Атаката на Вермахта срещу Кавказ през 1942 г. има своя цел – да се превземат кавказките нефтени находища, в които се добиват до 70% от съветския петрол. Немците прекосяват Терек и достигат района на Малгобек, който затваря пътя към Алханчуртската долина. Оттам нефтените полета вече са на една ръка разстояние.
Както пише историкът Тимур Матиев, моторизираните полкове "Уестланд" и "Нордланд" са в челните редици, поемащи удара. Танковият батальон "Викинг", който е част от тях, се състои от 48 бойни машини, главно средни танкове Pz III с 50-мм оръдия, както и 9 допълнително бронирани танка Pz IV със 75-мм оръдия и 5 леки танка Pz II. Освен това немците са въоръжени с 12 самоходни оръдия "Wespe".
Командирът на 52-ра танкова бригада – майор Владимир Филипов, се противопоставя на стоманената "лавина" на врага чрез тактиката на танковите засади. На негово разположение са два броя Т-34, пет тежки KВ-1 и 21 леки танка Т-60 и "Стюарт". А командирът на 863-и артилерийски полк – майор Фьодор Долински, подкрепя танкистите със своите 76-мм оръдия.
Майорите подготвят 3 линии на противотанкови отбранителни пунктове. Първата линия, състояща се от 3 засади, има за цел да разбие главния ударен "таран" на немците, да разпръсне силите им и да нанесе максимални щети на врага. На тази линия се намират "Стюартите" и двата Т-34. На втора линия са КВ и 76-мм оръдия. Третата линия е необходима за довършване на германските сили, които са успели да преминат през първите две линии.
Битката започва с удари на съветската артилерия и минохвъргачите срещу немските позиции. За съжаление, нанесените щети на "Викингите" са повече морални, отколкото физически. Германците напредват в мъглата, като разчитат, че по този начин ще бъде възможно да се избегне точния огън на съветските бойци. Когато обаче мъглата се вдига, оръдия и миномети удрят танковете от разстояние 700-800 м, а картечниците буквално смачкват СС-овците, които се возят на бронираната техника в качеството на щурмова сила.
Танкистите на "Викинга" не забелязват, че пехотната им поддръжка е откъсната от тях. Още на първата линия изгарят 6 вражески танка. Един от снарядите попада в машината на командира на танковия батальон на СС, штурмбанфюрер Йоханес Мюленкамп.
Немските танкове влизат в дуели със съветската бронирана техника. Танкистите на 52-ра бригада унищожават машините на командирите на 1-ва и 3-та немска рота, което оставя СС-овците без командване. Гаубици и "Катюши" се присъединяват към танковете и противотанковите оръдия. Техните батареи заемат позиции в Сагопшин и Малгобек. Във въздуха се появява съветска щурмова авиация.
"Когато по-късно пристигнах на командния пункт на 1-ви батальон на полка 'Уестланд', видях там командира на батальона щурмбанфюрер фон Хаделн, който се намираше в състояние на пълен смут; той се занимаваше с мъртвите от своя батальон... Никога няма да забравя тази ужасна картина!", припомня си Мюленкамп.
Въпреки това хитлеристката гвардия няма намерение да отстъпи. След прегрупирането танковият батальон "Викинг" отново атакува съветските позиции и пробива до командния пункт на 52-ра бригада. Майор Филипов е принуден да влезе в битка със своя танк КВ-1 и да хвърли в контраатаката резервата, състояща от 7 танка. Ударът по фланга прекъсва немската атака. Командирът на бригадата лично разгромява 5 немски танка.
"И тогава видях, че руските Т-34 са ни заобиколили и са се промъкнали между танковия батальон и Уестлендския полк. Някой бе командвал тази руска танкова част феноменално", пише Мюленкамп. Между другото, по това време офицерът от СС е ударен вече трети път само за един ден, разказват от "Российская газета".
Битката при Сагопшин на 28 септември продължава 10 часа и немците губят 54 танка и самоходни оръдия, от които 23 са изгорени. Два танка Pz III са взети в плен и по-късно вече се бият срещу германците. Съветските загуби възлизат на 10 танка, от които 5 бойни машини са безвъзвратно загубени.