Молога е бил богат и процъфтяват град
Свободни източници
Прието е, че историята му започва през 1149 година, защото именно тогава той за първи път е споменат в летописите. Селището е било разположено между две реки - Волга и Молога. Тук са се въдели есетрови риби, чига и бяла риба, а местните рибари са ги ловили и доставяли за царската трапеза.
От края на XIV до началото на XVI в. тук се е провеждал един от най-големите панаири в Русия и на него са идвали търговци от Европа и Азия.
През 1777 г. с указ на императрица Екатерина II Молога получава статут на окръжен град. Търговският път, който минава по Волга, и активното строителство на Петербург допринасят за разрастването му. Годишно през града минават стотици кораби, които са били товарени и обслужвани.
Молога се е славила със средновековна и класическа архитектура
Свободни източници
Една от главните постройки в окръга на Молога е бил Афанасиевският монастир, построен още през XV век. Към края на XIX в. на неговата територия е имало четири църкви.
Сред градските събори се е откроявал най-вече Богоявленският, издигнат през 1882 г. в руско-византийски стил. Жителите на Молога са се гордеели и с каменната пожарна с караулна, проектирана от Андрей Достоевски, брат на великия писател.
Градът не е трябвало да бъде потопен
Свободни източници
Първоначалният проект за Рибински язовир не е предвиждал Молога да бъде залят от водата – градът е трябвало да остане на своеобразен остров. Само че по време на строителството на язовирната стена било решено равнището на водохранилището да бъде вдигнато с няколко метра, за да се увеличи мощността на електроцентралата. Именно това решение води до значително увеличение на площта на водохранилището и обрича града да остане под водата.
Над 6000 души са живеели в града преди той да потъне
Свободни източници
Към 1941 година в Молога са живеели 6100 души. В града е имало 900 къщи, а от тях близо 100 са били каменни. На търговския площад е имало двеста лавки и магазини. Тук са работели 11 завода и фабрики, произвеждало се е вино, тухли, лепило, екстракти от горски плодове и други стоки.
Под водата са останали и жители на Молога?
Свободни източници
Когато съдбата на града е решена окончателно, започнала евакуация на жителите в съседното селище Рибинск. Разглобявали дървените къщи и ги спускали по Волга, за каменните изплащали компенсации, а масивните постройки - взривявали. Има обаче легенда, която разказва, че не всички жители са се съгласили да напуснат града.
В секретен рапорт на офицера от НКВД Скляров пише, че 294 души са отказали да се евакуират и предпочели да останат на дъното заедно с града. Те се приковали с вериги към тежки предмети и загинали при наводнението.
Да отбележим, че част от историците се съмняват в правдивостта на този документ. Работата е там, че водохранилището се е запълвало с вода постепенно - в течение на шест години. Този факт поставят под въпрос версията за смърт под водата. Съдбата на жителите, отказали се да се евакуират, си остава загадка.
Наводняването на града е предсказано половин век по-рано
Свободни източници
През 1881 г. наставничката на манастира близо до Молога, игуменката Таисия, сънувала пророчески сън. След като се събудила, жената подробно записала сюжета.
В съня си тя вървяла в поле, засято с ръж, което свършвало с вода. Жената чувствала, че появата на водата тук е човешко дело. Тя влязла във водата и продължила да ходи, докато водата не стигнала до врата ѝ. Тогава някой отгоре подал на жената дълга гега. Таисия се подпряла на нея и водата започнала да спада. Изпод нея се появили белокаменните стени на манастира.
Мнозина и до ден-днешен вярват, че втората част на пророчеството ще се сбъдне и наводнените земи отново ще се окажат на сушата.
Градът изплува веднъж на няколко години
Понякога равнището на водата в Рибинския язовир спада и Молога се оказва над водата. Тогава потомците на мологжани се събират от цялата страна, за да навестят родния си край.
Към днешната дата градът практически е напълно унищожен. За почти 80 години водата е разрушила това, което болшевиките не са успели да взривят, и сега тук са останали само каменни улички и основи на къщи.