Кои са затворниците от Петропавловската крепост в Санкт Петербург?

1. Михаил Бакунин

Публичен домейн/Михаил Величко/Архив Александър Николаевич Одиноков

Михаил Бакунин е известен руски философ и революционер, който в началото е последовател на идеите на германския философ Георг Вилхелм Фридрих Хегел. След като се премества в Берлин през 1840 г., Бакунин се интересува от комунистическата идеология и след това се запознава с Карл Маркс, но в крайна сметка те стават врагове. Бакунин разработва свои собствени идеи за анархизъм. Той създава теорията на панславизма - идея за федерация на славянските народи, за да ги спаси от абсолютизма.

Той не е теоретик революционер. През 1848-1849 г. организира въстаналите работници във френската революция и в чешките и дрезденските бунтове. Последното довежда до ареста и смъртната му присъда, която по-късно е променена на доживотен затвор. През 1851 г. той е изпратен в Русия и затворен в Петропавловската крепост. Там цар Николай I му заповядва да пише за немски и славянски философски идеи.

Това произведение е наречено "Изповед". То също така показва, че Бакунин е бил емоционално разбит в крепостта: самият той признава, че е престъпник и моли за смърт. В писмото до семейството си, написано през 1854 г., той казва: "Надявам се, разбирате ли, че всеки, който уважава себе си поне малко, трябва да предпочете най-страшната смърт пред тази бавна и срамна агония", имайки предвид доживотната присъда. През 1857 г. Бакунин е заточен в Сибир, където живее до 1861 г., когато избягва в САЩ през Япония. След това се премества в Лондон, където работи с Александър Херцен за списание "Колокол".

2. Николай Чернишевски

Михаил Величко/Архив Александър Николаевич Одиноков/TASS

Николай Чернишевски се интересува от социалистически и нихилистични идеи по време на следването си в университета в Санкт Петербург. Чернишевски посещава заседанията на политическия кръг на Михаил Петрачевски, за да се запознае с революционните идеи, но той самият не влиза в кръга.

След дипломирането си се опитва да стане учител, но скоро напуска тази работа и става публицист. През 1854 г. Чернишевски започва да пише за списание "Современник", където работи с известния руски поет Николай Некрасов. Иска да използва това списание, за да популяризира революционните си идеи. През 1862 г. издаването на "Современник" е спряно за осем месеца и Чернишевски е арестуван за писане на прокламации. Затворен е в Петропавловската крепост и през този период той написва основната си творба - романа "Какво да се прави".

Цензорите го прочитат, но не виждат идеите, показани в романа, като утопичен социализъм, така че на Некрасов му е позволено да го публикува в "Современник". Авдотия Панаева, която е работила за списанието, си спомня в книгата си "Спомени", че Некрасов сам е решил да занесе ръкописа на "Какво да се прави" в печатницата. Тя пише: "Все още не беше минал и четвърт час, когато Некрасов се върна и ме изуми с израза на лицето си, когато влезе в стаята ми". Оказва се, че е загубил ръкописа по пътя си. За щастие той е намерен след съобщение, но отнема няколко дни и Панаева си спомня: "Некрасов беше толкова притеснен, че не можеше да вечеря, понякога беше мрачен и мълчалив и след това изведнъж започна да говори за трагичната съдба на ръкописа". "Какво да се прави" постига голям успех, но животът на Чернишевски завинаги остава трагичен. След затвора той е изпратен в изгнание и му е позволено да се върне само няколко месеца преди смъртта си.

3. Максим Горки

Максим Дмитриев/МАММ/МДФ; Михаил Величко/Архив Александър Николаевич Одиноков

Към началото на XX в. Максим Горки (с истинско име Алексей Пешков) вече е станал известен автор и публицист. Когато идва в Санкт Петербург през 1904 г. и вижда настроенията на хората в града, той не може да стои безучастен. Ден преди трагичната демонстрация, оглавявана от православния свещеник Георги Гапон на 9 януари 1905 г., известна още като "Кървава неделя", той е един от социалните активисти, посетили някои от ключовите фигури на руския политически елит.

По-късно, в своята книга със спомени, Горки признава, че всичко е било напразно. След като мирните демонстранти са разстреляни от войници на 9 януари, той пише в писмо до съпругата си: "Настроенията нарастват, престижът на царя е разрушен тук - това е съдържанието на деня".

Там той също казва, че е приютил Гапон същия ден: "Гапон оцеля по чудо, той лежи в апартамента ми и спи".

Освен това пише отворено писмо, в което призовава хората да се борят с абсолютизма. Това е причина за ареста и затвора на Горки в Петропавловската крепост. В своята книга със спомени той казва, че неговият близък приятел, производител и филантроп Сава Морозов, му е помогнал да бъде спасен в рамките на един месец. На Горки също е наредено да напусне столицата. Междувременно месецът в крепостта се оказа доста продуктивен за Горки. Той пише пиеса, озаглавена "Децата на слънцето" и започва да работи по един от най-известните си романи, озаглавен "Майка".

Откриваме пред вас 5 затворени града, които Русия крие от любопитни очи!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.