Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Когато през 1917 г. от руините на Руската империя се ражда независима Финландия, това не става от само себе си. Политическата свобода, която руските царе дават на финландците през столетието, в което те живеят в състава на Русия, им позволява да създадат "държава в държавата". Много векове преди това финландците живеят под властта на шведските крале, но дори не могат да си мечтаят за подобно нещо.
17 септември 1809 г. е един от най-мрачните дни в историята на Швеция. Съгласно условията на мирния договор от Фридрихсгам, слагащ край на руско-шведската война от 1808-1809 г., Финландия влиза в състава на Руската империя. Повече от 6 века финландските земи са неразделна част от шведското кралство и никой в Стокхолм не може да си представи, че един ден те ще бъдат загубени, а границата на врага ще бъде толкова близо до столицата.
Парадоксално е, че възможността да присъедини такива обширни територии към своята страна се появява пред император Александър I в резултат на поражение. Разгромяването на 4-та антифренска коалиция го принуждава да седне на масата за преговори с Наполеон. Мирът, сключен на 7 юли 1807 г. в Тилзит, задължава Руската империя да се присъедини към континенталната блокада на Англия, като се откаже напълно от търговията с основния си търговски партньор и бивш съюзник. Освен това руснаците трябва да принудят шведите, които са все още верни на съюза с британците, да действат по същия начин. Освен това френският император дава на Санкт Петербург пълна свобода по отношение на северната му съседка.
Шведският крал Густав IV Адолф е поставен в трудно положение – той изпитва дипломатически натиск от руснаците. От една страна, в продължение на много години той е непримирим враг на Наполеон и революционна Франция, а търговията с британците е жизненоважна за Швеция. Освен това Англия ясно демонстрира своята сила, когато през август-септември 1807 г., след като научава, че Дания може да се присъедини към блокадата, организира опустошителен обстрел над Копенхаген и пленява датския флот.
От друга страна, отказът на цар Александър може да доведе до факта, че вместо само французите, руснаците също ще станат врагове на шведите. В крайна сметка Густав IV Адолф остава верен на Лондон – взима решение, което ще му струва короната.
Истинската цел на руския император, който започва война срещу Швеция през февруари 1808 г., изобщо не цели да я принуди да се присъедини към блокадата и да затвори Балтийско море от Англия, въпреки че това е официалното обяснение. Александър всъщност иска веднъж завинаги да разреши въпроса със сигурността на столицата Санкт Петербург, която е опасно близо до шведските земи. Руските войски вече 2 пъти превземат Финландия: един път по време на Северната война (1700-1721) и втори път при руско-шведската война от периода 1741-1743. След края на военните действия и в двата случая обаче тя бива връщана на Стокхолм. За третия път Руската империя планира да я задържи.
Въпреки численото превъзходство (24 000 срещу 21 000 шведи), войната не е лесна за руската армия. Финландските партизани, които действат ефективно под ръководството на шведски офицери, създават големи главоболия. Ситуацията е на път да се влоши през май 1808 г., когато 14 000-ият британски армейски корпус под командването на генерал Джон Мур пристига в Гьотеборг. За щастие на Русия крал Густав IV Адолф и британският командир не успяват да се договорят за съвместни действия, а войниците на Негово Величество Георги III биват изпратени да се бият срещу французите в Испания.
Не винаги, както обикновено се смята, "генерал Мраз" действа в интересите на Русия. Фадей Булгарин, който се сражава в редиците на руската армия, описва кампанията в края на 1808 г. във Финландия по следния начин: "Имаше много такива дни, в които всеки от нас бе готов да даде всичките си пари за парче хляб, за няколко часа сън в топла колиба върху слама!... Северният вятър ни изгаряше като пламък. Почти всички имахме корички от изгаряния по бузите. Беше невъзможно да се предпазим, защото всеки полъх на вятъра изгаряше кожата на лицето... Дежурните трябваше да обикалят и да събуждат офицерите и войниците, когато забележат следи от измръзване. Тогава ние скачахме и бързо триехме лицата си със сняг".
Въпреки успехите на шведската армия на места, нападението на руските войски (към края на войната вече има около 50 000 от тях) не може да бъде спряно. След завземането на цялата територия на Финландия, те окупират Аландските острови на 18 март 1809 г. и на следващия ден се появяват в предградията на Стокхолм. Още преди тези събития, на 13 март, крал Густав IV Адолф е свален чрез заговор, за да "върнем мира на нашето нещастно, разбито, умиращо Отечество", както се изразяват конспираторите. Новият монарх Карл XIII няма друг избор, освен да преговаря с Русия.
На 17 септември 1809 г. в град Фридрихсгам (съвременна Хамина) е подписан мирен договор, който прекратява войната между двете държави. Както пише един от шведските преговарящи: "Бог ми е свидетел, по-скоро бих подписал собствената си смъртна присъда, отколкото този мир". Швеция губи цяла Финландия и Аландските острови – това е една трета от нейната територия и една четвърт от нейното население (повече от 800 000 души).
Ако Северната война лишава страната от статута на велика сила, то тогава войната от 1808-1809 г. я праща в лагера на второстепенните сили, които не играят съществена роля в европейската политика. От 1814 г. до днес страната се придържа към политиката на неутралитет.
За финландците "най-великата национална катастрофа в дългата история на шведската държава" има неочаквано добри последствия. Александър I оценява способностите на местното население да води партизанска война и решава внимателно да интегрира региона в състава на империята.
Финландците не само запазват всичките си права и привилегии, но и с провъзгласяването на Великото княжество на Финландия през септември 1809 г. за първи път в историята те получават автономия. Нещо повече – след 2 години царят им предава територията на Западна Карелия, така наречената "Стара Финландия", която влиза в състава на Русия след войната от периода 1741-1743 (за нея страните се бият през XX век). Така, след като стават част от Русия, финландците се приближават максимално близко до създаването на първата си национална държава, което се случва през 1917 година.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си