Плаващият космодрум "Морски старт" първоначално поражда много надежди, след като се оказва собственост на руска компания. Първо, той става единственият космодрум, който е частна, а не държавна собственост, както и изобщо единственият в страната проект на "тежката" частна космонавтика. Второ, Русия не го получава без усилия. И трето, никой друг в света няма плаващ космодрум.
Последният фактор най-силно подхранва фантазията. Причината е, че мобилният космодрум в центъра на Тихия океан дава възможност да се изстрелват ракети направо от екватора. Ако космодрумът е на екватора, то от него може да се изстрелва товар с по-голямо тегло за сметка на максимално ефективното използване на енергията от въртенето на Земята. Уникален проект, на който завижда дори и Илон Мъск.
Как Русия получава космодрума?
Първоначално проектът е международен, макар и с руски "корени". През 1993 г. идеята за такъв космодрум възниква в "Енергия", водеща ракетостроителна корпорация на Русия, но за изпълнението ѝ няма пари. Тогава се решава да бъдат привлечени чуждестранни партньори. Акциите се поделят между американския Boeing (40%), руската "Енергия" (25%), украинските бюра "Южное” и "Южмаш" (по 5 и 10%) и норвежката компания Aker Kværner (сега Aker Solutions).
Освен това в пристанище в Балтика по щастливо стечение на обстоятелствата се оказва построената от японците самоходна сондажна платформа "Одисей" – същата, която горя през 1988 г. и влезе в световната история на най-големите морски катастрофи. След пожара тя повече не се е използвала и няколко години нейният ръждясал корпус може да се види на доковете на шотландския пристанищен град Дънди. След това тя е откарана на буксир и ремонтирана във Виборгския корабостроителен завод.
Плаващата платформа "Одисей", плавателният съд, който е част от нея, а също и цялото оборудване на тях и наземната база в пристанището Лонг Бийч близо до Лос Анджелис – всичко това е бил проектът "Морски старт". От 1998 г. от платформата са извършени 36 изстрелвания, от които 32 успешни. Това се оказва твърде малко, за да бъдат компенсирани всички разходи, и през 2009 г. консорциумът фалира. Първоначално неговата инфраструктура преминава към "Енергия" и "Роскосмос", а след това през 2016 г. я придобива частната космическа компания S7 Space. Източници на Bloomberg тогава оценяват сделката за $100 милиона.
"Морски старт" става главен актив на S7 Space, която иска директно да се конкурира със SpaceX Илон Мъск, като създаде своя ракета носител. Оттогава чуждестранните медии започват да сравняват основателя на S7 Space Владислав Филев с Илон Мъск и Джеф Безос и да прогнозират интересна надпревара. Само че S7 тогава купува не готов за работа и доходоносен бизнес, а буквално проект с куп проблеми. В същото време компанията вярва, че ще се справи с тях.
Коронавирусът погреба мечтата
Една от главните трудности е липсата на ракети. Заради събитията в Украйна 2014 г. украинската "Южмаш" отказва да достави приспособената за "Морски старт" ракета носител "Зенит" и дори прехвърлянето на космодрума в частни ръце не променя тази ситуация. Не успява да се приложи и сложната система за доставки с участието на Украйна, САЩ и Русия.
Тогава компанията залага на ракетата "Союз-5" ("Иртиш"), която разработва "Роскосмос", но тя трябва да се появи чак през 2023 година. А тъй като от територията на САЩ не може да се изстрелва руска ракета, то се налага целият космодрум да бъде прекаран през Тихия океан чак в Приморския край. Това пък изисква да се създаде от нулата цялата брегова инфраструктура. През всичкото това време платформата, въведена в експлоатация през 1990-ге години, продължава да старее и да не се използва: последното изстрелване от нея е през 2014 година.
Коронавирусът окончателно погребва космическите амбиции на S7. Частната компания трупа загуби заради пандемията и просто няма пари за всичко това. Затова тя решава да продаде космодрума като непрофилен актив. Само че още през юни 2020 г. никой не възприема подобна покупка за целесъобразна.
Престижът е по-скъп от парите
Нито "Росатом", един от най-вероятните купувачи, нито други държавни корпорации не искат да наливат милиарди рубли в губещия космодрум в условия на конкуренция със същите проекти на Илон Мъск. Източник, близък до "Роскосмос", разказва, че S7 е била готова просто да даде платформата за скрап, ако не се намерят купувачи. Това обаче категорично вече няма да се случи.
На форума "Армия 2020" вицепремиерът на Руската федерация Юрий Борисов съобщи, че плаващият космодрум ще бъде възстановен предварително за 35 млрд. руб. [по-рано "Росатом" оценява разходите за възстановяване на 91 млрд. руб. с отчитането на инфлация, което е осем пъти по-скъпо от закупуването на проекта от S7]. Това решение е било прието, по думите на Борисов, след съвещание с президента на Русия Владимир Путин.
Остава "отворен въпрос" с чии средства. Сред предполагаемите инвеститори са същите "Росатом", "Роскосмос", S7 и "още някакви фондове или банки, защото са необходими пари". Борисов казва, като пояснява защо е трябвало да се спасява космодрумът, следното: "Глупаво би било да не възстановим "Морски старт" и да не го ползваме. Всичко това технически е възможно".
Между другото независими експерти виждат в това решение само една причина: спасяват "Морски старт" заради престижа. "Все пак това е проект, който е интересен от техническа гледна точка, това е единствената плаваща платформа", казва основателят на проекта "Отворен космос" Виталий Егоров.
Според него от търговска гледна точка "Морски старт" на Русия не ѝ е необходим: "В действителност той ще се конкурира с руската "Ангара-А5" и космодрума "Восточний", няма да достигат вътрешни поръчки – и държавни, и търговски – за двата проекта, а на световния пазар ще бъде трудно да се конкурира със SpaceX".
А фактът, че се опитват да продадат този уникален проект фактически насила, е единственият път от всички възможни, убеден е бившият конструктор в "Сухой" Вадим Лукашевич: "Само държавата може да гарантира покупката на "Морски старт". И няма значение кои [инвеститори] тя ще избере – "Росатом", "Роскосмос", РАО "ЕЭС Россия", Сбербанк, Газпромбанк, ВТБ, защото нито един здравомислещ търговец няма да вложи пари в предприятие, което вече два пъти официално фалира и то всеки път със скандал".