ФОТОГАЛЕРИЯ: Защо унгарците се бият срещу СССР през Втората световна война

"Какви диви, груби лица, колко дивотия, животинска жестокост дебнат в тези очи. Това е визитна картичка на Русия, на сталинския режим. Дойде време да го изтрием от лицето на земята", пише унгарският войник Золтан Ароксалаши (Arokszälläsi Zoltän) за съветските военнопленници в самото начало на операция "Барбароса". На 27 юни 1941 г. Унгария обявява война на Съветския съюз и се присъединява към хитлеристкия "кръстоносен поход на изток".

Унгарците нямат сериозни причини да започнат тази война. За разлика от Финландия и Румъния, Унгария няма обща граница (и съответно териториални конфликти) със Съветския съюз. Освен това Будапеща не очаква да се включи в разделянето на земите на победения гигант - Берлин не планира това.

Основният мотив, който подтиква унгарците да се присъединят към германската кампания на изток, не е желанието да се сдобият с нещо ново, а по-скоро да не загубят това, което вече имат, а именно Северна Трансилвания. Този обширен регион със смесено румънско-унгарско население е част от Австро-Унгарската империя до края на Първата световна война. Присъединен към Румъния през 1918 г., той е предаден на Унгария от германците по време на Втория виенски арбитраж на 30 август 1940 година. Когато румънските армии нахлуват в СССР заедно с Вермахта, управляващите кръгове в Будапеща са сериозно притеснени: ако Унгария остане настрана, това няма ли да накара Хитлер да преразгледа съдбата на Северна Трансилвания в полза на румънците, които са с него?

Формалният повод за избухването на военните действия е бомбардировката на 26 юни 1941 г. над словашки град Кошице, присъединен тогава към Унгария. Въпреки факта, че е невъзможно да се установи чий е самолетът, унгарското правителство съобщава, че ударът е нанесен от съветската авиация. Днес се споделят версии, че зад това стоят германците, които искат да въвлекат унгарците във войната на своя страна, и дори румънците, които също се надяват да ги въвлекат в конфликта, но с друга цел: ще бъде по-лесно да си върнат Трансилвания от отслабена Унгария.

Първите изпратени на фронта унгарски войски, т.нар. "Карпатска група", се състоят от механизиран корпус, планински стрелкови и погранични бригади. Те участват в срежения срещу Червената армия в Украйна. В битката при Уман през юли-август 1941 г. унгарците помагат на германците да разгромят 20 съветски дивизии. През октомври техният механизиран корпус прави 950-кмилометров марш до Донецк, но губи до 80% от техниката си. През лятото на 1942 г. в района на Курск и Воронеж е изпратена най-подготвената и оборудвана 200-хилядна 2-ра армия.

Неспособна да извърши настъпление, след изтощителни битки през декември същата година, тя преминава в отбрана. "Воювал съм срещу германци, унгарци и румънци. Ако ги сравним като противници, тогава най-силните са, разбира се, германците. На второ място по свирепост, по упорство, бих поставил унгарците", спомня си командирът на взвод от 45-мм противотанкови оръдия Александър Рогачов.

Германците, които нямат много високо мнение за бойните качества на унгарците, често ги използват в качеството на окупационни и наказателни сили, което последните приемат с голямо усърдие.

Само в периода от ноември 1941 г. до август 1942 г. в хода на своите "антипартизански" акции те избиват до 30 000 души, по-голямата част от които са цивилно невъоръжено население. Често те проявяват повече жестокост от войските на СС.

"Там гореше силен огън. Двама маджари държаха затворника за раменете и краката и бавно изпичаха стомаха и краката му в огъня", спомня си Мария Кайданикова, жителка на град Острогожск, Воронежка област. "Или го вдигаха над огъня, след това го спускаха и, когато той затихваше, маджарите хвърляха тялото му с лице надолу в огъня. Изведнъж пленникът отново трепваше. Тогава един от маджарите с размах забиваше в гръбнака му щик".

През януари 1943 г., по време на Острогож-Росошската операция, съветските войски преминават Дон на юг от Воронеж и нанасят удари по 2-ра унгарска и 8-ма италианска армия. В резултат на това са убити 30 000 унгарски войници, 50 000 са взети в плен, загубена е по-голямата част от танковете, машините и артилерията. "Воронежката катастрофа", както се наричат тези боеве в Унгария, е най-тежкото поражение на унгарската армия в цялата ѝ история.

Научавайки през март 1944 г., че унгарският лидер регент Миклош Хорти води тайни преговори със западните съюзници за излизане от войната, Адолф Хитлер инициира операция "Маргарет": в продължение на няколко дни цялата страна е безкръвно окупирана от немските войски. Хорти остава на власт, но е принуден да прекрати преговорите. Въпреки това, на 15 октомври, когато боевете вече се водят на територията на самата Унгария, регентът обявява мир със Съветския съюз. В отговор германците свалят Хорти и поставят на негово място лидера на нацистката прогерманска "Партия на кръстосаните стрели" Ференц Салаши. Унгария напълно попада под контрола на Третия райх, като окончателно губи признаци на каквато и да е политическа независимост.

На 21 декември 1944 г. създаденото с помощта на СССР Временно национално събрание на Унгария се обръща към нацията с призив да се изправи "на свещена борба с германските гнетители за освобождението на нашата родина!".

Въпреки това само малка част от унгарските войски преминават на страната на Червената армия, основните сили продължават да се бият за Вермахта до края на войната. Дори след падането на Будапеща на 13 февруари 1945 г., 3-та унгарска армия в района на езерото Балатон взема участие в последната голяма офанзивна операция на германските войски през Втората световна война - "Пролетно пробуждане". След провала си тя най-накрая е разпръсната и елиминирана.

Втората световна война коства живота на над 300 000 унгарски войници и 630 000 цивилни (550 000 от които са евреи, убити при Холокоста). След поражението на държавите от Оста, Унгария влиза в сферата на влияние на Съветския съюз за почти половин век. Принудена да върне на съседите завзетите с помощта на германците територии (включително Северна Трансилвания), тя се връща в довоенните си граници, в чиито предели се намира и до днес.

А знаете ли как СССР помага на Германия да възроди армията си след Първата световна война?