Новият самолет се оказва толкова успешен, че след почти четири десетилетия и няколко етапа на модернизация все още е успешно на бойно дежурство в руските Въздушно-космически сили (ВКС), пише "Российская газета".
До началото на 1960-те години на миналия век се смята, че въздушните битки са останали в миналото и бойците, благодарение на мощни радарни станции и модерни ракети, ще се бият на голямо разстояние един от друг. Войната във Виетнам и продължителният арабско-израелски конфликт обаче показват, че реактивните самолети с мощни двигатели все още се сблъскват челно в небето и резултатът от такава среща до голяма степен зависи от уменията на пилота и маневреността на неговата машина.
Разработването на нов лек свръхманеврен изтребител с максимална автоматизация на системите за управление и бой започва в СССР през 1971 година. Конструкторите предлагат да се използва ново интегрално оформление, при което крилото на самолета и неговият фюзелаж съставляват един опорен корпус. За да се улесни конструкцията на машината, някои части от алуминиеви сплави са заменени с композитни материали от въглеродни влакна.
На МиГ-29 са инсталирани два кила за по-добра управляемост на самолета, двойна става и силовата установка. Двигателите са разположени на максимално възможно разстояние един от друг и имат допълнителни защитни системи. Това позволява на изтребителя да се върне на летището дори с един двигател. МиГ-29 получава най-модерния по това време комплекс от бордово оборудване и средства за унищожаване на въздушни цели. Пилотът има система за обозначаване на целите, с помощта на която можеше да улови целта с едно завъртане на главата си, без да променя посоката на движение на самолета. Бойният товар, който МиГ-29 е способен да понесе, е няколко тона. В допълнение към авиационното 30-мм оръдие самолетът може да бъде въоръжен с управляеми ракети с различен обсег, неуправляеми ракети и въздушни бомби. Съвременното радиолокационно оборудване позволява на машината да открива въздушни цели на голямо разстояние и едновременно да стреля по няколко противника с обсег до 80 километра.
Един от най-трудните въпроси при създаването на самолета е новият двигател. Няколко браншови института и предприятия от авиационната индустрия на СССР участват в разработването и производството на силовата установка РД-33, проектирана за МиГ-29. На първите етапи на тестване двигателите не развиват необходимата тяга и често се провалят, което води до сериозни аварии. След всички модификации обаче РД-33 се превръща в един от най-добрите самолетни двигатели в света. До голяма степен благодарение на възможностите на силовата установка, МиГ-29 получава свръхманеврени качества и печели симпатиите на пилотите. Новият двигател работи при всякакви позиции и скорости на самолета в небето, за първи път в света той дава на пилота практически неограничени възможности за пилотиране. Положително за новия изтребител се изказват и авиационните техници.
Проектът остава в тайна в продължение на много години. Така че дори някои работи във фабриките, където самолетът е сглобяван, са извършвани между полетите на чужди шпионски сателити над територията на СССР, а когато самолетът е изваждан от хангарите, частите му са маскирани с помощта на специални слоеве за други видове изтребители.
МиГ-29 е в експлоатация в 49 страни и се превръща в един от най-използваните руски самолети във военни конфликти - по време на войната в Персийския залив, в конфликта в Приднестровието, в Югославия и Южна Осетия. През есента на 2017 г. няколко самолета МиГ-29СМТ участват в битките на правителствените сили срещу терористи в Сирия.
37 години след началото на експлоатацията МиГ-29 в различни модификации продължава да служи във военноморската авиация и руските ВКС. Опитът, придобит по време на създаването и експлоатацията на този изтребител, формира основата за нови разработки на АО "РСК" "МиГ", включително руския многофункционален лек изтребител МиГ-35 от поколение "4++".
Прочетете още: Как изтребителите на "МиГ" ужасяват НАТО през годините