Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
На 14 октомври 1976 г. от съветския космодрум "Байконур" (сега той се намира в Казахстан и се арендува от Русия) стартира пилотираният кораб "Союз-23". Екипажът е от двама души – единият е командир Вячеслав Зудов, а другият е бордовият инженер Валерий Рождественски. Задачата на полета е да се скачи с орбиталната научна станция "Салют-5" за изпълнение на научно-технически работи.
В книгата "Космически катастрофи. Странички от секретно досие" на Михаил Ребров се уточнява, че на "Салют-5" са се появили неприятни миризми и възникнали неуредици, а новият екипаж е трябвало да направи пълна проверка на станцията и да отстрани проблемите.
Полетът до станцията продължава две денонощия, а горивото стига максимум за три денонощия. На 16 октомври възникват проблеми при опитите за скачване - отказва системата за автоматично стиковане "Игла", защото заложените данни за параметрите на движението на кораба и станция не съвпадат с реалните стойности.
Без рискове скачването на "Союз-23" се оказва невъзможно и тогава командирът решава да се върнат на Земята.
Налага се приземяването да стане бързо, докато горивото не се е изразходвало напълно. Ръководителят на полета от Земята (името му не се посочва) избира град Аркалик в Казахстан. Когато корабът се насочва за спускане над южната част на Африка, Центърът за управление на полетите изпраща хеликоптери със спасители в предполагаемия район на кацането. Заради снежна мъгла, вместо на определеното място за кацане, "Союз-23" се приводнява на езерото Тенгиз в Казахстан на 2 км от брега при температура −20 °C.
Заради лошото време хеликоптерите не успяват веднага да видят космическия кораб, а освен това на борда на един от тях се оказва, че няма надуваеми лодки и водни костюми – просто ги забравят при спешното мобилизиране. На другия хеликоптер все пак е имало лодки и костюми и спасителите се устремяват към езерото.
Две лодки не успяват да стигнат до кораба, защото остават блокирани в ледовете на замръзналото езеро.
През това време солена вода стига до контактите на външните съединители на кораба, част от тях остават под напрежение. От отсека автоматично се изстрелва парашутът и затова корабът се преобръща, а люкът за изхода на космонавтите се оказва във водата.
"Два часа след изстрелването на парашута екипажът започна да проявява първите признаци на кислороден глад, които преминаваха в задушаване заради натрупалия се въглероден газ. Зудов и Рождественски, които периодично се свързваха с центъра, дишаха тежко, от микрофоните се чуваха хрипове, гласовете им ставаха неузнаваеми", се съобщава на сайта на руската интернет-енциклопедия на "Изпитателите на аерокосмическа техника", като се цитират думите на един от участниците в спасителната операция инструктора Йосиф Давидов.
Скоро снегът спира, температурата пада до минус 20 градуса. Спасителите и пилотите на хеликоптерите запалват огньове с надежда да се стоплят. В това време Рождественски с хрипове докладва, че Зудов е припаднал от задушаване.
До "Союз-23" успява да стигне само една лодка, в нея е командирът на хеликоптер МИ-6 капитан Николай Чернавски. Само че той самият замръзва и заради преобърнатия кораб не успява да помогне на космонавтите.
Към разсъмване до кораба долита още един спасителен хеликоптер от Караганда, командван от пилота-спасител подполковник Николай Кондратиев. На борда с него е и фотокореспондентът на ТАСС Алберт Пушкарьов.
Именно този хеликоптер под ръководството на инструктора Давидов успява с кабел да изтегли апарата до брега.
"И ето че от люка се появи измъченото бледо лице на Вячеслав Зудов. Той се усмихва. Спуснаха го на земята, а след него измъкнаха и Рождественски. Никак не изглеждаше добре. Валерий Рождественски, който никога не се е отличавал с руменина на бузите, сега беше бледен като сняг, а под очите му имаше черни кръгове. От студа и двама бяха вкочанени и зъбите им тракаха", спомня си Давидов.
По думите му към кораба в този момент притичва фотокореспондентът на ТАСС Пушкарьов. Въпреки очевидната необходимост от хоспитализиране на космонавтите той моли да ги вдигнат и да ги накарат да се усмихнат, за да изглеждат на снимката като "космонавти, а не като слабоумни".
Спасителната операция продължава 12 часа. Нито Зудов, ни Рождественски не летят повече в космоса.
Валерий Рождественски служи в Центъра за подготовка на космонавти (ЦПК) чак до 1992 година, увлича се по гребане, уволнява се със звание полковник и умира през 2011 година.
Вячеслав Зудов служи в Центъра за управление на полети на различни длъжности до 1991 година и работи паралелно като водещ на телевизионното предаване "Знай и умей" в централната телевизия. Сега той е на 78 години и е пенсионер.
През 2019 г. Зудов заявява в интервю за нижнегородски новинарски сайт, че е щастлив, че времето на космическата надпревара е приключило.
"Ние работим съвместно в Международната космическа станция, в чието създаване са участвали 14 страни. Това е стъпка към нещо по-добро, за да може човек да живее в мир. Когато хората работят там, те не усещат неприятните неща, които стават на Земята", казва Зудов.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си