в СССР, имаше стабилни доходи и начертан план за живота", това разказва във форум интернет потребител от Русия. – После обаче започнаха 90-те години, които тя преживя средностатистически: изгуби работата си, после "челночество" и връщане към нормалния живот. Тя си спомня 90-те години като първите години, в които диша свободно и започва да прави планове за бъдещето. Въпреки това не всичките ѝ познати успяват да преживеят това време".

След разпадането на СССР мнозина действително остават без работа: държавните предприятията просто нямат с какво да плащат заплатите или плащат със своята собствена продукция. Като се има предвид огромното количество градообразуващи заводи и фабрики в страната, мащабът на бедствието е сложно да бъде преувеличен. Вчерашните учители, доктори и инженери са принудени да търсят нови способи за печелене на пари. Един от тези начини е търговията на пазара за чуждестранни стоки.   

Най-лесно е, разбира се, за жителите на териториите до границата: хората от Украйна, Беларус и западните части на Русия пътуват до Полша, Германия, Чехословакия и по цяла Европа. От Ленинградска област – във Финландия. Жителите на Далечния изток купуват стоки в китайските градове.

Меката на "челночеството" за руснаците обаче е Турция. Качеството на турските стоки през 90-те години е на изключително високо ниво: платовете, обувките и козметиката са трайни, а цените – ниски.

Носят толкова, колкото могат, – за превишаване на теглото даже и не мислят, но и самите правила на превозвачите по онова време не са твърде строги. Чантите не се побират в багажното отделение, затова използват даже лентата за преминаване в самолета. Екипажът се отнася към ситуацията с разбиране, а някои хора от него дори сами се включват в "челночеството".

Някои граждани се занимават с организацията на такива "пътешествия" – те организират така наречените "шоп-турове" на фериботи, влакове или автобуси в граничните райони. Групите "челноки" са водени по складовете, фабриките и магазините, за да могат да купуват на едро всичко необходимо, а после ги водят у дома си.

На собствен риск

Впрочем, романтиката в професията на "челноките" е само привидна. Хората трябва да се сдобият с пари за пътуванията и закупуването на стоки (най-често те взимат на заем от познати), да мъкнат тонове чанти със себе си, а после да търгуват на откритите пазари при всякакви климатични условия. Печелбата обаче може да се окаже само от няколко копейки.

През 90-те години все още действат ограничения за износ на валута от бившите съветски републики (например от Русия e разрешено да се изнасят не повече от $700), затова "челноките" пренасят вещи, които могат да продадат в чужбина (съветски фотоапарати, украшения, спирт), и вече с получените средства купуват чужди товари.

"Много от нас внасяха в Китай съветски шапки. Една струваше 7 рубли, а 2 китайците разменяха за чифт ботуши, които в 'Лужники' можехме да продадем за 2000", това си спомня бившият "челнок" Андрей. "Минавате през митницата със 7 шапки на главата си и 3 палта. Митничарят се ядосва, а ти му казваш, че ти е студено. Той не може да направи нищо".

Други взимат със себе си помощници, за да пренасят повече валута.

Стоките се продават на пазарите – във всеки голям град има един или няколко пазара, където е възможно да се намери всичко необходимо. В Москва най-известният е "Лужники" (всички трибуни на спортния стадион са превърнати в търговски точки), "Черкизовски" и още няколко десетки по-малки. Тук идват не само обичайните купувачи, но и прекупвачи от други региони на страната, на които им е по-изгодно да не пътуват в чужбина, а да донесат стоките от столицата. Тук в средата на 90-те години започват масово да пристигат мигранти от азиатските републики със своите товари.

Паметници на "челноките"

Постепенно тази търговия става все по-малко изгодна: държавите прокарват нови митнически правила, авиокомпаниите ограничават теглото на превозимия багаж, а властите се опитват да наложат своя контрол над пазарната търговия – там процъфтяват престъпността и лошите санитарни условия. Освен това през 1998 г. на фона на икономическата криза рублата се срива и много предприниматели, които имат дългове в долари, се разоряват.

В началото на 2000-те години в руските градове започват да се появяват търговски центрове, в това число и огромни чуждестранни вериги, а мястото на "челноките" е заето от търговските компании, докато пазарите постепенно са разрушавани. Да се оцени размерът на тъмната "челночна" икономика е достатъчно сложно – по някои изчисления в средата на 90-те години на нея се дължат до една трета от импорта в страната, но, разбира се, никой не води точен отчет. В тази сфера оперират повече от 10 млн. граждани на Русия.

Този малък, но важен период намира отражение в монументалното изкуство в съвременната история. В няколко града на Русия паметници на "челноки" стават народни забележителности. Те се намират, разбира се, близо до търговските центрове – бившите пазари от "тежките 90-те".  

Разказваме ви още как чуждестранни търговци променят живота в руския Далечен изток!