Как СССР помага на Германия да възроди армията си след Първата световна война?

Страни-изгнаници

След края на Първата световна война немската армия, някога най-силната в Европа, представлява жалко зрелище. Според условията на Версайския мирен договор, нейната численост е намалена до едва 100 000 войници. На немците им е забранено да имат бронетанкова войска, военна авиация, подводен флот, а също и да се занимават с военни изследвания и разработки.

Райхсверът – въоръжените сили на Ваймарската република, няма намерение да се примири с горчивата си съдба. Немските военни са твърдо решени да развиват своята армия, но на немска територия това е невъзможно заради строгия надзор на съюзниците.

Решение е намерено скоро след това: Германия се обръща към съветска Русия с предложение за сътрудничество. Тази държава-изгнаник току-що е преживяла опустошителна Гражданска война и чуждо вмешателство, заобиколена е от враждебни държави и дори не е призната от нито една водеща сила в света. Както отбелязва главнокомандващият на Райхсвера Ханс фон Зеект: "Скъсване с Версайското нареждане може да бъде постигнато само при близък контакт със силна Русия".

В Москва се радват да прекъснат тази блокада чрез подобряване на отношенията с Германия. Освен това военното сътрудничество с все още висококвалифицираните немски военни е жизненоважно за модернизацията на Червената армия.

Заобикаляне на ограниченията

Преговорите за военно сътрудничество между Москва и Берлин започват още преди края на съветско-полската война (1919-1921). Двете страни се сближават много заради общите антиполски настроения: Германия, точно както Русия, е принудена да отстъпи на поляците част от територията си, както това се случва по време на Великополското въстание през 1919 година. Въпреки това тогава няма идея за военно-политически съюз.

През 1922 г. в малкия италиански град Рапало немците и болшевиките се договарят да възстановят дипломатическите си отношения. Докато публично се сключват икономически споразумения, неофициално се водят преговори за сътрудничество в обучението на военни пилоти, танкисти и разработването на химическо оръжие.

В резултат на това през 20-те години в Русия се появяват редица немски тайни училища, центрове за обучение и военни изследвания. Правителството на Ваймарската република не пести от тяхната поддръжка и ежегодно отделя за това до 10% от военния бюджет на страната.

Съветско-германското военно сътрудничество протича в атмосфера на пълна секретност. Берлин се нуждае много повече от това съдействие, отколкото Москва. През 1928 г. съветският упълномощен представител в Германия Николай Крестински пише на Сталин: "От държавна гледна точка ние не правим нищо, което да противоречи на каквито и да било договори или норми на международното право. В този случай германците нарушават Версайския договор и трябва да се страхуват от разобличение, на тях им е нужно да мислят конспирации".  

Обект "Липецк"

През 1925 г. близо до Липецк (на около 400 км от Москва) тайно е създадено немско авиационно училище, чиито разходи са поети изцяло от Германия. Съгласно споразумението, там се обучават както немски, така и съветски пилоти, които усвояват опит от западните си колеги.

Освен изучаването на теорията се провеждат и изпитания на нови самолети, авиационна техника и оръжия, учат се тактически способи за въздушен бой. Самолетите са закупени от немското военно министерство чрез посредници от трети страни и са доставени на територията на СССР. Така, първата партида е от 50 холандски изтребителя Fokker D-XIII, които пристигат разглобени в авиационния център на Липецк.

Периодът на обучение на немските пилоти в СССР е около 6 месеца. Те пристигат в Липецк тайно, като изполват измислени имена и са облечени в съветски униформи без отличителни знаци. Преди да заминат за авиационния център, те биват официално уволнени от Райхсвера, а след завръщането си биват приети обратно, а званията им са възстановени. Пилотите, загинали при изпитания, биват докарани у дома в специални кутии с надпис "машинни части".

Повече от 100 немски пилоти са обучени в авиационното училище в Липецк през 8-те години от съществуването му. Сред тях са такива важни фигури на бъдещия Луфтвафе като Юго Сперле, Кърт Штудент и Алберт Кеселринг. В началото на 1930-те години както германците, така и руснаците започват да губят интерес към авиационното училище край Липецк.

Немците, след като са заобиколили много от ограниченията на Версайския договор, вече частично са в състояние да обучават въоръжените си сили на своя територия. Руснаците от своя страна, разбират, че военнотехническото сътрудничество с идеологическия враг е невъзможно след като нацистите идват на власт през 1933 година. През същата година авиационното училище е закрито. 

Обект "Кама"

Договорът за организацията на немското танково училище в СССР е сключен през 1926 г., но то започва да функционира чак в края на 1929 година. Училището "Кама", разположено близо до Казан (на 800 км от Москва), и е посочено в съветските документи като "Технически курсове на ВВС".

"Кама" работи на същия принцип като "Липецк": пълна секретност, финансиране главно за сметка на германската страна, съвместно обучение на съветски и немски танкисти. На полигоните край Казан се тества активно танково въоръжение, средства за комуникации, изучава се тактиката на танковия бой, камуфлажа и взаимодействието в рамките на танковите групи.

Изпитателните танкове, така наречените "Големи трактори" (Grosstraktoren), са тайно произвеждани по заповед на немския военен отдел. Те се правят от водещите предприятия в страната ("Krupp", "Rheinmetall" и "Daimler-Benz") и биват доставяни на СССР в разглобен вид. Червената армия от своя страна предоставя леките танкове Т-18 и британските танкети Carden-Lloyd.

Обект "Томка"

Както в случая с авиационното училище в Липецк, функционирането на "Кама" става невъзможно след 1933 година. За краткото време на своето съществуване то подготвя 250 съветски и немски танкисти. Сред тях са бъдещият герой на Съветския съюз генерал-лейтенант Симеон Кривошеин, генералът от Вермахта Вилхелм фон Тома и началникът на щаба на Хайнц Гудериан Волфганг Томале.

Училището за химическа война "Томка" в Саратовска област (900 км) е най-тайният център на Райхсвера в СССР. Комплексът се състои от 4 лаборатории, 2 вивариума, дегазационна камера, електроцентрала, гараж и бараки за живеене. Цялото оборудване, няколкото самолета и оръдията са тайно донесени от Германия.  

В "Томка" пребивава постоянен немски персонал от 25 души: химици, биолози-токсиколози, пиротехници и артилеристи. Освен това има и съветски специалисти, намиращи се в училището в качеството на ученици – те нямат толкова богат опит в използването на химическо оръжие, колкото техните западни колеги.  

Изпитанията на полигона са извършвани в периода 1928-1933 година. Те се състоят в пръскането на отровни течности и токсични вещества с помощта на авиацията и артилерията, както и в дезинфекцията на територии.

От всичките си съоръжения на територията на СССР немците държат най-много на "Томка". Освен ограниченията на Версайския договор, географският фактор също играе роля за тях: в гъстонаселената, сравнително малка Германия, не е лесно да се намерят подходящи полигони за тестване на химическо оръжие. Въпреки факта, че за съветската страна функционирането на училището носи както пари, така и безценен опит, политическият момент се оказва по-важен: в годината на раждането на Третия райх "Томка" е закрита.