Как е създаден СССР и защо се превръща в авторитарна държава?

"Какво? Не започнаха ли болшевиките да пресъздават Руската империя, която те буквално току-що разрушиха?" Може би това са били мислите на хората през 1922 г., когато СССР е официално обявен за "единна обединена държава", сформирана от 4 републики (Русия, Украйна, Беларус и Закавказките съветски социалистически републики).

Създаването на СССР в този му вид, в който го познаваме, не е нещо моментно, нито нещо просто.

Как е подготвен съюзът?

Докато изготвят проектите за СССР, Ленин и Сталин играят на "добро ченге и лошо ченге". След 1918 г. по-голямата част от бившата Руска империя се превръща в Съветски социалистически републики. Първоначалната идея на Йосиф Сталин е всички други републики да се слеят в Руската федеративна социалистическа съветска република с централизирано правителство и едно законодателство за всички.

Интересен факт: през 1922 г. Сталин е народен комисар (де факто министър) на националностите на Руската република. Именно той е този, който заедно с Ленин на 3 ноември 1917 г. подписва "Декларация за правата за народите на Русия", в която специално е посочено: "Правото на народите на Русия на свободно самоопределение, дори разделяне и формиране на независима държава". Сталин обаче клони към точно обратното.

Прочетете още: Руската нулева година: истината за болшевишката революция от 1917 г.

Ленин яростно се противопоставя на идеята за централизирана държава, като я заклеймява за антидемократична. Той предлага независимите републики да се обединят и да имат равни права, но да запазят правителствата си. Източници твърдят, че Ленин всъщност е проектирал още по-широк СССР, който би имал много страни в Европа и Азия.

За какво е създаден СССР?

Болшевиките знаят, че могат да обединят бившите губернии на империята в една държава, за да "имат по-добра позиция срещу враждебната 'капиталистическа' среда", казва историкът Александър Орлов. Изглежда обаче, необходимият съюз съществува още преди СССР да стане официален. Как се е случило това?

През 1920 г. са подписани договори за единство между Русия и Украйна, през 1921 г. – между Русия и Беларус, а след това и с кавказките републики. Според договорите Руската федеративна социалистическа република получава правото да представлява всички останали републики в международен план, а също и да подписва дипломатически документи от тяхно име.

Освен това, 7-те най-важни народни комисариата (министерства) – на отбраната, на националната икономика, на външната търговия, на финансите, на труда, на железниците, на пощите и телеграфите, стават централизирани. Това означава на практика, че руските народни комисариати управляват съответните сфери не само в Русия, но и в другите социалистически републики.

Официално СССР е сформиран на 30 декември 1922 г., когато Договорът за създаването на СССР (подписан между Руската СФСР, Закавказкия СФСР, Украинската ССР и Беларуската ССР) е одобрен от Първия общосъюзен конгрес на Съветите.

Ленин иска да създаде СССР като основа за бъдещото единство на всички социалистически страни от Световната социалистическа съветска република. Поне това гласи Конституцията на СССР (31 януари 1924 година). В крайна сметка обаче планът на Сталин за превръщане на СССР в централизирана авторитарна държава печели.

Как СССР се превръща в авторитарна държава?

През 1925 г. Комунистическата партия на Руската съветска федеративна социалистическа република се превръща във Всесъюзна комунистическа партия (болшевики), а Сталин е неин генерален секретар. Още през 1927 г. 15-ият конгрес на Всесъюзната комунистическа партия одобрява плана за колективизация. Това означава, че управляващата партия е тази, която финализира и одобрява решенията на правителството.

Прочетете още: Кога и защо двама царе сядат едновременно на руския трон?

Ето това е "партийният контрол" – всички решения на държавните органи на СССР са контролирани и одобрявани от комунистическата партия. Тя управлява всичко. Трябва да се има предвид обаче, че съветските лидери са наричани генерални секретари на Централния комитет на Комунистическата партия на СССР. В крайна сметка отгоре над всичко стои един човек – генералният секретар, което съвсем лесно създава още една авторитарна държава. Този човек след 1922-1923 г. е Йосиф Сталин.

Много бивши територии на Руската империя не стават част от СССР веднага през 1922 г. – те се "присъединяват" по-късно. Тъй като повечето от тези републики всъщност нямат независими правителства – те са социалистически републики, контролирани от Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия, тяхното "решение" да се присъединят към СССР е просто формалност.

Републики на Съветския съюз стават: през 1925 г. Узбекската и Туркменската ССР, през 1929 г. Таджикската ССР, през 1936 г. Казахската, Киргизката, Грузинската, Азербайджанската и Арменската ССР, а през 1940 г. Латвийската, Литовската, Естонската и Молдовската ССР. Към 1940 г. СССР има 17 републики.

Всички тези 17 републики всъщност се управляват от центъра – от Москва, където е базиран Централният комитет и неговият генерален секретар. Идеята на Сталин надделява и Съветските социалистически републики не стават независими социалистически държави, а остават сателитни републики в рамките на СССР.