Как затворници изкопават цяло море в центъра на Русия?

Архивна снимка/Legion Media
Две трети от затворниците в трудово-изправителния лагер Волголаг са били криминални престъпници. Останалата една трета – политзатворници, жертви на сталинските репресии.

Може да се приеме, че през 1947 г. на картата на СССР се появява ново… море! Създаването на Рибинския язовир, който хората наричат Рибинското море, е част от най-големия съветски проект "Голяма Волга". Неговата цел е да се реконструират вътрешните водни пътища, да се свържат Бяло, Балтийско, Каспийско, Азовско и Черно море чрез канали и големи водохранилища. Според замисъла на съветските инженери е трябвало да има цяла каскада от язовири, в която Рибинският би имал статут на "най-голямото изкуствено езеро в света" с площ над 4500 кв. километра.  

Строежът на века 

За изграждането на язовира, което започва през 1935 година, властите решават да привлекат най-евтината работна сила - затворниците. За целта в село Перебори, близо до Рибинск, за рекордно кратки срокове израства нов сталински трудово-изправителен лагер Волголаг. 

Затворниците получават задачата да преградят устията на две реки - Волга и Шексна. За целта с техни сили са издигнати гигантски язовири с обща дължина над 7 км и максимална височина 35 метра. На Волга работниците от лагера започват да строят шлюзи за преминаване на кораби, а на Шексна – сграда за електростанция. Освен това те прокарват жп линии и мостове, секат гори в зоната, която ще остане под водата и евакуират къщите на преселниците. 

На 13 април 1941 г. пролетното топене започва да запълва водохранилищата. 

По това време водноелектрическа централа все още е без покрив. Строежът е затруднен от започналата Втора световна война. Изхранването и материалното осигуряване на затворниците силно е влошено с началото на войната и още през 1942-а във Волголаг умира всеки четвърти.

Въпреки това на 18 ноември 1941-а Рибинската ВЕЦ дава първия ток. На този ден е пуснат първият хидрогенератор от общо планираните шест. Той е защитен от снега и дъжда с брезентово покривало. Германците, които бомбардират Рибинск, не хвърлят нито една бомба върху ВЕЦ-а, защото техните разузнавачи просто не са вярвали, че тя може да работи в този вид. Само че по това време Рибинската ВЕЦ е била основен доставчик на електричество за Москва. 

С времето броят на генераторите нараства, появяват се стени и покрив. През 1955 г. централата е достроена, а Волголаг - ликвидиран. 

Кой е строил

По време на съществуването на Волголаг през него минават около 600 000 души. Всеки пети е бил осъден по политически причини. В този лагер, както и в много други през сталинските времена, са попадали немалко талантливи хора. 

Тук е изтърпявала наказанието си Наталия Сац, първата в света жена оперен режисьор, основателка на шест детски театъра, публицист и педагог. Осъждат я като "член на семейство на изменник на родината" – заради съпруга ѝ, горещ патриот на страната си. От преживения стрес косата ѝ побелява, когато е на 34 години, а в лагера няколко пъти е на границата между живота и смъртта. В мемоарите си Сац разказва, че в лагера край Рибинск са пращали най-вече "указници" (осъдени не според действащото наказателно право, а с укази – бел. ред.), нарушители на дисциплината като продавачи, които са измамили купувачи. 

Във Волголаг е била и поетесата и преводачка Анна Радлова. Тя е изтърпявала наказанието си заедно с нейния съпруг - театралния режисьор Сергей Радлов. Той е обвинен в измяна към родината и осъден на 10 години лагер. Във Волголаг Сергей Радлов оглавява самодеен театър, а Анна се занимава със сценичната реч на актьорите. След няколко години в лагера поетесата умира от инсулт. 

С тези лагери е свързано и името на легендарния писател, носител на Нобелова награда за литература Александър Солженицин. Почти годна след прочитането на неговата присъда през 1945-а той е изпратен тук в преходен затвор и работи в бюро към Авиомоторния завод. В романа си "Архипелаг Гулаг" той описва и това място. 

Волголаг е ликвидиран през лятото на 1953-а и много неща за него и досега остават неизвестни. На мястото на някогашния лагер сега е поставен само камък в памет на затворниците. 

Разказваме ви още как затворници създават най-доброто съветско оръжие!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"