Как затворници създават най-доброто съветско оръжие

История
БОРИС ЕГОРОВ
Съветското ръководство е държало стотици учени зад решетките, като им е разрешавало да работят там според професията си за благото на страната. За успешни проекти такива учени-затворници са могли дори да бъдат представени за най-висши отличия на СССР.

През 1930-те години в Съветски съюз става нещо нечувано: разработването на най-новото въоръжение за Червената армия е поверено на… затворници. През периода на масовите репресии, когато е лесно да попаднеш в затвор или изправителен трудов лагер по доноси (нерядко на завистливи колеги), зад решетките се оказват стотици учени, конструктори и инженери. Летецът Михаил Громов пише: "Арести имаше, защото авиоконструкторите пишеха доноси един за друг, всеки хвалеше своя самолет и натопяваше другия". 

Обявени за "врагове на народа", обвинени в измяна, шпионаж или във вредителство на съветската държава, тези осъдени учени обаче имат прекалено ценни знания и професионални умения, за да бъдат пратени просто да секат дървета в Сибир.

Така в страната се появяват "специални конструкторски бюра" или "специални технически бюра", наричани според затворническия жаргон "шарашки". В тях зад бодливата тел под надзора на автоматчиците от НКВД осъдените учени "изкупуват вината си" с работа за отбраната на държавата.

Условията за живот в "шарашките" са къде-къде по-добри в сравнение с обикновените затвори: чисто спално бельо, душ, библиотека, цигари и бисквити за чая и, разбира се, необходими помещения за работа. Учените са освободени от почистването на територията – за тези цели е имало волнонаемен персонал. При все това тези учреждения не са курорти - нерядко сътрудници на НКВД се отнасят жестоко с учените, така че да не забравят, че са "врагове на трудовия народ".

През "специалните конструкторски бюра" преминат десетки от най-добрите специалисти на страната: "бащата на съветската космонавтика", който изпраща през 1961 г. Гагарин в космоса, Сергей Корольов; създателят на най-масовия съветски бомбардировач в историята Пе-2 Владимир Петляков; разработчикът на основните съветски изтребители И-15 бис, И-16 и И-153 Николай Поликарпов, а също и много други конструктори на самолети, танкове, артилерийски системи и подводници, учени химици, архитекти, математици, минни инженери и т.н.

Именно в "специалните конструкторски бюра" са разработени основните съветски бомбардировачи през Втората световна война Пе-2 и Ту-2 и модернизираното 45-милиметрово противотанково оръдие. Създадени са плаващият танк Т-37, самоходната артилерийска установка Су-152, а също и много други оръжия. Разработките на "шарашките" обаче не се ограничават само с оръжия. Тук са създадени проекти за довършителните дейности на кабинети на народния комисариат по вътрешните работи, заседателната зала в Московския кремъл и правителствени вили на Каменния остров в Ленинград.

Поръчките за разработките идват както от Кремъл, така и от регионалните власти. От централния комитет на компартията на Абхазия пристигат разпореждания да бъде проектиран интериорът на парахода "Севастопол", на яхти и катери Г-4 за НКВД и задачите са изпълнени успешно.

Създава се парадоксална ситуация, когато няколко конструкторски бюра могат да разработват новия изтребител за съветските ВВС. Едно от тях е от "врагове на народа", които живеят и работят зад затворническите решетки. Нерядко именно такъв колектив от затворници постига по-голям успех от колегите им, които са на свобода. 

След края на Втората световна война на територията на съветската окупационна зона в Германия, а също и в самия СССР започват да се появяват "шарашки", в които са работели германски специалисти (повечето в сферата на създаването на двигатели, балистични ракети и атомно оръжие). Част от тях са военнопленници, а други се наемат доброволно на работа при бившия противник. Тук намират добри (по съветските мерки) условия за живот и храна. При все това свободата им е твърде ограничена: дори полагаемия си отпуск учените са длъжни да прекарват само на територията на техните селища и за това внимателно следи НКВД.      

Успешният проект, създаден в затвора, често се превръща за учения и неговите колеги в индулгенция и билет към свободата. От освободените специалисти се свалят обвиненията, но има и изключения. Владимир Петляков, който излиза на свобода през 1940 г. и трагично загива две години по-късно, е оправдан напълно едва през 1953 година.

Освен това на реабилитираните учени им възстановяват правата и ги връщат на предишните работни места. Нещо повече, тези бивши затворници дори са награждавани за постиженията си с най-високите отличия на СССР - Сталинска награда, и така от "врагове на народа" те се превръщат в национални герои.

Историята на "шарашките" приключва със смъртта на Сталин. След 1953 г. всички учреждения от този тип са затворени. Много от тях са преоборудвани в обикновени научно-изследователски институти и днес продължават своята дейност.

Надникнете в основните наказателни лагери в Съветския съюз!